Жан-Клод Юнкер: Щом хората искат това, ще го направим

Европейската комисия ще се погрижи възможно най-бързо да бъде прекратено местенето на стрелките и да остане само лятното часово време. Това заяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер пред германската телевизия ZDF в петък.

84% от участниците в допитване на Еврокомисията гласуваха срещу смяната на часа два пъти в годината. “Щом хората искат това да се направи, ще го направим”, заяви Юнкер в интервю за ZDF. И добави, че още в петък в комисията ще гласуват това. Думите му бяха потвърдени и от говорителката му - българката Мина Андреева.

“Милиони граждани поискаха да се спре смяната на часа. Европейската комисия ще направи това, което те искат. Следват предложенията за закон”, написа тя в туитър.

В допитването са участвали 4,6 милиона души, като цели 3 милиона гласа идват от Германия. Ангела Меркел подкрепи Юнкер и смята спирането на промяната на часа за добра идея. “За мен това е от голям приоритет и щом е взето решение, то трябва да се изпълни”, заяви канцлерката в Нигерия, където е на посещение.

Преминаването само към лятно време означава, че през зимата ще се съмва по-късно, но и светлата част на деня ще е с час по-дълга.

Сега комисията ще изготви предложение до Европарламента и до съвета за промяна на настоящите разпоредби за смяна на часовото време. Промяна на регламента е възможна едва след като се постигне съгласие между всички членки. Това ще отнеме известно време. Еврокомисията многократно заяви, че в Европа трябва да има единно правило или всички да въртят часовниците си два пъти годишно, или никой да не го прави.

Страните в ЕС мърдат стрелките на часовника заедно от 1996 година. Това става винаги в последната неделя на март – местим с един час напред, а последната неделя на октомври местим с един час назад. Промяната има за цел да се използва максимално дневната светлина и да се пести енергия. Много хора обаче се оплакват от физически проблеми, които им носи промяната и нуждата да свикват с по-ранно ставане или по-късно лягане.

“24 часа” поде информационна кампания с мнения на експерти за вредите от въртенето на стрелките. Чрез вестника Соломон и Гергана Паси призоваха да бъде отменено местенето.

Германците смениха времето

84% от българите

срещу местенето

на стрелките,

половината гърци “за”

84% от гражданите на ЕС желаят Европа да спре да мести стрелките на часовниците два пъти годишно, показват дългоочакваните резултати от допитването на Европейската комисия за лятното часово време. Същият процент от гласувалите българи се обявява за прекратяване на практиката.

Изненадващо резултатите показват, че

над половината

гърци (56%)

искат

двойното време

да се запази

53% от кипърците също предпочитат практиката да не се отменя.

Повече от три четвърти, или 76% от отговорилите европейци заявяват, че опитът им с преместването на часа е отрицателен или много отрицателен.

Онлайн допитването, проведено между 4 юли и 16 август 2018 г., получи рекордните 4,6 млн. отговора от всички 28 държави членки - най-големия брой отговори, получаван някога при обществена консултация на комисията.

Резултатите бяха представени на колегиума на Еврокомисията от комисарката по транспорта Виолета Булц, след което се проведе първата дискусия за възможните следващи стъпки. “Милиони европейци използваха нашата обществена консултация, за да бъде чут гласът им. Посланието е много ясно: 84% от тях не желаят повече часовниците да бъдат премествани. Ние ще предприемем съответните действия и ще изготвим законодателно предложение до Европейския парламент и до Съвета на ЕС, които след това заедно ще вземат решение”, заяви Булц.

Германците проявиха

най-голям интерес

към допитването. Над 3 млн., или 3,79% от населението на страната дадоха гласа си, като 84% от тях следват тенденцията за противопоставяне на двойното време. Гражданите на Австрия и Люксембург са следващите най-заинтересовани от консултацията, като във всяка от тях са гласували съответно 2,94 и 1,78% от населението. Следват Финландия и Естония, които бяха едни от най-яростните противници на регламента, с гласували съотвено 0,96% и 0, 94% от жителите. Най-малък интерес проявяват гражданите на Великобритания, където във вота участвали едва 0,02% от населението. Изглежда, че и

българите

не са особено

заинтересовани

от анкетата. България се нарежда на 23-о от 28 места по брой участници в допитването, като гласа си са дали едва 0,18% от населението.

Отрицателните последици за здравето, увеличеният брой пътни произшествия или липсата на икономия на енергия са най-честите основания за прекратяване на смяната на часовото време, посочени от участниците в допитването.

ЕК подчертава, че резултатите са предварителни, а окончателните данни ще бъдат публикувани през следващите седмици.

Отдавна се спори дали изобщо има смисъл от вечното местене на стрелките. Въпросът стана особено актуален, след като няколко държави от ЕС (Литва, Финландия и Естония) поискаха съюзът да отмени практиката. През февруари в дебата се намеси и Европарламентът с резолюция, призоваваща за оценка на практиката, както и на искания от държавите членки, заинтересованите страни и гражданите. Консултацията бе организирана от ЕК като част от текущата ѝ оценка на действащите разпоредби за смяна на времето в Европа. Най-популярната консултация досега събра над 550 000 отговора относно законодателните актове за птиците и местообитанията.

Повечето държави членки имат традиция в разпоредбите за смяна на времето, която в много случаи датира от Първата и Втората световна война или от петролната криза през 70-те години. От 80-те г. насам ЕС започна постепенно да приема законодателни актове, въз основа на които всички държави членки да се споразумеят да преминават едновременно от зимно към лятно време и обратно и да бъдат премахнати националните графици.

Целта на правилата в ЕС не беше да хармонизира режима на смяна на времето в ЕС, а да преодолее проблемите, особено в секторите на транспорта и логистиката, които възникват поради некоординирано прилагане на смяната на времето през годината.

Паралелно с разпоредбата за преминаване към лятно часово време в Европейския съюз държавите членки използват три различни часови зони или стандартно време. Решението за стандартното време е от национална компетентност.