Над 1500 предмета, заровени в бидони и кутии от латекс на метър и половина под земята, открити в Симеоновград

Над 1500 предмета с белези на културноисторически ценности, заровени на метър и половина под земята в бидони и кутии от латекс, били открити в обрасъл двор на къща в Симеоновград.

Група от разследващи и археолози отишли в малкото градче няколко дни, след като на 8 октомври антимафиоти от ГДБОП закопчаха Петър Влаев, Димитър Андинов, Антон Ивов и Недко Добчев, който е служител на ДАНС, като участници в банда за трафик на културноисторически ценности. Те бяха заловени в момент, когато продавали златен венец срещу 2 млн. лв. на агенти под прикритие.

След арестите член на групата доброволно предал на прокуратурата гривни, торкви, монети, за които експертна справка и лабораторно изследване сочат, че има данни те да са антични. Разследващи разказаха за “24 часа”, че

златният венец

е бил стриктно

съхраняван

в каменно

помещение

Смята се, че той е от 4-и век пр. н.е. и по значение и стойност може да се сравни с този, намерен в Голямата Косматка край Шипка. От прокуратурата казват, че това къде е открито съкровището, преди да иде в ръцете на иманярите, ще се установи трудно.

Миналата седмица трима съдии от апелативния спецсъд потвърди арестите на четиримата уличени.

След сделката разследващите се усъмнили и тръгнали да търсят нови артефакти, които евентуално групата крие. Те влезли в къща на основния подсъдим Петър Влаев, за когото имали информация, че е бил активен иманяр допреди 15 г. Дворът

освен обрасъл

с треви бил

обсипан и с

боклуци и пирони,

което допълнително спъваше работата ни, каза зам. главният прокурор Иван Гешев.

Въоръжени с металотърсачи полицаи попаднали на невиждано досега количество златни и сребърни предмети, сред които и втори златен венец. От двора били изровени и немалко скулптури.

Вещите били увити с найлон, преди да бъдат сложени в тайници, разказа участник в претърсването. Т.е. личеше си, че за тези предмети е положена грижа, а не просто ей така да са заровени, добави той.

Копаенето на земята продължило 3 дни, а археолози внимателно подбирали кои предмети да бъдат иззети за изследване,

тъй като сред

откритото имало

и реплики,

видими

с просто око

“Знае се, че бизнесът с иманярството върви ръка за ръка с измамите, т.е. иманярите пробутват и фалшиви исторически предмети на този, който им се хване срещу дребни суми”, коментира прокурор Гешев.

3 микробуса, пълни със иззети предмети в Симеоновград, отпътували към София. Прокурор Сийка Милева, която разследва случая, каза за “24 часа”, че вече е назначила експертизи, които да установят датировката и автентичността на предметите в Националния археологически институт към БАН. По тях работят 40 археолози.

1000 евро е броил всеки кандидат-купувач на групата само за да му бъде показана снимка от телефон на предмет с културноисторическо значение. Ако той го харесал, тогава започвали преговорите за цената. Пари за снимка давали запалени колекционери, които основно били чужденци. Няколко свидетели вече са дали показания пред разследващите за търговската практика на бандата.

Една от отличителните черти на членовете ѝ била, че не желаели да имат вземане-даване с българи. Предпочитали да продават предмети в чужбина. Преди акцията на ГДБОП на 8 октомври антимафиоти са пресекли продажбата на златния венец в Турция.

Ролята на служителя от ДАНС Недко Добчев била да охранява бандата, потвърдили свидетели пред разследването. Той е проучвал всеки желаещ да купува от бандата. Колеги на Добчев разказаха, че досега той не е работил по операции на сектор “Трафик на културноисторически ценности” в ГДБОП, както твърди агентът. Задържаният служител се е занимавал с миграция.

“Ние от прокуратурата дълбоко се съмняване, че някой ще продаде реплика срещу 2 млн. лв.”, каза прокурор Милева за версиите на обвинените, че златният венец бил имитация.

Според защитата бижуто било изработено от Петър Влаев, който използвал сребро и злато и го състарил с киселина. Венецът тежи 400 грама.