В най-хубавите си години Хуан Анхел Напут печелеше по стотици хиляди евро на ден. И дори не се сещаше за какво да ги харчи, тъй като навсякъде го посрещаха като бог, глезеха го с всевъзможни удоволствия и го удряха през ръцете, ако тръгне да си вади портфейла от крокодилска кожа.

Сеньор Напут беше абсолютно убеден, че всичко това ще продължи вечно, че е избран от съдбата да е наследник на цар Крез и никой или нищо не може да му развали рахата. Обаче се намериха лоши хора да се огледат в неговото богатство и да се позаинтересуват как точно се печелят по един милион долара на месец. Богаташът беше сигурен, че ордата от добре платени адвокати ще го измъкне от голямата каша, но вместо това примката се стегна около шията му. И ето че дойде сензационна вест - някога влиятелният бос на световния футбол ще се раздели с богатството си и ще бъде пратен да гние в затвора.

Хуан Анхел Напут сигурно още се чуди къде и кога сбърка толкова фатално, че да бъде погнат от една от най-непоколебимите и сурови съдебни системи, каквато е американската. Преди години той правеше това, което правеха и повечето му колеги - прибираше тлъсти подкупи, за да подкрепя определени кандидатури, когато дойдеше време да се определи домакин за следващия голям футболен турнир под егидата на ФИФА.

Шефът на парагвайската футболна централа спазваше необходимата дискретност и проявяваше нужната дипломатичност за решаването на проблеми вътре в организацията. Дори го смятаха за един от любимците на Сеп Блатер, което му гарантираше царуване във ФИФА, докато е жив. Защото простосмъртните бяха убедени, че самият Блатер ще се оттегли от шефския пост във ФИФА едва когато легне на смъртния си одър.

Е, не се получи точно така. Блатер си е жив и здрав, но отдавна е в пенсия и сигурно се събира с другарите от квартала да играят карти и да бистрят световната политика. Той поне се измъкна от опасността да прекара остатъка от живота си зад решетките. Беше твърде влиятелен и с достатъчно връзки, за да се остави в ръцете на хищните прокурори. Дясната му ръка Хуан Напут обаче нямаше този късмет и не успя да уреди или да откупи свободата си. Лошият му късмет го прати в ръцете на американската правораздавателна система, която рядко прощава на тежко сгафилите.

Някои може би ще се запитат защо янките ще съдят гордия поданик на Парагвай. Причината е в намесата на ФБР, чиито агенти първи започнаха разследване за корупция по високите етажи на ФИФА. И всичко това заради глупостта на бившия вицепрезидент на организацията Джак Уорнър. Някогашният бос на футболната централа на Тринидад и Тобаго беше прехвърлял мръсни пари на синчето си, което живеело в Маями. Това на свой ред дава основание на ФБР да се намеси, тъй като става дума за престъпна финансова операция, извършена на американска земя. И ето така се завихри ураганът, който помете Блатер и всички корумпирани бели якички в световния футбол.

В интерес на истината старите кучета във ФИФА направиха каквото им е по силите, за да се отърват от копоите. Гориха се документи, триха се мейли, прехвърляха се пари в офшорни сметки. Но заличаването на следите не помогна. ФБР се възползва от показанията на къртица от ФИФА, който дълги години е събирал уличаващи материали за своите колеги и след това ги предаде на разследващите.

Става дума за покойния вече бивш вицепрезидент на световната футболна централа Чък Блейзър. Години наред той се изявява като дясна ръка на Сеп Блатер и получава достъп до най-големите тайни на висшия футболен орган. Но времената се менят и постепенно Блейзър изпада в немилост. На всичкото отгоре го прецакват за шефския пост на КОНКАКАФ - футболната конфедерация на страните от Северна, Централна Америка и Карибите.

Почти веднага след това данъчните в САЩ го уличават в укриването на данъци в особено големи размери. Затворът е само на една крачка от футболния началник и той панически търси начин да спаси кожата. Усмихнати агенти на ФБР са готови да помогнат на изпадналия в беда чиновник. Те са готови да му съдействат за проблемите с данъчните, ако разкаже по-подробно за далаверите във ФИФА. Опреният до стената американец не се двоуми дълго, преди да извади старите тетрадки. А там се е събрала богата информация.

Преди да почине Блейзър споделя как той и неговите колеги са получавали огромни подкупи, и то под различни форми. Босовете на световния футбол са били награждавани с пари в пликове, с екзотични екскурзии и още по-екзотични подаръци. Нещата излизат извън контрол по време на битката за домакинството на световното през 2022 г. В крайна сметка печели Катар, а и до днес излизат нови и нови разкрития за несметните богатства, които преминават в ръцете на гласувалите за емирството.

Вече споменатият Хуан Напут е притиснат не заради подкрепата му за Катар, а за огромна далавера при уреждането на телевизионни права. Влиятелният началник и подчинените му си разделили около 200 млн. долара за няколко години.

Самият Напут явно не успява да прикрие добре следите си и попада в полезрението на разследващите, когато започва голямото вадене на кирливи ризи. Екстрадирането му в САЩ пък тотално срива надеждите му, че ще измъкне с по-голяма глобичка. Но и в най-големите си кошмари Хуан Напут не е сънувал, че ще му дадат толкова тежка присъда.

Дни преди съдията по неговото дело да се произнесе, бившият бос на бразилския футбол Хосе Мария Марин беше вкаран зад решетките за 4 години. И тогава много хора скочиха, че това е твърде тежко наказание за 86-годишния Марин, който като нищо ще изживее в затвора оставащите му дни на този свят. Никой дори не предполагаше, че 60-годишният Напут ще получи двойно по-голямо наказание.

Федералният съдия Памела Чен оправда своето решение с размера на провиненията на някогашния футболен шеф. Според нея той е бил мозъкът на престъпната схема, която е обогатила корумпираните футболни чиновници. В съда Хуан Напут се обърна към съдията с гореща молба да получи опрощение за грешките в миналото, но не му се отвори парашутът. Той ще трябва да плати 1 млн. долара и да върне над 3 млн. от зелената валута, които е получил под формата на рушвети.

"Присъдата трябва да покаже на обществото, че никой не може безнаказано да открадне огромни суми пари от футбола и да остане ненаказан. Ще има реални последици за всички, които са тръгнали по този път", заявява съдия Чен. Поучителните слова едва ли са направили особено впечатление на нейния клиент. Веднага след като чува тежката си присъда, той със сигурност е започнал да премисля всички възможни варианти да намали наказанието си и да се измъкне по възможно най-бързия начин от затвора. Адвокатите му също са категорични, че това е твърде сурово наказание за един уважаван мъж, който е грижовен баща и дядо. Тепърва се очаква да бъде решена съдбата и на други щастливи дядовци.

Общо 42-ма футболни чиновници бяха обвинени. Трима починаха, без да дочакат решението на съда, а 22-ма бяха оправдани. Другите продължават да се борят със зъби и нокти, за да спасят кожата си.