Как става така, че волята на 90 на сто от народа е невалидна?

Ако македонският референдум беше в Швейцария, резултатът щеше да има същата сила, каквато Десетте божи заповеди са имали за евреите в библейски времена. А както знаем, Швейцария е една от много, много малкото истински демокрации в Европа.

37 на сто в Швейцария е предостатъчно,

за да бъде решението на народа задължително. Но самият факт, че в Македония резултатът в проценти от гласувалите е 90 на сто “за” новото име и европейското членство, а едва 5 на сто са “против”, е толкова убедителен и категоричен, че никой демократ не би си и помислил да се опъва.

Не би си помислил, но ако е швейцарец. У нас, на Балканите тези мизерни и нещастни 5 на сто изпълниха опозицията от ВМРО – ДПМНЕ с още по-голяма увереност, че са прави! Те станаха още по-бойки и още по-настъпателни! Ето, на това се вика “гьонсурат”.

От нас са се научили явно. Там срещу референдума са едва 42 на сто от депутатите, а у нас – 100 на сто. Защото след референдума през 2016 г. и управляващи, и опозиция хвърлиха в кошчето резултатите, а избирателната активност беше над 50 на сто!

У нас вече няма никакъв смисъл

да се правят референдуми.

Те са отменени.

Навсякъде в Европа, а и по света този резултат щеше да е задължителен. Само у нас, в Булгаристан, политиците си скалъпиха такъв закон, че дори 50 на сто активност не е достатъчна!? И какво направиха светлите наши народни водачи, като се сблъскаха с категоричния вот на народа? Изнизаха се като флатуленция. Разпуснат парламент, служебно правителство, нови избори – само и само да се замотае и замаже народният вот.

Какво значи изискването за минимална избирателна активност? Да речем, че активността трябва да е 50 на сто. И 80 на сто от населението е “за”, а само 10 на сто е “против”. Само че

обикновено 40-50 на сто от хората не си правят труда

да гласуват. Те автоматически се броят за “против”. И ако само 10 на сто решат да бойкотират, то летвата за активността се оказва непосилна и волята на 80 на сто от народа отива в кошчето за боклук.

Но това е идеалната сметка. Реално

несправедливостта

е още по-скандална,

тъй като в избирателните списъци се водят доста “фантоми” – я починали, я напуснали държавата преди 20 години и напълно забравили, че са нейни граждани. Така се оказва, че дори 100 на сто активност се отчита за не повече от 80 на сто. Примерно.

Така например реалните избиратели в Македония са 1,4 милиона, но в списъците се водят 1,8 милиона. Значи тези, които са “против”, получават автоматически бонус от близо 30 на сто. И като добавим негласуващите по принцип, като добавим и бойкотиращите, накрая излиза, че 5 на сто е повече от 90 на сто.

Ако това е демокрация, то

на луната живеят розови хипопотами.

Тази бариера от 50 на сто активност, която европейската бюрокрация налага на по-изостаналите периферии, а туземната ни олигархия никак не се съпротивлява, прави невъзможна пряката демокрация. Но у нас, в Булгаристан, е най-невъзможна. Защото тук и 50 на сто не стигат.

У нас и само у нас се искат толкова проценти, колкото са гласували на последните парламентарни избори, а това може да е 60, 70, 80 на сто.

Само че гласуването на парламентарни избори у нас е задължително, а на референдума – не. Политиците засилват това несъответствие. Те мощно агитират да гласуваме за тяхната листа, но на референдума дават указания да се бойкотира. Е, как тогава може активността на парламентарните избори да се сравнява с тази на референдума? В първия случай законът те задължава, а във втория – партиите дори те разубеждават. В първия случай те купуват гласове, а във втория крият бюлетините, за да свалят активността.

Това е

принципно беззаконие

на закона,

но на никого от законодателите не му минава и през ум да предприеме нещо. Венецианската комисия, която би трябвало да коригира гафовете в националните законодателства, трън си вади. Това показва, че не само балканските политици, но и европейските бюрократи са напълно чужди на демокрацията. За тях самата дума референдум е като да споменеш въжето в дома на обесения.

Европа ни учи на демокрация чрез своите грантоеди. Чета сега техните коментари за Македония (всички се оказаха специалисти) и всички се тръшкат, късат ризи за това, че някои македонци бойкотирали изборите, мръсниците. Цитирам:

“…тази неунищожима балканска порода на дебелоглавия примат, който не вярва на никого и на нищо и гледа с подозрение на всяка работа, която изисква сътрудничество, убеждение, вяра в общия успех, отказ от подозрението, че някой се готви "да те прекара". Тези хора не разбраха - за пореден път - залога, който крие референдумът за бъдещето на тяхната страна, и оттам - за техния живот, за семействата и децата им…”

Ужас! Само че

тази “дебелоглава порода” е само 5 на сто

от гласувалите македонци! Огромното мнозинство от македонското население иска да се присъедини към Европа и го каза категорично! Какви недоубити комунисти, каква “хибридна война” и ръката на Путин бълнуват грантоедите? Нима не е нормално и здравословно в една държава поне 5 на сто да са против?

Ако има някой виновник, той е недемократичният закон за референдума,

който обезсмисли волята на 90 на сто от политически активните македонци. Това е закон, който ни се вменява от Венецианската комисия, Европейската комисия, от националните политици и не на последно място от грантоедната общност, която ни предава волята на евробюрократите.

Същата общност като един се обяви против резултатите от референдума в България през 2016 година. А сега се тръшка за Македония. Нима не вижда, че нашият закон е още по-антидемократичен от македонския? Аз бих искал да чуя от “експертите” някакво предложение за промяна. Да се коригират поне очевидните изцепки. Нали ни учат на демокрация?

Уви – засега ни дума, ни вопъл, ни стон.

Антон.