l Твърде уморен анестезиолог прати в непробуден сън големия френски защитник Жан-Пиер Адамс

l Съпругата Бернадет отказа да го убие с инжекция и посвети живота си на грижите по любимия

Най-тъпото в цялата история е, че Жан-Пиер Адамс можеше въобще да не се оперира. Да, коляното го наболяваше, но колко са хората по тази земя, които нямат по някоя болежка в тялото. Още повече че хирургическата интервенция въобще не беше чак толкова наложителна. Въпреки това беше насрочена едва ли не на пожар във възможно най-неподходящия момент, когато лекарите стачкуваха.

Сякаш някаква невидима сила тласна един от най-популярните френски футболисти през 70-те да вземе поредица от решения, които му костваха всичко. Жан-Пиер Адамс отиде в болницата, за да му оперират някакво контузено сухожилие, а излезе от нея като жив труп. Вече 36 години бившият френски национал е в кома. Някои казват, че хората в подобно състояние живеят пълноценно в друга реалност. В нашия свят Жан-Пиер диша и преглъща самостоятелно, но само толкова. Той не разпознава близките си, не се смее на смешните истории и не плаче на тъжните филми. Лежи си в стаята и пропуска най-хубавите години от живота.

В интерес на истината той отдавна щеше да е в гроба, ако не беше неговата вярна Бернадет. Именно тя е причината французите да нарекат тази иначе тъжна история - най-великата любов в световния футбол. Съпругата на Адамс продължава да го обича също толкова силно, колкото през онези години, в които той е млад, красив, успешен и прилично богат. После красотата си отива първа, младостта също напуска болничното легло, а парите се стопяват като пролетен сняг. Но Бернадет остава.

Тя никога не изоставя човека, на когото е казала "да" по време на сватбената церемония. Дори за миг не допуска в съзнанието си предателската мисъл, че ще й е много по-лесно, ако послуша съветите, че евтаназията е най-добрият изход в този случай. Тя е жената, за която си заслужава да се говори днес, утре и след 100 години, когато всичките й съвременници ще са под земята.

Бернадет Адамс преживя много мъка и трудности през последните 36 години, но в главата си пази единствено хубавите спомени отпреди ужасяващо нелепия инцидент. Сякаш беше вчера, когато тя среща красивия Жан-Пиер Адамс в нощно заведение. По това време той тъкмо се е насочил към футбола, след като няколко години преди това се опитва да свикне с европейския начин на живот. Младият мъж се ражда и живее в изключителна бедност до десетия си рожден ден в Сенегал. След това родителите му го пращат в Европа, където го осиновява френско семейство. Младият африканец завършва църковно училище и в същото време започва да тренира в аматьорско футболно отборче в Париж. Точно тогава в живота му влиза Бернадет.

"Беше ни много трудно в началото, тъй като в онези години не се гледаше добре на връзка на тъмнокож младеж с бяло момиче. Моите роднини направиха всичко по силите си, за да попречат на нашата любов, но се провалиха. Ние просто бяхме родени един за друг", ще разкаже много по-късно Бернадет Адамс. Малко след като се венчават, идва и големият пробив за талантливия футболист. Поканен е на проби в едноименния отбор на град Ним и малко по-късно подписва първия си професионален договор.

Започват хубавите години на семейство Адамс. Жан-Пиер върви само нагоре в кариерата и стига до националния отбор. Бернадет също дава своя принос, раждайки му две прекрасни деца. Двамата съпрузи имат всичко, за което са мечтали - дом, наследници и страшно много приятели.

"Обичаха го не само заради футболните му умения. Той беше и много добър човек с изключително чувство за хумор. Никога не се възгордя и не забрави откъде е тръгнал. Държеше се приятелски с феновете и често сядаше с тях, за да пийне една бира и да се позабавлява. Хората ценяха тази му естественост и буквално го боготворяха", връща се назад в миналото Бернадет Адамс.

Съпругът й играе успешно в ПСЖ и в "Ница", а заедно със защитника на "Олимпик" (Марсилия) Мариус Трезор оформят незаменим тандем във френския национален отбор, останал в историята като Черната стража.

След 22 мача с държавния тим и много емоции в клубните си отбори Жан-Пиер Адамс решава да сложи край на професионалната си кариера, като се насочва отново към аматьорския футбол. Горе-долу по това време започват болките в коляното. Лекарите му съобщават, че става дума за увредено сухожилие, но проблемът може да се реши с рутинна операция.

"Приятел на съпруга ми го посъветва да не губи време, за да не се влоши ситуацията с коляното му. Той се свърза с един от най-опитните френски хирурзи и насрочиха дата за операцията. За съжаление тя съвпадна с национална стачка, в която се включиха и лекарите. Въпреки това Жан-Пиер постъпи в болницата", разказва Бернадет Адамс. При раздялата им няма нищо по-специално. Обсъждат подробности около пътуването му до Лион, където трябва да бъде извършена операцията. После се целуват и той й обещава да й се обади веднага след като се събуди от упойката.

