По време на Пражката пролет “синята” агитка се солидаризира с протестиращите чехи, а режимът бърза да потуши революционните настроения в сектор “Б” с насилствено обединение на тима от “Герена” с милиционерския “Спартак” (София)

Историята не е точна наука и винаги има нюанси, които са повод за скандали между учените десетки и дори стотици години след като се е случило самото събитие. Така например и до днес едната част от историците твърдят, че България едва ли не първа е пратила свои танкове и войници в СССР, за да потеглят оттам към Чехословакия, където има бунтове за потушаване.

Народната власт иска да се представи като най-верен съюзник и е готова едва ли не сама да разпръсква студентите по улиците на Прага.

Някои могат и да не се съгласят с този поглед на събитията от далечната вече 1968 г. Самите войници, пратени срещу разбунтувалите се чехи, по-късно ще разкажат, че са изпълнявали заповеди, а и до последния момент не са знаели къде всъщност отиват.

Безспорен факт е обаче, че участието на държавата ни в чешките събития има пряко отражение върху българския футбол. Тази година се навършват 50 години от Пражката пролет, в която загиват стотици чехи, както и войници от "варшавските държави", които нахлуват в чужда страна уж да защитават комунизма.

България също дава една жертва, но това е тема за друг материал. В този ще се съсредоточим върху събитията в българския футбол по онова време. "Сините" изпитват положителни емоции, сдобиват се с легендарното си прозвище "Отборът на народа", но също така са насилствено сродени с МВР.

Да се върнем обратно към онази 1968 г. Страните от Варшавския договор пращат 200 000 войници в Чехословакия и съвсем естествено смазват набързо протестите. Западните страни се ограничават с гръмки изявления и декларации за пред своите медии и граждани. Никой не си и помисля да се противопостави на мощния Съветски съюз и васалите му. По времето на Желязната завеса светът сякаш е едно доста по-сигурно място за живеене в сравнение с наши дни. Има простички правила, които се спазват от всички.

На футболния фронт е горещо, тъй като спортът по онова време е използван всячески в битката между двете идеологии. След кървавата саморазправа с протестиращите в Чехословакия УЕФА решава да вземе отношение. По онова време европейската футболна централа е доминирана от Запада и търси начин да бъдат наказани отборите на държавите, които са пратили войниците си да стрелят по невъоръжени хора.

Още преди провеждането на военната операция с кодовото име "Дунай" е теглен жребият за евротурнирите, а родните запалянковци доволно протриват ръце, предвкусвайки бляскави европейски мачове. Носителят на Купата на Съветската армия "Спартак" (София) трябва да играе с френския "Бордо", но далеч по-интересен е жребият на "Левски".

"Сините" са избрани от съдбата да се изправят срещу "Милан". Половин България е "синя" и цялата тази маса от запалянковци искрено вярва, че тимът от "Герена" има сили да се справи с италианския гранд.

Звездата на отбора е Георги Аспарухов-Гунди, но дали са по-малко талантливи и обичани другите играчи като Георги Соколов-Соколето, Сашо Костов, Христо Илиев-Патрата, Иван Вуцов, големия ни вратар Бисер Михайлов и още много други.

Предишния сезон тимът печели шампионската титла след жестока битка с не по-малко бляскавия ЦСКА на Димитър Якимов, Петър Жеков, Димитър Пенев, Борис Гаганелов-Макето и др. "Сините" запалянковци се настройват за победа над "Милан", а след това и пробив в най-престижния клубен турнир на Стария континент.

Избухването на Пражката пролет обръща събитията с главата надолу. Както вече стана дума, УЕФА търси начин да накаже страните от Варшавския договор, които нападат Чехословакия. Избран е доста мек вариант за санкции. Босовете на евроцентралата анулират вече споменатия жребий и обявяват, че отборите на СССР, ГДР, Полша, Унгария и България ще трябва да се изправят срещу съперници от социалистическия блок.

