Хората, където и да се намират по света, никога няма как да бъдат напълно равни. Най-малкото заради физиката ми, аз, с моите 182 см, не мога да играя баскетбол като Майкъл Джордан или друг легендарен играч и със сигурност ще загубя десет пъти от десет игри. Дори и да започна да тренирам по три пъти на ден, резултатът няма да е особено по-различен. Въпреки всичко, шансовете ми ще са по-високи и вероятността да спечеля поне една от десет игри ще се увеличи.

Така, за щастие, функционира съвременният свят. Едни се раждат с възможности в дадена област, които развиват и стават много добри. Други се раждат с възможности, които не развиват, но въпреки това не са за подценяване. Трети нямат никакви възможности и колкото и да се стараят, остават посредствени.

Днешният дневен ред цели да ни убеди в друго. Превъзходството в баскетбола на Майкъл Джордан над мен е несправедливо. Съществува неравенство, което трябва да бъде поправено. Точно такава е логиката и когато говорим за неравенството в доходите – една от най-преекспонираните теми, които се налагат на обществото днес. Любителите ѝ виждат един нископлатен работник, който утре също е нископлатен, пропускайки факта защо е така. Нископлатеният работник днес трябва да положи усилия, за да стане по-високоплатен работник утре. Точно както аз следва да положа усилия в баскетбола, за да мога да спечеля поне една игра срещу Джордан.

Хората могат да променят доходите си чрез собствените си усилия. Аз никога няма да мога да стана Бил Гейтс, но мога да положа усилия, за да спечеля повече, отколкото спечелих днес. Вземането на пари от Гейтс, за да стигнат до мен, ще ми помогне днес, но няма да ми донесе нищо дългосрочно.

"Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията".

*Коментарът е от фейсбук