Мостът „Моранди” в Генуа се срути, защото беше с абсурдна структура. Той е от бетон, което значи, че в основата на проектирането му е заложена философска грешка от структурен тип. Бруклинският мост е от метал, Айфеловата кула е от метал. Те са изградени в края на XIX в. и още се държат. Така твърди в интервю пред италианския всекидневник „Либеро” италиански инженер, който обаче иска да остане анонимен, защото не е изключено да бъде викнат за експерт от правителството след трагедията в Генуа. Според инженера през 60-те години на миналия век мостовете в Италия се правели предимно от цимент, защото желязото било много скъпo – струвало 100 италиански лири килото, а тогава Америка отливала по-голяма част от металите.

Според инженера основната структурна грешка в изграждането на бетонните мостове идва от факта, че бетонът е устойчив само на компресия (свиване), докато стоманата е устойчива на тяга (теглеща, движеща сила). Това значи, че при бетонния мост караш да работи “на тяга” един материал, който няма такива свойства.

„Бетонните тиранти на моста съдържат кабели от предварително напрегнат материал. Да, така вдигаш на крака един мост, но колко ще издържи? Противоречи на всички мерки за сигурност, защото е подложен на земетресения, на силата на вятъра», казва експертът. «Всички мостове от 60-те години ще паднат».

Според италианския експерт с годините кабелите във вътрешността на бетонните пилони се отпускат – те са направени от преплетени железни жици. Когато са налице микрофрактури в бетона - не само заради трафика на тежки транспортни средства, увеличен с 300% от 60-те години досега, но и заради корозията от солта от морския климат, се стига до окисляване, от което се чупят отделни жици. После като по верига се пречупват и другите, и така пилонът колабира.

Чия е вината при срутването на един мост? „Проектът може да е направен добре и реализиран зле, или пък обратното”. Според инженера, ако бъде реализиран един лош мост, той може да се контролира със сензорни съоръжения. „ Когато обаче направиш един мост бетон, той не може да се контролира дори със сензори. Един мост от бетон е като да имаш болно сърце – трябва да го замениш, да го бутнеш, а вместо това се предпочит извършването на поддръжка, която е и по-скъпа.”

Според експерта единствено стоманените мостове са по-леки и прозрачни и поведението им се вижда веднага. Освен това те изискват половината от времето за реализация, в сравнение с бетонните.