22 септември се оказа

ден на зависимостта от

кресливата посредственост

В събота бе национален празник - Ден на Независимостта, и същевременно бе обявен за ден без автомобили в центъра на София.

Въпреки че може да се спори относно смисъла на този празник, все пак бе неработен ден и човек можеше да свърши някоя лична работа или да се поразходи. Възможността бе силно затруднена заради тая глупост - ден без автомобили. Сигурно някое кресливо НПО го е измислило преди години в Париж и сега цяла Европа е обзета от вируса на добрите намерения.

Изобщо да се налагат благородни каузи чрез насилие, е нов вид тоталитаризъм, който не допада на никого и който просто пречи. Тази обсесия - да се налагат със сила някакви “правилни” каузи, е нов комунизъм, който намира у нас добра среда заради комсомолското възпитание на населението.

Съботната активност, която имаше разни “ивенти” по средата на улиците, изумява със своята необмисленост.

Който ме познава, знае много добре, че аз съм краен ентусиаст на ходенето пеша. Най-редовно ходя пеша на работа - малко над 7 километра, и когато трябва да върша нещо из центъра, предпочитам да си ходя на краката. Така че фактът, че трябва да извървя няколко километра, изобщо не ме плаши. Напротив, имах намерение да походя повечко вчера, но не ми се получи. Преди да изляза, разбрах от социалните мрежи, че метрото и градският транспорт са претъпкани, и тъй като имах някакви лични задачи, свързани с пренос на тежки предмети, тръгнахме с колата на жена ми с намерението да поставим тежките предмети в багажника и да се пошляем в центъра на София.

Преди малко споменах, че съм ентусиаст на ходенето пеша, но не съм планинар, нито обичам моловете, а намирам за изключително приятно нещо градското ходене.

Познавам всякакви кътчета и детайли на София и Варна, обходил съм от край до край Париж, Рим, Ню Йорк, Вашингтон и Чикаго и смятам това за най-пълноценно преживяното ми време. Само че във вчерашната глупост не схванах смисъла.

Заради затворените улици бул. “Васил Левски”, улица “Шипка”, “Цариградското шосе” и “Драган Цанков” бяха задръстени, съответно въздухът не бе по-малко замърсен, а градският транспорт бе претъпкан. Ако целта е била повече хора да ходят пеша, също имаме греда - улиците бяха пусти, защото гражданите нямаше как да стигнат до обезавтомобилените зони. В които имаше достатъчно паркирани коли на живеещите в тези райони. Какво пречат колите на пешаците?

Изобщо бе ден на зависимостта от кресливата посредственост, която успява да наложи разни комсомолски инициативи над мнозинството невинни хора. Понеже съм свикнал винаги да търся смисъла, смятам, че подобна инициатива би била много по-смислена, ако бе изцяло доброволна и с по-дълъг срок. Примерно с широка рекламна кампания да бъдат насърчени хората да не карат колите си за седмица или за месец.

Но типажите, които измислят инициативите, не се интересуват от ефекта и смисъла, важното е да наложат нещо, да властват, защото те са правилни. Ако аз измислях инициатива, бих я наприл така: бих обявил седмица без автомобили.

Щях дълго да убеждавам гражданите (и приходящите селяни), че в последната седмица на септември не бива да се използват автомобили без голяма нужда. Разбирам, че без принуда подобна инициатива няма да се хареса и затова, ако има принуда, тя да бъде финансова. Нека с решение на Общинския съвет се въведе временна такса автомобил. Който ще кара през определения период, да плаща, като приходите да се съберат в целева сметка за ремонт на тротоарите. Защото една от причините да не се ходи пеша са неравните тротоари.

В събота имаше тежки катастрофи на Орлов мост заради обърканото движение, а видях линейки, които трудно излизаха от тяхното депо на Сточна гара заради задръстения “Волгоград”. Дано да са стигнали навреме там, където са ги извикали, и болните да са имали късмет. Впрочем и една пожарна, потеглила от “Раковски”, се щураше по “Дондуков”, също задръстен.

А за баналните “ивенти” на инициаторите има достатъчно места по столичните паркове, няма нужда да се затварят булеварди и да се тормози мирното население. Първо смисълът, добрите намерения след това.