На какво се дължи тази

статистическа шашма

Българите изпреварили руснаците в къркането? Не може да бъде!

Вярно, това сочат данните на Световната здравна организация – българинът вече пие средно по 12,7, а руснакът – по 11,7 литра “условен спирт” годишно, но…

Но - отчита ли СЗО, че България се е превърнала в кръчмата на братските народи? Около 400 хиляди руснаци са си купили жилища тук, а заедно със семействата, приятелите и гостите, милион-милион и половина идват у нас с намерение да прекарат приятно. И много ясно, че ни надуват статистиката, а в Русия я свалят – пак според СЗО, с около 4 литра условен спирт за 6 години.

Другият братски

народ са

англичаните

- вече ги има във всяко село. Жалко, че са все пенсионери и не допринасят за демографията. Но че пият ракия, пият. Някои дори варят. Но я идете на Слънчев бряг да видите тълпи от къркани английски пубери, отдадени на любимия си спорт, наречен Bar Crawl, т. е. пълзене по баровете.

Алкохолът е евтин, но линейките са скъпи. Докато пияната тълпа първо марширува, а после наистина пълзи от бар на бар, подире ѝ се влачат линейки и прибират детските трупчета от канавката, а след промивка и клизма им връчват сметка за 700-800 евро.

Така че според мен гостите ни надуват статистиката. Някои вероятно идват да пият тук, защото е по-уютно, тъй като е по-мърляво. За руснаците е уютно и това, че нямаме териториални претенции към Русия. Нищо не укрепва дружбата между народите повече от липсата на обща граница.

Но не е важно колко пие човек, а как и защо. Според известния руски философ и националист Александър Дугин пиенето има характера на “инициация”, т. е. посвещаване в някаква духовна общност, в по-дълбока същност. Това е път към истината, движение от материалната обвивка към духовността. Ако един народ е запазил своята духовна чистота, то пиенето има сакрален характер, то е свещенодействие. Ако е така,

ако пиенето е

стремеж от

плътта към

душата,

то съвсем естествено е руснаците да пият най-духовно тук, в България, откъдето тръгва руската православна духовност. Както каза при посещението си у нас руският патриарх Кирил: “Без българско православие нямаше да има и руско православие”. Както пише в Евангелието, “В началото бе Словото…”. Словото на Исус пристига в Русия на български и върху кожите на български агнета.

Дугин разглежда три основни варианта на къркането. Най-близо до сакралния алкохолизъм според него са архаичните народи – чукчите, ескимосите, американските индианци и т.н. При тях са се съхранили мистическите елементи на алкохолната инициация. Затова пристрастието им към алкохола е една очистителна носталгия към пълната, многомерна реалност, която се противопоставя на “този картезианско-пазарен концлагер” на модерността.

Вторият тип пияници са руснаците. Те са по-профанни от архаичните народи, но все пак са съхранили много сакрални елементи. Руснаците според Дугин никога не пият сами – сред народа това се смята за дълбоко падение. Затова съществува т. нар. водка за трима – чисто руската традиция да търсиш пред магазина още двама за бутилка водка, събирате парите, купувате водката, а после тримата надигат бутилката поред и с точност до милиграм изгърголват по една трета жуст.

“Това свидетелства за мистериалния характер на цялото предприятие – пише Дугин. - Хората се отправят на морско пътешествие, те се подкрепят един друг, преодоляват тесните граници на телесната всекидневна разделеност и се вливат в нов колективен организъм, пластичен и неочакван. Потенциалът на душите се обединява. Всички виждат общ интерактивен сън.”

Третата,

най-низша форма

на пиянството

според Дугин се практикува на Запад – у англосаксонците, французите и сънните скандинавци.

При тях алкохолното бълнуване е напълно съсредоточено върху телесното и секса. Това до известна степен се потвърждава от нашумялата английска антроположка Кейт Фокс. Тя също отбелязва, че има огромни културни различия в поведението на хората по време на пиянството. По-конкретно тя разглежда два вида пиянски култури - “амбивалентни” и “интегрирани”. Амбивалентните са характерни за Великобритания, САЩ, Австралия и Скандинавския полуостров. При тях пиенето е свързано с падане на задръжките, агресия, промискуитет, насилие, антисоциални прояви.

При интегрираните култури, които са характерни за Южна Европа, алкохолът не поражда лошо поведение, той е нормална част от всекидневието, като например кафето или чая. Там пиянството изобщо не се забелязва.

Разликата според Кейт Фокс не се дължи на самия алкохол, а на представите как ще ни въздейства. Британците са убедени, че алкохолът сваля всякакви задръжки. Правени са експерименти, при които на група млади хора се дава т. нар плацебо (неутрална течност, която те смятат за спиртна напитка). Те веднага стават по-гласовити, по флиртаджии и по-нахални. Ако ги провокират, веднага налитат на бой – без да подозират, че са им пробутали безалкохолна бира.

Парадоксалният извод е, че пропагандата срещу алкохола постига точно обратното въздействие. Например въздържателите проповядват, че пиенето води до промискуитет и разпад на семейството. И щом англичанинът изпие две бири, веднага

започва да се

оглежда с кого

да си развали

семейството

Според Кейт Фокс въздържателската пропаганда трябва да твърди точно обратното – че дори когато човек е пиян до козирката, той може напълно да контролира себе си. Така постепенно алкохолът ще се превърне в нещо тривиално и дори отегчително, все едно да изпиеш 15 чая един след друг. Щом не те прави на маймуна, за какво да го пиеш?

Според мен тези изводи на Кейт Фокс са малко повърхностни. Вярно, пиянското поведение се мотивира от предварителни нагласи. Но те не са нещо повърхностно, та да го смениш като шапка. Те са дълбоко в подсъзнанието, в архетипите, в опита на рода и предците.

Да сравним например руското пиене с българското. На руската маса винаги има един “сватбен генерал”, т. е. тамада, който ръководи целия ритуал. Той казва чий ред е да произнесе тост и после следи всеки да изпие чашата до дъно. И няма мърдане - ако не я изпиеш, значи си хитлеристки диверсант. Ако си свой, пий до дъно. Пресуши я. И гледай в очите. Прилича на казарма? Нормално за народ, който не е спирал да воюва.

Българинът е обратното - разхайтен пияч. Сипва си каквото си ще и го пие, когато си иска. И рядко някой му прави забележка. В тостовете сме пълна скръб. Най-много да кажем някаква баналност като “Когато сме най-зле, така да сме”.

Докато руският тост е приповдигнат и дори поетичен, но истинските майстори на тоста са грузинците. Спомням си един много актуален и у нас: “Млада девойка се прибира вкъщи по тъмно. Чува стъпки отзад. Поглежда – следва я млад мъж с неясни намерения. И се чуди – да бягам ли, или да забавя крачка? Поглежда пак – младежа го няма! Затова нека сега пием за кмета Гвидишвили, който обеща още тази есен да сложи капаци на шахтите!”