Един файл бил частично засекретен. Той се отнася и до щедрата дарителка, и до мъжа Занко Занеф

Държавният архив на Австралия до “168 часа”: Разкриването на подробности за нея ще застраши националната ни сигурност и принципа на конфиденциалност

Възможно ли е Маргарита Занеф, която дари 1,8 млн. лева на Националната галерия, и съпругът й Занко да са били топшпиони? Дали двамата български емигранти са споделили пред австралийските власти ценна информация от нашата или други страни?

Този въпрос възникна, след като "168 часа" получи отговор от Националния архив на Австралия на запитване да предостави повече данни за двамата българи, пристигнали на далечния континент през 1950 г. От името на институцията заместник-шефът на отдела за публичен достъп до архива в щата Ню Саут Уелс Едмунд Рътлидж заяви, че не може да изпрати сведения, тъй като

разкриването им може да застраши

националната сигурност на Австралия.

Никой не подозирал за жеста на починалата през 2016 г. на 97 г. Маргарита Занеф, докато през февруари т.г. Националната галерия не получи писмо от адвокатската кантора в Сидни, натоварена с изпълнението на завещанието. Според него дамата оставя на НГ близо 1,8 млн. лв., а също така голяма сума е прехвърлена и на галерията в района, в който е живяла тя в Сидни - Ню Саут Уелс.

Галерията в момента проучва всички колекции, преди да реши как да похарчи дарението, но при всички положения ще бъдат купени нови картини.

Щедростта на възрастната жена предизвика много въпроси за нейния живот в Австралия, но от Националния архив не предоставиха никакви подробности.

"След като проверих цялото досие на Маргарита и Занко Занеф, се оказа, че едно фолио е частично изключено от публичен достъп по чл. 33, ал. 1, букви "а" и "г" от Закона за архивите", пише Едмунд Рътлидж до "168 часа". Текстът се отнася до щетите, които може да бъдат нанесени на сигурността, отбраната или международните отношения на Австралия и цялата британска Общност на нациите.

Именно от тези съображения цялата история на Маргарита Занеф ще остане тайна. В досието й има още информация или въпрос, чието разкриване по силата на цитирания закон би представлявало нарушаване на конфиденциалността.

Какви топтайни

е споделила

Маргарита Занеф,

може само да гадаем. Още повече че става дума за хора, които не са между живите, а стъпването им на австралийска земя е било преди 68 г. Аргументите на г-н Ритлидж да откаже информация са няколко.

Първо, публичното оповестяване на подробности от историята на емигриралите българи може да доведе до контрамерки срещу спецоперации.

Второ, това реално ще понижи капацитета на Департамента по имиграция и граничен контрол да изпълнява задълженията си и се очаква да застраши националната сигурност на Общността на нациите.

Трето, разкриването на тази информация ще наруши принципа на конфиденциалност.

Четвърто, данните са споделени с очакването, че ще останат тайна и ще бъде недискретно да се публикуват.

Абсолютно същото писмо Едмунд Ритлидж е прикачил и за съпруга на Маргарита Занеф - Занко Занеф.

Според архивите тя се е казвала Върба Цанева, а мъжът й - Цанко Цанев. Тя е родена на 11 април 1921 г. в с. Прогорелец (днес Якимово), Монтанско, а той - на 2 януари 1917 г.

Пътували цял месец до Австралия през далечната 1950 г. на борда на американския военнотранспортен кораб "Ген. Тейлър". Той акостира със сем. Заневи на пристанището в Нюкасъл, на 160 км от Сидни. Общо 1265 пасажери са стъпили на австралийска земя.

Не е ясно как са избягали от комунистите. Възможно е дори да не са били в България, защото най-големият поток емигранти към Австралия е от служители преди войната в германските предприятия чужденци от окупираните територии.

Работещите в германската индустрия от източноевропейските страни попадат под закрилата на Международната организация на бежанците (МОБ) след 1945 г. Те са прегледани,

получават статут

на разселени

и са настанени в лагери в Германия, Италия и Австрия. На 21 юли 1947 г. австралийското правителство първоначално се споразумява с МОБ за приюти на несемейни граждани на Прибалтика.

Схемата е позната като "Масово заселване".

В това споразумение пише, че МОБ ще се грижи за изхранването и транспорта на разселените до Австралия.

Местното правителство избира кои са благонадеждни и дори им намира работа. Не е имало изискване за помощ от роднина или познат, както е в САЩ.

Подборът на бъдещите австралийци е правен от австралийската военна мисия в Берлин, а след 1948 г. - в Кьолн. Вероятно точно там са били интервюирани Маргарита и Занко Заневи. Те са отговаряли на условията - възраст, добра физическа форма и работоспособност. Успели почти веднага след разширяването на програмата за всички източноевропейци да се включат в нея.

Впоследствие на австралийска земя са били анкетирани отново, за да се разбере какво могат да работят.

Преди отпътуването си от Германия сем. Заневи

получили карта с размери 12,7 на 20,5 см с имената си,

датата на раждане, пол, националност, образование, говорими езици, статут в МОБ, други документи, адрес на роднини в Австралия, религия, криминално досие, дата на пристигане в Германия и други.

