Борбата с бедността, повишаването на

доходите, устойчива и работеща пенсионна

система - тези теми може да са

вдъхновяваща политическа позиция,

която да привлече избиратели

28-годишната Александрия Окасио-Кортес победи на вътрешните избори в Демократическата партия на САЩ конгресмен с 10 мандата и вероятно ще бъде избрана за представител на 14-и район от града Ню Йорк в Конгреса наесен. Наблюдатели предполагат, че през 2024 година, когато навърши изискуемата възраст, ще се кандидатира и за президент и има шансове да бъде първата жена в историята на този пост.

Какво е особеното на Окасио-Кортес?

Тя е много лява - политическите ѝ възгледи почиват на тезата, че всеки човек заслужава достоен живот. Тя заявява, че ще се бори за безплатно държавно здравеопазване и скандинавски модел за борба с безработицата, който включва задължително наемане от държавата на трайно безработните, повишаване на доходите, изцяло преминаване на зелена енергия до 2035 година и спиране на приватизацията на затворите.

Изобщо тя е много лява, защото това се очаква от избирателите и съгражданите ѝ. По-лява е даже от Бърни Сандърс и е далеч по-симпатична. За да я дискредитират, я обявиха за агент на есенциалното зло - Сорос, което показва, че изобщо не е за подценяване.

Разказвам тази история, за да я дам за пример на българската левица, която някак бяга от лявото. Опорна точка на БСП, президента и други леви говорители през последната седмица е случаят с гръмналия сървър на Търговския регистър.

Може би нищо не разбирам от политическа тактика, но ми се струва, че това не е плодотворна теза. Търговският регистър интересува много тесен кръг хора, които се занимават с приватизация, приемат особени залози и изобщо въртят едни сделки. Бедните и пенсионерите имат други приоритети, които според мен трябва да са водещите за лявата мисъл у нас. Главната опорна точка трябва да е борбата с бедността и за повишаване на доходите и това може да е вдъхновяваща политическа позиция, която да привлече избиратели, а не регистрацията на нови дружества.

Но пак повтарям, може би аз не разбирам достатъчно политическата тактика. Очевидно в БСП смятат, че да се критикува по всеки повод правителството на ГЕРБ е правилната политика, но все си мисля, че има и други теми, които са важни за пенсионерите и бедните хора, като например безплатното държавно здравеопазване, които биха могли да са ентусиазиращи политически послания за левицата.

Изграждането на устойчива и работеща пенсионна система също е тема, която приляга на БСП. Сегашната е фалирала по демографски причини и трябва да се измисли модел, по който да продължи съществуването на пенсиите.

Тема, изключително важна и същевременно с потенциал да се хареса на много избиратели. За нея не се говори нито от управляващи, нито от опозиция.

Тази идеологическа ниша трябва да бъде запълнена и е важно кой ще е първи. Струва ми се, че твърде много са затънали в тактически хватки, а не се говори за стратегическите неща за една малко по-дълга перспектива.

Сега въпросът за доходите е оставен изцяло на правителството. Инициативата за повишаване на минималната работна заплата идва от властта, а не от левите сили или синдикатите.

Минималната работна заплата всъщност е данъчен инструмент - по него се плащат осигурителните вноски и данъците върху доходите. Лявата мисъл трябва да се съсредоточи върху измислянето на друг инструмент, който гарантира доходите на най-бедните.

И да се оказва натиск върху правителството да го въведе или да се чакат избори, след което левите да вземат властта в името на това да го въведат. Проблемът е, че няма идеи.

Струва ми се, че никой не мисли за бедните и онеправданите. Ясно е, че богаташите у нас са генетично свързани с бившата БКП, но това са все пак малцина на фона на стотиците хиляди пенсионери, които припознават лявото.

Да не говорим за съвременната работническа класа - сини и бели якички, които нямат никаква форма на политическо представителство. ГЕРБ представя държавната администрация, но хората от частния сектор са сиротни и левите би трябвало да се борят за тях. Разбира се, България не е Америка и тамошната Демократическа партия не е БСП, но лозунгът, че всеки човек заслужава достоен живот, е изречение, което дословно може да се заимства и сигурно би работило добре и в български условия.

Изобщо за лявата идея трябва да се мисли отговорно. Смисълът ѝ е гласът на онеправданите да се чува поне, а защо не и да се превръща в действия.

“Бентли” социалистите трябва да мислят и за тези с 18-годишните опели. Не толкова от благородство и алтруизъм, но и защото трябват гласоподаватели. Не става всичко с купени гласове, защото трябва и да има смисъл.