Видях текста на Азис. Лирическият герой пие като казак, муши всичко, което мърда и има телесна температура на бозайник, а любовницата му страда, увита в козяк (това ме сграбчи, откъде пък е намерила козяк?) и стои по гарите, какво прави там, не е ясно много. После Манева казва, че сме жестоки към чуждите грешки и това били различните.

Ми прави са, вие колко пъти сте срещали жена в козяк на гара? Различна е, факт. А оня мухльо, лирическият герой, не я бръсне за слива, хем той е изневерил на жена си с нея.

Обаче това, дето ги отхвърляме, обругаваме и крещим по тях, малко ме озадачава, а Манева го твърди категорично. Аз не познавам много хора, които крещят по жени с козяк на гара.

Раздвоен съм донякъде...

П.С. Жената е бедна явно, щото няма пари за нов нож и взема някакъв ръждясал, за да се реже с него. Това е критика към социалното неравенство у нас, тук няма спор.

От фейсбук