От обратната страна на картата са описани причината да се озоват в чужбина, последната им работа, предпочитани позиции в Австралия и има подпис на служителя, извършил интервюто и одобрил кандидатите.

Освен този документ са пътували със здравен картон, където са описани името и физическите им характеристики - цвят на очите, дата на раждане, тегло, височина, белези, снимка в паспортен формат, и резултати от изследванията на лекари от МОБ и австралийски медик и рентгенова снимка.

Заневи се заселили първо в района Макартър,

на 60 км югозападно от Сидни. През 1963 г. са си купили къща в кв. "Уейвъртън" в Сидни. Тогава районът е бил евтин и се ползвал с не особено добра репутация. Но сега кварталът е почти в центъра на 4-милионния град и е много престижен, разказаха пред "168 часа" българи, живеещи там.

Няма данни какво е работила дарителката на НГ,

може просто да е била домакиня. Съпругът й е бил мениджър на департамент в държавно учреждение и е починал през 1981 г. на 64 г. Синът й също е бил на ръководна позиция в Департамента по гражданска авиация в Министерството на отбраната и е починал през 1997 г. на 55 г.

Телевизия "България он еър" успя да говори с нейния счетоводител Алекс Уайтхед, който сподели, че г-жа Занеф е мразила много комунистите, които им взели всичко. Дядо й пък е бил министър в царско правителство преди 1944 г., но австралиецът не знае в коя сфера и при кой министър-председател.

През 2000 г. Маргарита се

върнала да види България след

50 г. изгнание

и тогава посетила Рилския манастир. "Тя обожаваше децата и цветята. Винаги ме питаше как са жена ми и децата ми, когато се виждахме", заяви Уайтхед пред "България он еър".

Мистериозната българка е починала на 6 август 2016 г. и е запазила православната си вяра. Погребана е на 18 август в гръцката православна църква в квартала си. Очевидно през всичките години жената я е посещавала, защото там е било опелото и на съпруга й, и на сина й.

Тримата живели в апартамент с две спални, продаден на търг през май 2017 г. за 1,272 милиона австралийски долара (812 хиляди евро). Те са дарени на регионалната галерия на Ню Саут Уелс - щата, чиято столица е Сидни и където е живяла българката. 35 души са наддавали, като постепенно един по един отпаднали, докато останали четирима. Накрая го купило младо семейство от северните брегове на Австралия.

Домът е предложен на потенциалните купувачи, без да е ремонтиран. В сайта на агенцията за недвижими имоти е посочено, че има северно изложение към близкия парк “Бренън”. Издържан в следвоенен стил и разположен в каре от четири сгради,

апартаментът е уникален - с прозорци към брега,

към релсите на минаващия наблизо влак и високи покриви, пишат в сайта на фирмата за недвижими имоти "Лейнг + Саймънс", продала жилището.

Семейството се радвало на красивите цветя в градината и в по-младите си години прекарвало доста време на близките плажове. Срещу входа на къщата синът Антон е посадил за майка си бяла азалия, която тя гледала с много любов и внимание.

Г-жа Маргарита Занеф е пътувала често и до вилата си в района на Сините планини. Именно тя е вторият имот, продаден за 1 771 261 лв., които идват като дарение в НГ.

Къщата се е намирала в малкото градче Блекхийт, на 120 км от Сидни. То й напомняло за България. В миналото аборигените са го смятали за свещено място и са си организирали туземски танцов фестивал там всяко лято. Не е ясно как семейството е успяло да спести за двете си къщи сума, равняваща се на около 4 млн. лв. Възможно е да са били богати и да са заминали с ценни предмети или картини. И вероятно жилището в Сидни е струвало евтино през 1963 г. заради хилядите болни от едра шарка наоколо. Но не така стои въпросът с вилата в Блекхийт.

Знае се, че адвокатската кантора "Бидълф и Селинджър" е извършила продажбата на имотите през май 2017 г. и след това се е свързала с Националната галерия.

"След приключване на процедурите адвокат Уоруик Дън изпраща официално писмо до ръководството на Националната галерия в София, с което я информира, че

имотите на г-жа Маргарита Занеф

са продадени

и Националната галерия трябва да получи половината от тяхната стойност", съобщава НГ.

Ръководството не повярвало и поискало потвърждение от българското посолство в Канбера, столицата на Австралия. След това банковата сметка на галерията е изпратена на адвокат Уоруик Дън, за да преведе сумата. Според юриста г-жа Занеф е била изключително ерудирана личност и голям почитател на изкуството, съзнаващ значението му за обществото. "Дарението е родолюбив жест към страната, в която се е родила, и признателност към държавата, която я е приела и в която е прекарала голяма част от живота си", пише той до Националната галерия.

Заради благородния жест на името на г-жа Занеф вече има специална зала в галерията.

Четете още:

3 дни преди разстрела Венета хванала в изневяра тройния убиец Иван

Азис дължи на държавата над 100 хил. лв. Получавал хонорари като дарение за да избегне плащането на данъци