Ако искаме свобода, законът трябва да се спазва и прилага неотменимо

В неделя, 21 октомври, вестник “24 часа” съобщи, че двама членове на Висшия съдебен съвет - дългогодишните съдии Магдалинчев и Пашкунова, предлагат да се криминализира натискът върху магистрати.

От една страна, това може да се приеме като нова форма на цензура. Преди десетина години беше така и аз заедно с моя приятел и колега Николай Пенчев бяхме преследвани от държавата заради критична публикация срещу бившия прокурор Славчо Кържев. Не влязохме в затвора, но срещу нас имаше наказателно преследване. Избегнахме затвора, защото имахме добри адвокатки - Даниела Доковска и Ина Лулчева. Но всичкия дискомфорт - призовкари на вратата рано сутрин, разпити прави в съдебната зала, го преживяхме.

Между другото заради нашия и още няколко други случая клеветата и обидата срещу длъжностно лице бяха премахнати като углавно престъпление, остана възможността да се съди само частно.

Но от друга страна, магистратурата, както и други длъжностни лица заслужават по-специална защита. Има два случая от последната седмица, които го потвърждават. Боят с камъни, които преживяха сливенските полицаи, отзовали се на сигнал за силна музика, и нападнатата адвокатка в София. Ще кажете, ами полицаите имат пистолети и право да ги използват, защо са се дали? Мислите ли, че е лесно да застреляш човек, макар и виновен?

А адвокатката е частник, това са си нейни проблеми. Но не е така, по българския закон адвокатите са изключително важна част от процеса и на тях следва защита като на магистрат.

Обществото дължи уважение и защита на тези лица, които по силата на служебните си задължения поддържат правовия ред у нас. Ние се надяваме на тях у нас да има законност и трябва да осигурим респект. Така мисля по силата на моя житейски опит, видял съм какво ли не, включително и злоупотреба с право. Въпреки това мисля, че върховенството на закона трябва да бъде осигурено, включително и с по-специално отношение към тези, които го прилагат. Да кажа няколко думи за битите полицаи, защото случаят е много драстичен. Посегателството срещу полицай трябва да се квалифицира с по-тежко наказание (то и сега е така) и най-важното да се прилага безотказно. Ако не се прави така, сигналът, който се излъчва към обществото, е, че у нас всичко може да се прави безнаказано.

От една страна, това дава импулс на маргиналите да безчинстват срещу най-беззащитните. А от друга, налива вода в мелницата на евтините популисти, които жадуват за твърда ръка по съветски или османски образец. Върховенството на закона не противоречи на демокрацията и либерализма, просто наистина трябва да се прилага. Както е казал някога Кузма Прутков (колективен псевдоним на братята Алексей, Владимир и Александър Жемчужникови и братовчед им Алексей Константинович Толстой), строгостта на руските закони се смекчава от незадължителността на тяхното спазване. Този афоризъм казва всичко - ако искаме свобода, законът трябва да се спазва и прилага неотменимо. Това впрочем се отнася и за най-дребното - Закона за движение по пътищата. Където има зловещи наказания, но всички знаят как да ги избегнат. Затова въпреки непрекъснатите нови и нови законодателни мерки, явлението “Война по пътищата” не спира. Никога няма и да спре, ако законът не се прилага незаобиколимо.