Защо румънците са така активни, а българите – апатични?

Не можем да се оплачем от липса на поводи за протести напоследък - ту търговският регистър гърми, ту шефовете на държавни болници се оказват мултимилионери, ту 200 хиляди водачи на евтини таратайки остават без “гражданска отговорност”. И така нататък, и така нататък. Поводи колкото щеш, но протести или няма, или са толкова мижави, че само излагат четата.

Това ли е същият народ, който само преди 4 години се изсипа на улиците със сърце порасло и за бунт готово? Някои дори се самозапалиха! Първи излязоха левите симпатизанти, свалиха ГЕРБ от власт и се укротиха. После на жълтите павета започнаха своя хепънинг “умните и красивите”. Незабравимо лято! Есента пък студентите блокираха университета, отказаха да учат и подгониха левите преподаватели.

Днес няма и помен от онзи подем. В същото време, когато румънците излизат на стохилядни демонстрации против корупцията, ние гледаме как гърмят поредните бушони на висшата ни бюрокрация с пълно безразличие. Дали вече не сме напълно доволни от прехода и живота нов? Дали народът ни изпадна в униние, или може би парите за протести свършиха?

И само един храбър българин

реши да накаже плътта си заради спасяването на нацията: Николай Колев – Босия. В понеделник той постави нов ултиматум на Бойко Борисов: да уволни министъра на транспорта и неговия заместник заради далаверите при издаването на шофьорски книжки. На това трябва да се погледне сериозно, тъй като Босия гладува в знак на протест вече над 65 дни и всеки нов ден е риск за живота му.

Лечебната фаза на гладуването на човек с неговото изходно тегло продължава някъде около 40-50 дни. След това обаче тялото вече изчерпва своите резерви и започва да се храни от жизненоважните органи, а щетите са непоправими.

На мястото на министър Московски аз веднага бих си подал оставката. Струва ли си заради единия пост да се превръщам в Пилат Понтийски? Ако, недай си Боже, при това гладуване Босия се възнесе при Отца и Сина, нищо чудно да се превърне в светеца на българския преход, а Московски да поеме персоналната вина. Струва ли си наистина? Щом Босия прояде, премиерът спокойно може да назначи Московски на друг отговорен пост.

Да не забравяме, че

и Исус Христос, и Мохамед, и Буда

са гладували

по 40 дни, преди да получат своите прозрения как да спасят човешкия род. Следвайки тази традиция, на 34-тия ден от своята саможертва Босия се яви на пресконференция в БТА и начерта единствено верния път към спасението на България. Той поска правителство и парламент да бъдат незабавно разпуснати, а после президентът да свика кръгла маса, но не от политици, а от граждани, които ще поставят ясно и точно проблемите на България.

Въз основа на това ще се направи една програма, след което

да се избере програмен парламент

и да се състави програмно правителство, които да изпълнят решенията на кръглата маса.

“Само тогава можем да стъпим на здраво… - пророкуваше Босия със задгробен глас на месия. - Иначе сме обречени. Иначе трябва… как да го кажа, да се влачим като пребити кучета, без да можем да тръгнем на здраво… Политиците нямат сетива. Те нямат усет за това, което трябва да се свърши…оставихме ги 28 години и те не решиха нито един проблем. Напротив, създадоха още повече. Затова обществото трябва да вземе в свои ръце...; нищо, че е незряло…”

В сравнение с новозаветната Проповед на планината, последното най-ново искане на Босия е съвсем скромно – един министър и един негов заместник. Какво толкова? Босия вече има група сподвижници, които наричат себе си Гневните боси. Те излъчиха четирима апостоли, които се включиха в гладната стачка още преди месец. Нямам информация дали са удържали до днес. Съмнявам се силно, но както е тръгнало, утре

Гневните боси може да се превърнат

в култ

и да възстановят богомилството.

Но понеже не съм кой знае колко вярващ, ще кажа само, че идеите на Босия за “програмен парламент” не си заслужават този глад. Прости ми Боже, ако съм съгрешил със слово. Истинското име на подобно светло начинание е държавен преврат и точно това предлага Босия, независимо дали го разбира или не.

Но понеже не съм кой знае колко вярващ, ще кажа само, че идеите на Босия за “програмен парламент” не си заслужават този глад.

Прости ми Боже, ако съм съгрешил със слово. Истинското име на подобно светло начинание е държавен преврат и точно това предлага Босия, независимо дали го разбира или не.

Управление без политици? Това напомня преврата през 1934 г., когато се разпускат парламентът, партиите, профсьюзите и всякакви други политически вредители. Едва през 1938 г. е избран нов парламент, и то мажоритарно - поради липсата на партии. Няма ли партии, не може да има и партийни листи. Именно мажоритарно избраните депутати спасяват евреите.

Уви, когато по-миналата година народът поиска мажоритарен вот на референдум, Босия пропусна да се включи със своите ултиматуми, домати и гладни стачки. А точно тогава България можеше да постигне нещо голямо и светло, да тръгне по пътя на истинската демокрация.

Тогава видяхме кой е с народа и кой е против. На референдума се явиха над 50 на сто от избирателите по списък и над 72 от гласувалите поискаха мажоритарни избори. В цяла Европа този вот щеше да е задължителен и политиците биха козирували. Само в България те си направиха оглушки. И нищо чудно, че народът изпадна в униние и загуби интерес към политиката.

И точно в това е

голямата разлика между българите и румънците.

През 2007 г. тогавашният президент Траян Бъсеску свика референдум за мажоритарна избирателна система в 2 тура, също като нашия референдум. Над 80 на сто от гласувалите бяха “за”, но за съжаление активността бе недостатъчна.

Все пак румънските депутати се съобразиха, като въведоха така наречената “униноминална” система, в която се гласува персонално за един депутат в едномандатни райони и няма никакви партийни листи. Спечелилите над 50 на сто от първия тур се считат за избрани, а останалите мандати се разпределят по партиите според остатъчните резултати. Така системата пак е пропорционална, но всеки депутат се явява сам пред избирателите и това го прави лично отговорен.

Първите избори по новата система се проведоха през 2008 година и именно

тогава започна голямата битка с корупцията,

която рязко промени Румъния за добро. Уви, през 2015 г. на политиците им омръзна да бъдат честни и върнаха старата партийно-листова система. Първата работа на новоизбрания през 2016 г. парламент бе да оневини политиците, хванати със сравнително дребни злоупотреби. Оттогава започнаха и протестите, които не спират до ден днешен.

Румънците свикнаха, че всеки политик трябва да е лично отговорен пред избирателя, и затова днес не се отказват. Тъкмо обратното се случи с българите – те получиха нагледен урок, че демокрацията е фалшива и че гласът на народа е без значение. Затова на север от Дунава се наблюдават стохилядни протести, а у нас цари апатия и униние. Там се протестира за чиста и свята република, а у нас – когато на някого му спрат парите. И от време на време се пръква по някой кух пророк, кандидат за светия.

Амин.