При новия жребий на "Левски" се пада да играе срещу унгарския първенец "Ференцварош", а "Спартак" трябва да срещне полския "Гурник".

"Сините" фенове запазват оптимизъм. Да, така очакваният сблъсък с "Милан" няма да се състои, но за сметка на това техните любимци ще премерят сили с далеч по-слаб съперник и ще имат шанс да продължат напред в турнира, а там каквото сабя покаже.

Следва обаче нов много по-тежък удар, който идва от братска Москва. Съветниците на Брежнев по спортните въпроси решават, че на предизвикателството на УЕФА трябва да бъде отговорено подобаващо и предлагат "наказаните" отбори да се откажат от участие в евротурнирите. България и останалите съветски васали на мига прегръщат "прекрасната" идея.

Така левскарите се разминават с шанса да направят пробив в турнира за КЕШ и ще трябва да се съсредоточат върху вътрешното първенство.

Това развитие на ситуацията въобще не успокоява българската власт, която вижда футбола като опасност за назряване на революционни настроения. Режимът е особено обезпокоен от един доста показателен пример за отношението на запалянковците към случващото се в Чехословакия. Малко повече от две седмици преди избухването на военните действия, у нас се провежда 9-ият световен фестивал на младежта и студентите под мотото "За солидарност, мир и дружба". Почти 20 хил. чужденци от над 130 държави идват в София. Сред тях е и чехословашката група от над 500 младежи. По време на манифестирането на ст. "Васил Левски" те скандират "Дубчек-Свобода" като Свобода не е призив, а Лудвиг Свобода, който е президент на Чехословакия по това време.

Според съвременници на този фестивал нашите комсомолци са инструктирани да вдигат шум и дори да освиркват чехите, за да ги заглушат. По едно време обаче чужденците започват да скандират "Левски, свобода!", което създава едно съвсем различно настроение на стадиона и вместо да дюдюкат, българите ръкопляскат.

Няколко седмици по-късно бунтът и опитите на Александър Дубчек да прокара своите идеи за "социализъм с човешко лице" са смазани с жестока категоричност. Властта у нас обаче продължава да е нащрек.

На 17 ноември на ст. "Васил Левски" излизат "Левски" и ЦСКА. И до днес "сините запалянковци" твърдят, че това е най-великата победа над вечния враг. Гунди отбелязва хеттрик за крайното 7:2. След края на мача щастливите запалянковци организират спонтанно шествие до паметника на Апостола. По време на мача пък от сектор "Б" се чуват скандиранията "Левски, Дубчек, свобода!". Нещо повече. Сред запалянковците се разпространяват листовки с призив за демократични промени, които са отпечатани още през 1966 г. от нелегалната организация "Съюз за независимост и възход - Левски". Разгромната победа пък е отбелязана от радио "Белград, което съобщава: Отборът на народа в България - "Левски" победи отбора на властта - ЦСКА със 7:2".

Всички тези прояви по време на мача ужасяват властта, която обаче вече е намерила решение на проблема. Още преди това е планирано, а впоследствие и набързо осъществено насилствено сродяване на "Левски" с тима на МВР и "Държавна сигурност" "Спартак" (София). По този повод на трибуните се шегуват, че на терена излиза "Левски с патлак" (вместо "Левски Спартак").

На "ините" запалянковци не им е смешно. Много от тях не приемат обединението и спират да ходят на стадиона. Впоследствие публиката се завръща, а и футболистите са доволни, тъй като получават офицерски чинове и много по-високи заплати.

Немалко са и привържениците, които никога не се съгласяват с това обединение, което е отнело голяма част от романтизма и духа на тима от "Герена".

А от онези вълнения по време на Пражката пролет и до днес се е запазило, макар и видоизменено, скандирането: "Левски значи свобода!"

Четете още:

Синът на Гунди: Баща ми се превърна в легенда. В САЩ дете дойде на тренировка с фланелка на "Левски", на гърба - №9 и "Аспарухов"

Защо бг футболистът заприличва на Тарзан, когато отиде да играе в Европа