Опитът да се овладява миналото чрез монументи е патология на славянската община, за която “нашият човек” е по-важен от общото благо

Резилът на миналата седмица бе откриването на бронзов бюст-паметник на Пенчо Кубадински в родното му село Лозница. Кой бе Пенчо Кубадински - изтъкнат деятел на късния соц, близък на Живков, председател на Отечествения фронт. Приживе той бе обект на присмех заради селското му излъчване и страстта му към лова, особено екзотичния. В първите години след 10 ноември той бе любима цел за разобличаване на злоупотребата с власт по време на режима на Живков. С международните му пътувания в субсахарска Африка, подчинени на личната му страст към лова. По-късно се появи информация, че Пенчо Кубадински е инициатор, идеолог и главен организатор на преименуването на българските турци. Все още няма кристална яснота кой всъщност измисли тази глупост. Според мен идва от Москва, но със сигурност Кубадински е активен участник в преименуването.

Парадоксът е, че местната власт в Лозница днес е в ръцете на ДПС - партията на българските турци, възникнала като реакция на това преименуване. Гледах по телевизията кмета на Лозница и хора от местния общински съвет, които се изказваха по въпроса, и долових искрена почит към Кубадински и недоумение от възмущението към този факт.

Защо е така? Защото за населението на Лозница Кубадински, злоупотребявайки с властовите си позиции, е направил широк път до родното си село, уредил е да бъде обявено за град през 1974 г. И е направил мраморен площад. Пенчо дори приема името на родното си място. Старото турско име на Лозница е Кубадин.

З

а местните той е най-изтъкнатият им съселянин и те намират за съвсем в реда на нещата да му отлеят бюст. Независимо от спорната му роля в българската история - активен участник в един престъпен режим, станал нарицателен със злоупотребата си с власт. За тях - българи и турци, той е техният човек, обявил селото им за град, и трябва да бъде тачен. Какви са тия хипстъри, дето им се бъркат в живота? А Кубадински не е да не е тачен в Лозница през годините - обявен е за почетен гражданин, има улица, наречена на неговото име и паметна плоча.

Възмутителното в историята с този паметник е разбирането на малка частна група, която не иска да се издигне над дребния си користен интерес и да може да оцени дадено събитие в неговата цялост и контекст.

Впрочем не по-различно е издигането на паметник на Светослав Лучников на софийската улица “Иван Асен II”. Неговата заслуга към тясната прослойка реститути далеч не е безспорна. Изобщо опитът да се овладява миналото с помощта на монументални градоустройствени решения е патология на славянската община. За която “нашият човек” е по-важен от общото благо. И ако може да се злоупотреби с историята.

В тази връзка може би е необходимо да се въведе регулация как да се почита с паметник човек с исторически заслуги и как да се мерят те. Защото очевидно няма достатъчно обществени етични норми, които да се спазват безспорно, та да се остави всичко на саморегулация.

Освен всичко друго опитът да се циментира и бронзира една представа за историята руинира образа и на самия Кубадински. Фокусирането върху насилствено почитане размива симпатичния спомен, който все още е жив за Пенчо Кубадински, като изтъкнат бригадир, строител на Димитровград и на българските пътища, шегаджия, който, като се върнел с делегация от Африка, на въпроса какво стана там, отговарял “2 слона и 4 лъва”.

Затова може да очакваме фигури на тези животни в естествен размер да образуват почетния кордон около бюста на Кубадински.