"Залисах се по грижите за синовете ни Лоран и Фредерик. По едно време погледнах часовника и се притесних, че са минали няколко часа, а Жан-Пиер не се обажда. После телефонът наистина звънна, но не беше той. Обадиха ми се от болницата, за да съобщят, че има проблем с мъжа ми", просълзява се дори и сега, 36 години по-късно, съпругата на един от първите тъмнокожи футболисти във френския национален отбор. Тя оставя децата на своите родители и заминава за Лион.

В болницата й съобщават, че мъжът й не се е събудил след операцията и е в състояние на кома, но най-добрите специалисти се грижат за него и всички се надяват той да се събуди в следващите 48 часа. Минават два пъти по-толкова, но Жан-Пиер продължава да изглежда като дълбоко заспал човек.

Само че този сън не може да бъде прекъснат с нежна целувка или силно разтърсване на раменете.

"Не се отделях от леглото му, защото исках да види първо моето лице, когато се събуди. След първите пет дни трябваше да се върна в Ним, за да се погрижа за децата. Все още имах силна надежда, че всичко ще се оправи. Тогава дойдоха и първите сведения за лекарска грешка", споделя Бернадет. От болницата й съобщават, че вина за състоянието на съпруга й носят анестезиологът и неопитният помощник-хирург.

Заради вече споменатата стачка един анестезиолог е оставен да се грижи за всички пациенти, които са приети за операция. В бързането специалистът не интубира както трябва Жан-Пиер Адамс, а помощник-хирургът се забавя фатално, когато сърцето на пациента спира. Мозъкът на бившия френски национал е останал твърде дълго без кислород и не успява да възстанови нормалните си функции.

Започва разследване, а обвинените лекари оправдават грешката си с прекомерната си заетост. Делото се заплита, а след една година от ръководството на болницата съобщават на Бернадет, че повече не могат да се грижат за мъжа й и той трябва да бъде преместен.

"Предложиха ми различни варианти със скъпоструващи хосписи, но аз предпочетох да го заведа у дома. Знаех, че на чуждо място той няма да живее дълго. Не губех надежда, че една сутрин ще вляза при него, а той ще ми се усмихне и ще поиска да ме прегърне", просълзява се жената, която се прочува със своята всеотдайност. Бернадет Адамс прибира у дома своя любим и завежда дело за обезщетение, което да й помогне, след като спестяванията на семейството се стопяват.

Съдът присъжда тя да получава известна сума всеки месец, а от футболната асоциация също й отпускат малка пенсия. Въпреки това парите едва й стигат да обслужва мъжа си и да се грижи за синовете си. Щастливите мигове отстъпват мястото на страха и отчаянието.

"В началото ми беше най-трудно. Чувствах се гневна на хората, които ни причиниха това. След доста години двамата лекари бяха признати за виновни, но това не ми донесе удовлетворение. Единственото, което исках, е Жан-Пиер да се събуди. Дори и сега, 30 години по-късно, продължавам да се надявам", заяви през 2012 г. Бернадет Адамс. На 15-ата година откакто мъжът й е в кома лекарите я съветват да проучи възможностите за задвижване на процедура за евтаназия на съпруга й.

"Дори и за момент не съм се замисляла дали да го направя. Той продължава да е с мен. Легнал е там, в другата стая, и спи дълбоко. Продължавам да го обичам също толкова силно, колкото и в най-хубавите ни години.

Не мога да отнема живота му и не смятам, че съм пожертвала собствения си. Направих това, което се искаше от мен и което той щеше да стори за мен, ако аз бях в неговото положение", отсича Бернадет. Всеки ден през тези 36 години тя храни съпруга си, къпе го, обръща го на различни страни, раздвижва крайниците му, за да не атрофират мускулите. Много рядко си позволява да отсъства от вкъщи и тогава наема медицински сестри, които да я заместят.

"Притеснявам се само, че ще си отида първа и тогава няма кой да се погрижи за него. Подобни мисли понякога ме държат будна цяла нощ. Но и не губя вярата си, че ще се събуди от комата. Ще имам да му разказвам за толкова много неща. Младите момчета по негово време днес станаха големи футболни звезди, а къщата ни се напълни с неговите внуци. Иска ми се да стане и да ги прегърне. Нищо не ми трябва", за пореден път рукват сълзи от очите на вярната Бернадет.

За всеки рожден ден на съпруга си тя му купува нови дрехи и го преоблича. После празнува с него и го храни с торта. На празниците е най-тежко, но Бернадет не си позволява да изпада в депресия. С усмивка си представя как ще се изненада нейният Жан-Пиер, когато се събуди и я види с бръчки около очите и по ръцете. Тя наистина го очаква да се завърне при нея. И така ще бъде, докато е жива!

*Четете още:

Мистериозна болест поваля US дипломати и роднините им

Валери Божинов - от Манчестър до Враца