Олимпийската медалистка мечтае да подобри рекорда на Стефка Костадинова.

Въобще не бях подготвена. Това беше абсурдно. Щях да получа инфаркт, когато разбрах какво е намислила. После я попитах дали се е консултирала с треньора си.

Тя ми отговори, че просто му е съобщила за своето решение, и още повече се шашнах" - така съвсем накратко разказва какво е преживяла майката на Мирела Демирева - Валя. Тя още не може да повярва, че дъщеря й се е осмелила да поиска от съдиите да вдигнат летвата на 2 метра, след като преди това е направила успешен опит на 194 см. Скромното постижение я праща на петото място и Мирела решава да рискува. Тя пропуска 196 и 198 см, за да се бори за медал на 200 см. Близките й са в шок от рискованата постъпка, която сработва и й носи сребърен медал от европейското първенство в Берлин.

"Скачах само за златен медал и нищо друго не ме интересуваше. Знаех, че скок от 2 метра ще ми гарантира място в челото, и затова предприех този ход", казва след края на състезанието Демирева. Победата й приляга, а самочувствието й сякаш е онази невидима сила, която я изстрелва на два метра височина. Дори родната й майка признава, че никога не е виждала дъщеря си разколебана.

"От малка е с мен и съпруга ми по състезания. После аз станах треньор, а тя тръгна да се състезава. Ние я възпитахме да не се страхува от нищо. Страхотно си вярва това момиче, чак ме учудва понякога. Може би и заради това мрази съветите. Баща й редовно се опитва да я напътства, но тя го срязва с думите, че в спорта сама ще си взима решенията", твърди Валя Демирева. Според нея дъщеря й от съвсем малка решава с какво да се занимава и сама дисциплинира собственото си ежедневие.

"Никога не сме я карали да става спортист. Исках от нея да ходи на уроци по английски, да заляга над математиката и литературата. Не съм я натискала да спортува, но тя си учеше уроците и после идваше с мен на стадиона. Умееше да бъде и добра ученичка, и добра състезателка. Сега е хем сред най-добрите лекоатлетки в света, хем е магистър по политология", горда е майката на сребърната ни медалистка от Берлин. Самата Мирела неведнъж е заявявала, че никога не се е лишавала от нещо и не е страдала, за да стигне до върха.

"Харесвам си живота такъв, какъвто е. Пак бих го изживяла по същия начин. Големи спортисти се оплакват, че са били лишавани от ежедневните радости и емоции, но дотук аз съм имала абсолютно пълноценно ежедневие. Щастлива съм, че ми се получи и повечето ми рисковани начинания се оправдаха", казва Мирела Демирева.

Сребърната олимпийска медалистка от игрите в Рио избра преди време да се премести да живее и тренира в Холандия. В България си идва от време на време, когато няма турнири и когато й домъчнее твърде много за роднини и приятели.

"В Холандия имам възможност да се опазя от изкушенията, които ни заобикалят. Мисля само за тренировките и собственото си усъвършенстване. Честно казано, идването ми тук също беше голям риск. Дойдох на непознато място и започнах да работя с непознат треньор, който ми предложи абсолютно различни методи на работа от всичко, което бях правила преди това. И всичко това ми се случи след много тежки месеци на контузии и провали в състезанията. Не ми беше никак лесно. Дори се чудех дали да не се върна обратно в България, но издържах", спомня си Мирела Демирева. Две години по-късно тя печели среброто на олимпийските игри.

"Не се връщам към олимпиадата, въобще рядко поглеждам назад. За мен е важно какво ме очаква в бъдещето и как да посрещна следващите предизвикателства. Често си мисля за световния рекорд на Стефка Костадинова и също така често си повтарям, че няма невъзможни неща. Всичко зависи от доброто стечение на обстоятелствата, много труд и правилната работа на екипа", категорична е вицешампионката от олимпийски игри. Демирева признава, че в Холандия е променила не само тренировките, но и начина си на живот. С усмивка определя като сензация решението й да отива до тренировъчната зала с велосипед.

"В България всички се мятаме на колите при първа възможност и едва ли не забравяме как се ходи с двата крака. В Холандия велосипедът е издигнат в култ. Самата аз доста се уморявах в началото, но след това свикнах с въртенето на педалите. Карам десетки километри на седмица, което ме успокоява и зарежда с енергия", казва Мирела.

Успехът й в Берлин беше последван от ново голямо признание за таланта и уменията й. Българката получи покана да се включи в отбора на Европа за Континенталната купа на 8 и 9 септември в Острава (Чехия). Надпреварата се провежда през четири години и в нея се състезават отборно селекциите на Европа, Азия и Пасифика, Африка, Австралия и Океания, Америка. Всеки отбор има право да селектира по двама атлети в дисциплина. Другата европейка в скока на височина ще бъде световната и европейска шампионка Мария Ласицкене.