Меркел се отказва от ЕЦБ заради ЕК, иска да контролира Макрон

И ето, че битката за най-важните позиции в Европа започна. Една статия в германския в. “Ханделсблат” отприщи порой от предположения и прогнози за това кой ще управлява Европа след изборите догодина.

През 2019 г. се освобождават най-важните позиции в ЕС. Търсят се нов председател на Еврокомисията, шеф на Европейската централна банка, председатели на Европарламента, Европейския съвет, Европейското външно представителство.

Двата

най-значими

поста

са тези на шефа на Еврокомисията и на Европейската централна банка – мандатът на Марио Драги изтича през октомври 2019 г.. Смята се, че този път те ще бъдат заети от политици и експерти от двете най-важни държави в ЕС – Германия и Франция. Само така може да се осъществи реформата, която Макрон иска за европейската общност, а Меркел криво-ляво поддържа. До появата на статията в “Ханделсблат” даже се спекулираше, че позициите вече са разпределени – Европейската централна банка ще се оглави от директора на Германската федерална банка Йенс Вайдман, а Франция ще излъчи председателя на ЕК, като едно от спряганите имена е това на преговарящия с Великобритания за Брекзит Мишел Барние. Упорито се споменава и друго име от френските високи етажи – това на Кристин Лагард. Шефката на МВФ е една от фигурите, които може да заемат висша позиция и в ЕС, като ЕЦБ също е един от вариантите за нея.

В четвъртък обаче стана ясно, че Меркел всъщност е преосмислила позицията си и вече предпочита Германия да поеме Еврокомисията. Това би означавало, че банката отново няма да бъде оглавена от германец. Всъщност, макар и да е с най-голям бюджет в Европа и еврозоната, страната никога още не е излъчвала свой кандидат за този пост и бе почти сигурно, че Вайдман ще е

новият господар

на еврото

във Франкфурт

Самият той обаче отказа да разкрие какви са намеренията му пред чуждестранните кореспонденти в Берлин.

Като фаворити за поста шеф на Еврокомисията се завъртяха три имена - това на председателя на парламентарната група на ЕНП в Европарламента Манфред Вебер, на министъра на икономиката Петер Алтмайер и на военната министърка Урсула фон дер Лайен. И тримата са лоялни поддръжници на Ангела Меркел, а тя има нужда от такива в последния си мандат. Германец от нейния антураж да е начело на Еврокомисията, за нея е важно в следващите години заради идеята за реформиране на общността.

Не е тайна, че

Меркел не

подкрепя особено

горещо плана

на Макрон

за засилване на интеграцията чрез общ финансов министър и общ бюджет за страните от еврозоната. Това би означавало, че ще се увеличат многократно трансферите на пари от по-богати страни като Германия към членки в не толкова добра финансова форма, каквато е дори самата Франция. А това няма да се хареса на германските данъкоплатци. Затова и тя има нужда повече от шеф в Еврокомисията, който да озаптява реформата на Макрон, отколкото от директор на ЕЦБ, при положение че кризите във финансов аспект вече са доста овладени и са създадени многобройни инструменти за справяне с тях и в бъдеще.

Срещу това Германия да оглави ЕЦБ е и фактът, че Южна Европа е твърдо против кандидатурата на Йенс Вайдман. 50-годишният икономически съветник на Меркел е смятан за ястреб – той бе твърдо против изкупуването на държавни акции от централните банки и инициира и тази спасителна програма да спре да действа от следващата година.

Според неговите прогнози идва и краят на нулевата лихва. Най-късно през 2020-2021 г. лихвата вече ще е 1,7%, твърди той. Това обаче би могло да се окаже поредната катастрофа за италианските банки, смятат специалисти и затова очакват

сериозна

съпротива от Рим срещу кандидатурата на Вайдман. Затова е и твърде вероятно Меркел наистина да се откаже от кандидатурата му и да смени приоритета от банката с Еврокомисията. Засега обаче тя отказва коментар, като заяви единствено, че преговорите за новите постове тепърва започват и всичко е отворено.

Засега най-често споменаваното име за кандидат за шефския пост в Еврокомисията от германска страна е това на Манфред Вебер. С него начело в Брюксел Меркел ще постигне и един вътрешнополитически успех – ще засили многократно влиянието на Вебер в собствената му партия, баварския Християнсоциален съюз.

А тя в момента

е оглавявана

от нейни врагове

И Хорст Зеехофер, и баварският премиер Маркус Зьодер клатят стола на канцлерката и биха искали да видят друг християндемократ на нейно място, с когото да засилят консервативната линия в коалицията си. Дали планът на Меркел ще успее обаче, зависи твърде малко от нея. Тя има влиянието само да подкрепи кандидатурата на един от фаворитите си за кандидат на ЕНП на изборите за председател на ЕК през май догодина. След това всичко ще се реши с вота на избирателите. Смята се, че през 2019 година изборите ще са по-сложни, тъй като не се очаква нито ЕНП, нито социалистите да имат мнозинство и най-вероятно в съревнованието ще се намеси и кандидат на трета партия.