Семейството не вярва, че издирват другия беглец - Светлозар Стоилов

“Прочетох, че един от тримата убийци на сина ми Стоян Балтов е заловен в Южна Африка, от сайта на “24 часа”. Зарадвах се, но мисля, че това ще е за кратко. Ако Вили Георгиев бъде върнат в България, близките му ще обърнат света наопаки, той да не лежи в затвора.” С тези думи Зарка Димова, майка на убития 19-годишен студент, посрещна новината, че след 4-годишно издирване беглецът Вили Георгиев е арестуван.

Балтов бе пребит до смърт с ритници на 5 декември 2008 г. В края на 2014 г. Върховният касационен съд (ВКС) окончателно осъди Вили Георгиев на 18 г. затвор. Същите наказания получиха и 2-ма негови приятели - Светлозар Стоилов и Александър Данаилов. Зад решетките тогава обаче влезе само Данаилов, тъй като Георгиев и Стоилов изчезнаха.

На 20 август т.г. съд в южноафриканския град Порт Елизабет ще реши дали да върне Вили Георгиев у нас. Главният прокурор Сотир Цацаров пратил молба за екстрадицията му през 2017 г., след като му докладвали, че убиецът се крие там.

“Един младеж на 20 г.,

който не работи,

как е отишъл в

Южна Африка

Това не става със собствени средства и връзки”, чуди се майката на Балтов и добавя: “Спомням си, че през 2008 г. хванаха убийците на сина ми за няколко часа и после се оказа, че съдебната ни система им дава възможност да избягат”.

Зарка, която по професия е учителка в Сливен, благодари на Цацаров, че лично се е ангажирал със залавянето на осъдените. “Трябва, когато Вили се върне в България, да му бъде повдигнато обвинение за бягство от правосъдието”, смята майката.

Семейство Балтови не вярват, че другият беглец - Светлозар, се издирва както трябва, въпреки че снимката му е публикувана в сайта на Интерпол. Зарка споделя, че е била обезверена, че някой ден ще хванат бегълците.

“Мислехме си, че знаят къде са и не ги търсят като хората. Знаете, че един страдащ човек понякога обвинява хора без вина”, казва почернената жена.

Няма момент, в който с мъжа ѝ Стоян да не мислят за мъртвия си син.

“През тези 10 г. ни се случваха както лоши, така и хубави неща. В хубавите си казваме: “Защо Стоян не е тук?” и “Какво щеше да бъде, ако е тук?”, откровена е Зарка.

На 5 декември 2008 г. Стоян, който учи фармация в Медицинския университет, отишъл в дискотека “Амнезия” с 2-ма познати. Между 1-2 ч в клуба се подвизавали Александър, Светлозар и Данаил с още 5-има младежи. Компанията била агресивна, буйствала и се карала с клиенти на дискотеката. Гардове изпъдили младежите от заведението.

Един от компанията на Стоян тръгнал малко преди другите. Застанал да ги изчака в близка градинка. Видял, че Стоян и Станимир излизат от заведението, но като минавали през паркинга на “Амнезия”, ги изгубил от поглед.

На излизане от дискотеката младеж от компанията на Вили и Светлозар подхвърлил:

“Няма ли да

биете някого

сега?”

Момчетата тръгнали през паркинга на дискотеката и се озовали на една линия със Стоян Балтов и Станимир. Тогава без никаква причина Светлозар ударил Станимир, с юмруци се включил и Александър.

Стоян се притекъл на помощ на приятеля си, но двамата биячи се нахвърлили върху него. Отишли и другите момчета от компанията на нападателите. Стоян бил повален на земята от шут в крака. Светлозар и Александър ожесточено започнали да го ритат в главата. С ритници върху Стоян скочил и Вили. Тримата продължили да млатят студента с шутове в главата и шията, въпреки че вече бил в безсъзнание.

Един от ритниците бил с ефект на боздуган. Александър и Вили дори получили травми на глезените от силните удари.

Стоян издъхнал от травма на главата. Смъртта му е настъпила внезапно заради мозъчен и белодробен оток, казват експертите.

През юли 2013 г. градският съд в София осъжда на по 18 г. Александър и Светлозар. Състав с председател съдия Петя Крънчева оправдава Вили. Мотивът - имало доказателства, а и самият той признал, че е нанесъл само един удар в рамото на студента, докато бил повален на земята.

Най-сериозната улика срещу Александър е отпечатък върху дясното слепоочие на Стоян, който съвпада с подметката на маратонките, с които подсъдимият е бил в нощта на 5 декември 2008 г. Участието на Александър в побоя се установява и от оток на десния му глезен, заради който след саморазправата той отишъл в “Пирогов”. Докато изчаквал прегледа, казал пред други от компанията: “Леле, какво ги направихме тия, как му скочих на тоя” и “Ще им скачам върху главите”.

След първите присъди СГС приема, че тримата няма да се укрият, ако бъдат освободени. Александър е пуснат срещу 6000 лв. гаранция, Светлозар - срещу 1000 лв., а Вили - срещу подписка.

Няколко месеца по-късно Софийският апелативен съд прави различен прочит на доказателства и открива доказателства, уличаващи и тримата подсъдими в смъртоносния побой. Така и Вили Георгиев е осъден на 18 г. затвор. ВКС потвърждава присъдите им в края на декември 2014 г. Когато служители на съдебната охрана отиват да търсят осъдените в домовете им, откриват само Александър.

“Предполагахме, че само той ще влезе в затвора. Личеше си, че семейството на Вили можеше да позволи след всичко случило се да си живее спокойно”, казва Зарка. Според нея Вили ще остане престъпник за цял живот, защото близките му стоят зад гърба му. “Можеше бащата на Вили да му каже: “Иди в затвора да се научиш!”, но той го измъкна”, казва Зарка.

През последните години тя и мъжът ѝ продължили живота си заради подкрепата на по-големия им син Борислав, който ги дарил и с внуци.

“Понякога казвам на младежи в тийнейджърска възраст следното правило: ако видите, че двама се бият, бягайте”, споделя жената. Тя и семейството ѝ често ходят при паметната плоча на Стоян, издигната на мястото на убийството му в Студентския град. “Когато отидем, около нея винаги е окосено. Не знам от кого, но е окосено...”, въздиша майката.