Броят на донорите и трансплантациите в България е в пъти по нисък от тези в другите страни на ЕС. Причините са както организационни, така и неосведоменост на обществото. Пациентски организации настояват и у нас да е разрешено "кръстосаното донорство". Търсят се и дарители на костен мозък и периферни стволови клетки.

Според годишния доклад на Европейския комитет по трансплантация на органи с подкрепата на Испанската национална организация по трансплантациите (ONT), за 2017 г. в страните на ЕС е имало 11 346 трупни донори и са извършени общо 34 024 трансплантации - 21 102 на бъбрек (20% от които от жив донор), 7984 на черен дроб (3% от които от жив донор), 2169 на сърце, 2013 на бял дроб, на панкреас 719, на тънко черво 37.

В ЕС за 2017 г. с най-много донори са Испания – 2183, Франция – 1933, Италия – 1744 и Великобритания – 1492. Най-много трансплантации обаче са извършени във Франция – 5860. В Испания – 5152, във Великобритания – 4871 и в Италия – 3952.

Най-голям брой са трансплантациите на бъбреци. Според статистически данни приблизително един на всеки хиляда европейски граждани страда от бъбречно заболяване в краен стадий. За да се отговори на огромното търсене на бъбреци, Европейския комитет по трансплантация на органи насърчава донорството от жив донор. Според специалистите шансовете реципиентът да задържи бъбрека са много по-големи. В световен мащаб средно около 40% от всички бъбречни трансплантации по света се извършват с помощта на орган от жив донор.

За страните на ЕС обаче процентът все още е нисък. Затова в страните членки се създават различни програми за насърчаване на трансплантации от жив донор, и то за пациенти, които още не са започнали диализа. В миналото този тип трансплантации са били възможни единствено между кръвни роднини, но изследвания доказват, че при трансплантации на бъбреци между негенетично свързани донори се постигат много добри резултати. В последните години са разработени различни програми за "обмен" на бъбреци. В повечето страни от ЕС се практикува така нареченото "кръстосано донорство". При него близки на болен, които нямат нужната съвместимост с него, даряват бъбрек на друг нуждаещ се, а техният близък пък получава орган от друг дарител, с когото е съвместим.

Пациентски организации настояват кръстосаното донорство да бъде въведено и в България, но за момента то не е разрешено от закона. Затова на болните им се налага да търсят възможност за такъв тип трансплантация в други страни от ЕС. Ако този тип донорство се въведе и в България, шансовете за пациентите ще се увеличат многократно и ще се намали годините на чакане, които за някои пациенти се превръщат в цял живот на диализа. За първи път "кръстосаното донорство" на бъбреци е осъществено през 1991 г. в Южна Корея, но днес вече се практикува в повечето страни от ЕС, както и в САЩ.

В България има нужда и от донори на костен мозък и периферни стволови клетки (КМ и ПСК). Всяка година стотици възрастни и деца се нуждаят от трансплантация на стволови клетки - процедура, която може да бъде единственият им шанс за оцеляване. Те на практика са зависими от Регистъра за донори на КМ и ПСК, подчертават специалисти от УМБАЛ "Александровска". Трансплантацията на КМ и ПСК се използва като средство за лечение на редица болести, сред които остри и хронични левкемии, вродени нарушения на тромбоцитната функция, вродени метаболитни заболявания, вродени аномалии на еритроцитите, вродени имунни заболявания.

Около 70% от пациентите нямат съвместим родствен донор и тяхното излекуване зависи от намирането на подходящ донор в регистъра. Всеки, който се включи в него, става потенциален донор и едва при установяване на съвместимост с нуждаещ се, е молен да дари. Изискванията са да бъде на възраст между 18 и 50 години и да е в добро здравословно състояние. Даряването е доброволно и всеки записан в регистъра може да се откаже по всяко време. Към момента регистрираните доброволни донори в Българския регистър за донори на костен мозък и периферни стволови клетки са 1900.

Даряването на периферни стволови клетки се извършва без да е необходимо приемане в болнично заведение. Няколко дни преди процедурата на донора се прилага медикамент - т. нар. "растежен фактор", който повишава броя на циркулиращите в периферната кръв стволови клетки. По време на приложението на растежните фактори са възможни леки мускулни или костни болки. ПСК се събират в деня на даряването чрез процедура, наречена афереза. Чрез игла, вкарана във вената, кръвта се отвежда в апарат за афереза, чрез който периферните стволови клетки се отделят от останалите. Останалата кръв се връща обратно в тялото на дарителя. Манипулацията е безболезнена и се смята, че не крие рискове за донора. Даряване на костен мозък се осъществява чрез вземане от тазовата кост. Процедурата се извършва под обща анестезия. Обемът зависи от теглото на донора. Твоят костен мозък е жива тъкан, която се възстановява много бързо. Освен класическите рискове на упойката, се смята, че дарителството на костен мозък е безопасно.

Какви мерки взимат от Министерството на здравеопазването, четете в хартиеното издание на "168 часа".