Уликите сочат към някаква тайна ръка

Тъжна вест – внезапно спря телевизия “Алфа”, орган на партия “Атака”. Лично аз не съм я гледал, но смъртта на една медия винаги ме натъжава. Още скърбя за вестник “Демокрация”, макар че не го четях.

Защо спря “Алфа” не е ясно. Запитан от журналисти, Волен Сидеров казал: “питайте правителството”.

След което си изключил телефона и оставил обществото да гадае. Ако причините са чисто финансови, вероятно щеше да има предупреждения. А това става внезапно и неочаквано, значи не е заради празна кесия.

Една от версиите е, че политиката на “Алфа” е станала

неудобна за бъдещото развитие на партийния лидер.

Както се разбра, догодина той смята да се кандидатира за евродепутат и вече се е договорил да влезе в групата на европейските консерватори с помощта на Бареков. .

“Познавам тези консерватори – изказа се по този повод Валери Симеонов. - Много ми е интересно как ще приемат една проруска линия на "Атака", след като точно те са в основата на санкциите за анексирането на Крим и събитията в Донбас. Консерваторите са политически формирования, които са традиционни, от векове, с една от най-изчистените идеологии. Не виждам как ще стане влизането на партии, които имат откровено проруска политика."

Дали това не е жокерът? Настина,

“Алфа” бе де факто руска телевизия на български език

Но Сидеров ще стане евродепутат само ако е начело в листата на обединените патриоти, а там русофилството вече не е на мода. Освен това, в момента не е ясно дали патриотите ще излязат с обща листа и дали, ако излязат, Волен ще е начело в нея.

Очевидно в патриотичните среди са се хванали пак за шиите. Но на повърхността излезе друго измерение на скандала между двамата – църковното. Както е известно, Симеонов защити публично автокефалията на двете “разколни” православни църкви – в Македония и Украйна. Това означава, че заема силно русофобски позиции.

В сряда Волен

не издържа

и обвини своя коалиционен партньор, че е човек на Сорос. Освен това направи разкритието, че Истанбулската конвенция е щяла да мине именно под натиска на Симеонов!

Това последното направо изсипа нощното гърне върху вентилатора. Лидерът на обединените патриоти се опитал да прокара Истанбулската конвенция?

А къде отидоха идеалите, които от сутрин до вечер проповядва телевизия СКАТ и заради които и “Атака”, и НФСБ, партията на Симеонов, успяха да спечелят последователи?

Така че мистерията със спирането на “Алфа” си остава. Но както изглежда,

някой я е ударил заради политическата

й линия

– твърдо русофилство и джендърен консерватизъм. Или едното от двете, или и двете. Остава да разберем кой точно е дръпнал шалтера. Кой в България има такава власт?

Що се отнася до патриотите и техните партии, вече се видя, че те са способни на всякакви лупинги. Както е известно, самият Волен прекоси широко ветрило от политически убеждения и Валери Симеонов не остава назад.

Люлката и на двамата като политици бе телевизията СКАТ, а тя се наложи именно със своите леви послания. Тя бе по-лява от БСП. Ако беше дясна, нямаше да ги има нито “Атака”, нито НФСБ. Сега обаче Валери Симеонов е е представителят на работодателите във властта.

И няма лошо,

човек се развива, партиите също.

Но на мен ми е тъжно за журналистите, които постъпват в органа на партия, която се развива. Спре ли органът, хем оставаш на улицата, хем си дамгосан на челото от идеологията. А шефът ти вече се е конвертирал.

Малко различен сюжет се развива в друг партиен орган – вестник “Дума”. Там в момента има нов главен редактор. Това добре, но този нов главен хем е докаран от Лондон, хем е назначен на изпитателен срок за 6 месеца, хем едни фракции в партията са силно възмутени и искат да го уволнят преди да са разбрали дали го бива или не. Не е ли странно?

Изпитателният срок е за чираците – първо

да се докажат,

а после получават постоянен договор. Главните редактори би трябвало вече да са доказани. От новия главен се очаква да измисли нова концепция, да назначи ново ръководство, да наложи нов стил на вестника. В същото време той може всеки момент да бъде уволнен. Тогава – пак ново ръководство, нови заместници, още по-нова стилистика. На горките червени читатели ще им се завие свят.

Спомням си как преди години Продев влезе в “Дума” както Христос влиза в Ерусалим и дори камъните го приветстват. Той бе избран с велик ентусиазъм от последния конгрес на БКП, която веднага след това се преименува на БСП. По-точно той не влезе в “Дума”, а в “Работническо дело”, но веднага го преименува и махна надписа “Орган на БКП” под заглавието. Разбира се, вестникът пак си остана партиен орган, но спря да слуша и да козирува на всеки чиновник в ЦК на партията. В началото на юни 1990 г. “Дума” стигна тираж от 1 милион и 100 хиляди броя, абсолютен рекорд за цялата история на българското вестникарство.

Тогава в. “Демокрация” стигна 450 хиляди, велик успех за чисто нов вестник. Още повече че преднината на “Дума” се дължеше на абонамента, набран още в края на 1989 година. Тогава бе краткият, но мощен разцвет на партийните органи в условията на новородена демокрация. Този разцвет бързо повяхна – още през 1991 година в. “24 часа” им приватизира читателите, след което те бавно тръгнаха към небитието.

Щастлив е този орган, който остане без партия.

В Полша “Газета виборча” бе орган на “Солидарност”. За негово щастие, “Солидарност” се изпокара и разпадна веднага след като дойде на власт и лично Лех Валенса забрани на изданието да слага партийното лого отгоре. Оттогава “Газета виборча” е независим вестник с ненатрапчива либерална линия, благодарение на което оцеля – цяло десетилетие бе номер 1, а сега е номер 2 с около 400 хиляди бройки тираж.

За разлика от него “Демокрация” и “Дума” си останаха партийни органи и затова се влачеха през прехода като жаби през угар, няколко пъти ту спираха, ту пак намираха издател с пари, а главните им редактори падаха като есенни листа. Я в партията станал скандал – виновен е органът и главният редактор. За да оцелее, трябва да пуска само най-посредствените и незабележими текстове. Но тогава пък го обвиняват, че е некадърник. Няма угодия на партията.

Новата епоха е ласкава към партиите без органи. НДСВ така и не създаде нито вестник, нито телевизия. ГЕРБ също. Те май разбраха, че органът може само да им донесе неприятности – той или раздухва вътрешнопартийните скандали, или създава ненужни външни врагове. Органите отпадат, а зависимостите между политици и медии стават много по-невидими и сложни.

Ето защо спирането на “Алфа” трябва да се тълкува оптимистично. Доколкото разбирам, колективът му е млад и има време да се преориентира. Това е чудесно, тъй като да остарееш в партиен орган не е най-щастливата съдба.