Той подчини Северна Америка,

ще спре ли “Северен поток 2”?

Новите цени на парното и електричеството тепърва ще изкарват пенсионери на жълтите павета. Но ако разсъждават логично, би трябвало да протестират пред Белия дом във Вашингтон. Защото парното зависи от цената на газа, а тя - от петрола. Петролът пък до неотдавна струваше около 50 долара за барел, а в момента е между 70 и 85 и върви към 100. И заслугата е на Тръмп.

През май той хвърли в кошчето ядреното споразумение с петия в света производител и му обяви икономическа блокада. Оттогава петролният износ на Иран се е свил с над 60 на сто. Както знаем, дори 1 процент дефицит на дадена стока

може да

предизвика

100% поскъпване

и точно това се случва. Като добавим и обръча, който САЩ затягат около Русия, утре парното може да стане златно.

Но има и светулка в тунела. Тръмп си е поставил за цел да спре газопровода “Северен поток 2”, както Обама спря нашия “Южен поток”. Засега шансовете изглеждат не повече от 40 на сто, но постоянно растат. Ако Тръмп успее, Русия ще се принуди да запази газопроводите през Украйна в пълния им капацитет и нашето парно ще поскъпва много по-умерено, отколкото ако трябва да получаваме газ през Турция. А ако и Иран клекне, ще поевтинее.

Всичко зависи от това дали Тръмп ще победи, или загуби търговската война, която обяви на света и в частност на ЕС. Световните лидери са възмутени и гневни, заканват се да воюват до последна капка кръв, но един след друг клякат. Първи клекнаха Япония и Южна Корея, а

преди десетина

дни клекна и

цялата Северна

Америка

Остават ЕС и Китай, но шансовете им за победа току-що намаляха с поне 30 на сто.

Какво се случи преди десетина дни? Премиерът на Канада, който до вчера се присмиваше на претенциите на Тръмп, вдигна бялото знаме и се присъедини към новия търговски договор между САЩ и Мексико. С това старият договор, известен като НАФТА, излиза в пенсия. На негово място идва договорът USMCA, т. е. Споразумение между САЩ, Мексико и Канада, което трябва да бъде ратифицирано в парламентите, за да влезе в сила. Това вероятно ще стане до 2-3 месеца.

USMCA е голяма победа за Тръмп. Тя потвърждава претенциите му, че е майстор на търговските преговори. Вярно, стилът му е малко хулигански, но и у нас хулиганите постигат повече. Той първо сплашва близките си партньори, докарва им когнитивен дисонанс и накрая им прави предложение, на което не могат да откажат. И така, малко по малко, превзема нови територии. Но крайната му цел е да изолира Китай, да го отвори напълно за американските компании и да го подчини.

Колкото и да е неприятно за останалия свят, САЩ имат своите основания. Външната търговия на САЩ е дефицитна от 1974 г., а миналата година дефицитът за стоките (без услугите) надхвърли 810 милиарда долара. Това приблизително се равнява на бюджетния дефицит и на военния бюджет на САЩ – издръжката на световната империя, която се покрива с печатане на пари. Но цената взе да става твърде висока.

От една страна, споразуменията за световна търговия доведоха до закриване на предприятия и загуба на работни места в САЩ. Расте вътрешно недоволство, зрее социална революция. От друга страна, държавният дълг вече надхвърли 20 трилиона и застрашава позицията на долара като световна валута. И може би най-важното е, че Китай изпреварва САЩ като икономическа мощ и ако тази тенденция продължава, до 20 години ще измести Америка от световното лидерство.

Ето защо САЩ са принудени да променят правилата на играта. Обама се опита да изолира Китай с две трансокеански споразумения, но така и не успя. Една от причините е, че те бяха неизгодни за хората на труда и в САЩ, и в партньорските държави. Те даваха огромна власт на наднационалните корпорации и отнемаха властта на националните държави, а народите държат на своя суверенитет.

Парадоксът е, че Тръмп е десен политик, но неговото търговско споразумение е

далеч по-изгодно

за работническата

класа,

колкото и ретро да звучи този израз.

В САЩ се извърши нещо като рокада – левите изоставиха работниците, а десните ги осиновиха. Същото се случва и в Европа, където левите партии са се отдали на джендърни утопии, обръщайки гръб и задник на своя електорат.

Новото северноамериканско споразумение, спазарено от десен политик и хищен капиталист, е удобно именно за сините якички. Много или малко, то ще запази производствата в САЩ. Парадоксът е, че то е изгодно и за мексиканците с мазоли. USMCA предвижда 30 процента от работниците в мексиканската автомобилна промишленост да получават поне 16 (вместо 3-5) долара на час, а до 2022 г. те да са 40 на сто и така нататък. Освен това мексиканските власти трябва да създадат условия за профсъюзите да се развиват и да налагат своите искания за по-високи заплати и социални осигуровки. Така трудът на юг от американската граница ще поскъпне, а на север ще стане по-конкурентен и ще се отворят нови работни места.

Според новото споразумение автомобилите, които Мексико или Канада внасят в САЩ, ще бъдат освободени от мита само ако поне 75% от частите им са произведени на място. Досега изискването бе за 62,5 на сто. Това ще намали вноса на компоненти от Китай, Европа, Япония и Южна Корея и ще отвори още работни места и в двете държави.

Но аз няма да преразказвам USMCA, а ще се спра на т. нар. “хапче с отрова” - член 32.10. Той дава на Вашингтон правото да налага вето върху всякакви двустранни споразумение, които Мексико или Канада подписват с “непазарни държави”. Очевидно става дума за Китай, но в същата категория могат да попаднат и Иран, и Русия.

Смята се, че

“хапчето

с отрова”

е матрица

за бъдещия търговски договор с ЕС, който би трябвало някой ден да смени неосъщественото Трансатлантическо споразумение. И ако ЕС също клекне, “Северен поток 2” ще отпадне и старите газопроводи ще продължат да си текат към България, Румъния, Полша, Прибалтика и така нататък.

У нас много хора с русофилски нагласи (и аз съм от тях) биха посрещнали тази перспектива с негодувание. Но според мен тук няма място за емоции. Ние не можем да променим игрите на великите сили, но можем да ги разберем хладнокръвно и обективно. И като ги разберем, да възприемем най-изгодната политика.