За гладуването и великите прозрения

Големият герой тези дни е Николай Колев-Босия. Той гладува 81 дни и спря в деня, в който трима министри си хвърлиха оставките. Браво!

Дори да няма причинно-следствена връзка между глада и оставките, властите могат да въздъхнат с облекчение. След Своге не им трябват повече неприятности.

Защо обаче Босия не е допускал до себе си лекари? Това е голяма загуба за науката! Този експеримент би могъл да спаси живота на милиони хора само в България.

Доколкото разбрах от телевизията преди години, Босия страдаше от тежка форма на диабет 2 (принципно различна болест от диабет 1). Традиционната медицина строго забранява на диабетиците да гладуват. Но все повече световни експерти са точно на обратното мнение - според тях диабетът се лекува с глад плюс нисковъглехидратна диета. Спорът е огромен и опитът на Босия е мощен аргумент.

Що е диабет 2? С две думи, това е резистентност на клетките към хормона инсулин. Инсулинът пък помага на клетките да усвояват глюкозата в кръвта. Щом станат резистентни, усвояването се затруднява и кръвната захар се вдига. Традиционната медицина дава на пациента лекарства, които свалят кръвната захар, като вдигат нивото на инсулина. Но това още повече увеличава резистентността на клетките, болният деградира и умира преждевременно.

Модерната школа лекува диабет 2 с точно обратните методи - тя дава на клетките да си починат от инсулина чрез глад и после минимум въглехидрати в диетата. Уви, повечето не са обучени така, а и фармацевтичните компании печелят милиарди от ненужните и вредни хапчета.

Та според последните данни в България от диабет са болни 520 000 души, от които 2500 са деца. Хората с преддиабетно състояние сигурно са 1,5 – 2,5 милиона. Затова Босия беше длъжен да допусне до себе си експерти. Изводите от неговото гладуване биха могли да спасят живота на много хора, както и да спестят много пари на здравната каса.

А

и на него биха помогнали да затвърди лечебните резултати от гладуването, вместо да се върне бързо към изходното състояние. За съжаление, аз нямам никаква връзка с Босия, бих го предпазил от някои грешки. В момента той вероятно вече няма диабет, но може бързо да го върне. Чух по радиото например, че започнал т. нар. захранване с чай с мед. Медът е доста концентриран въглехидрат, захарта в кръвта скача, а с нея и нивото на инсулина. А в този момент организмът е като презареден и изчистен компютър, който чака да бъде програмиран отново. Програмирай го с мед - и язък за гладуването!

В България много народ гладува, но някак самодейно, защото няма специалисти. “Голямата” българска специалистка, покойната д-р Лидия Ковачева, бе измислила собствена методика - тя “облекчаваше” глада, давайки на пациентите я малко плод, я сок. Това постига тъкмо обратния резултат - вълчи глад и хормонални сривове.

М

ного хора се водят от издадените у нас книги на лекарите Пол Брег и Хърбърт Шелтън, които имат богат клиничен опит в първата половина и средата на миналия век. Методите им са доста различни - Брег например препоръчва да се започне с кратки периоди на гладуване и повече движение, докато Шелтън е лекувал пациентите с 40 дни пълен глад на легло. И двамата според мен са полезни, но не познават данните да днешната биохимия и затова грешат в някои малки подробности.

Уви, у нас пенсиите предпочитат книгите на руснака Генадий Малахов. Той не е лекар, няма клиничен опит, а просто обобщава огромно количество литература по темата или край темата. Затова книгите му са пълни с мистика, езотерика и опасни измишльотини.

За първото захранване след глада Малахов препоръчва “бързи” въглехидрати – сокове от моркови и плодове. Или чай с мед, както е избрал Босия. Ако имах връзка с него, бих му препоръчал например някоя от книгите на д-р Джейсън Фунг, който е нещо като новия месия на отслабването. Доколкото разбирам, една от тях скоро ще бъде издадена на български.

Както читателят подозира, аз също съм практикувал гладуване, макар по-кратко – по 5-10 дни, а веднъж изкарах цели 4 седмици. Защо не обявих някакви политически искания? Не знам, може би защото след първата седмица човек е някак си успокоен, доволен и се чувства прекрасно.

Известният със своите пости Махатма Ганди е успял да гладува по-малко от мен – едва 21 дни, но той е бил доста кльощав. Срокът зависи от теглото. Ако имаш 100 килограма в излишък, нищо не пречи да изкараш цяла година.

 Най-дълго гладувалият (под медицинско наблюдение) човек е шотландецът Ангъс Барбиери, който през 1965 – 1966 г. изкарва само на вода цели 392 дни и сваля теглото си от 214 до 80 килограма и 74 грама. Захранването му започва с едно варено яйце и парче черен хляб, намазан с масло. Според новите диетични теории хлябът е грешка, но все пак не е мед. И ако е черен, освобождава глюкозата в кръвта много по-бавно. Ангъс запазва елегантното си тегло години след това, значи се е хранил правилно.

Много от пророците в човешката история са получавали просветление свише след 30-40 дни глад - например Буда, Иисус, Мохамед. Питагор пък е карал учениците си да започват обучението с 40 дни глад. Гладували са и парапатетиците (философска школа в Древна Атина).

Уви, аз лично не съм усетил просветление, но Босия очевидно го е постигнал. Отначало той искаше само оставките на тези, които са виновни за фалшивите шофьорски книжки. На 35-ия ден му светна и поиска оставките и на правителството, и на парламента. После президентът трябвало да свика кръгла маса без политици, а умозаключенията й да се претворят от “програмен парламент” и “програмно правителство”. За тези 20 процента от българите, които все още са запазили способността да мислят логически, то е все едно да се хванеш за ушите и да се вдигнеш. Гладуването е като оставките - то е лесно и дори приятно за широките народни маси. Важното и трудното е какво ще ядеш след гладуване, а след оставките - кого ще назначиш на освободеното място. Не кой ще си тръгне, а кой ще дойде. И най-вече как, защото от това зависи кой.

Та да си дойда на темата, правилното захранване може да се сравни с мажоритарната избирателна система. Но уви, Босия никога не се сети за нея. Сети се за програмен парламент, дървено желязо. Нали пак същите партии ще го назначат.

Затова ми се струва, че гладните стачки, самозапалванията и другите методи да се притиска властта са ценни в разрушителния етап на политическия процес. Но в градивния етап те не дават нищо. Демокрацията не уволнява, тя назначава - само че когото трябва и както трябва.