Българската система нагледно доказва как 2 е по-малко или в най-добрия случай равно на 1, а спасението могат да са само лични спестявания или инвестиции

Забравете, че някога ще получите висока пенсия, която да ви стига! Забравете, че някога децата ви ще получават висока пенсия, която да им стига! Забравете го и за внуците си!

Звучи мелодраматично, но за съжаление, това е единственото послание, което бе чуто ясно от представянето на законовите текстове за изплащане на т.нар. втори пенсии, което започва през 2021 г.

Родените на 1 януари 1960 г. жени ще са първите, които ще имат право да вземат втора пенсия, защото от 2002 г. насам са се осигурявали в частните универсални пенсионни фондове като задължително допълнение към осигуряването в Националния осигурителен институт. Три години след тях, през 2024 г., същата нерадостна съдба ще сполети и родените през 1960 г. мъже. И срещу 20-те години трупане на лични партиди в частните фондове ще бъдат получени втори пожизнени пенсии в размер от 45 до 60 лв. Срещу което обаче пенсията от НОИ ще бъде намалена с 20%.

Още по-нерадостното е, че всъщност по-голямата част от хората, които ще решат да се възползват от втората си пенсия, всъщност няма да я получават пожизнено. Само за първата година изчисления показват, че 30 хил. жени нямат достатъчно големи партиди, които да им осигурят покриване на гарантираната минимална пенсия от 45 лв. И ще трябва да се принудят да сключат договор за разсрочено плащане. Според дадения от социалния министър Бисер Петков пример при 10-годишно плащане на партидата жена, която през целия си живот се е осигурявала на среден доход, ще вземе 70 лв. на месец. Но след 10 години ги губи, а

пенсията от НОИ

остава намалена

до живот

Актюерските разчети показват, че през 2024 г., когато втора пенсия вече ще получават и родените през 1960 г. мъже, при осигуряване на средни доходи вероятно повече хора ще имат достатъчно натрупани средства в партидите, за да могат да получават пожизнена пенсия, опита да успокои Бисер Петков.

Социалният министър за мнозина е най-добрият специалист по осигурителната система в България. За съжаление, този път примерът и изчисленията, които даде, бяха политически, а не експертни. Защото вече над половин милион в България работят на минималната работна заплата и се осигуряват върху нея, а не върху средните доходи, за да влязат в актюерския разчет на Петков. И отново отиват на варианта разсрочено плащане, което

реално ще ги остави

с 20% по-ниска

пенсия,

след като навършат 75 години и влязат в най-трудните времена на пенсионерския живот.

Реално 70% от първите кохорти ще получат не повече от 50 лв. месечно, ако втората им пенсия е пожизнена, само 10% могат да разчитат на над 100 лв., а 20 на сто ще са между 50 и 100 лв. А в тези 70% влизат и хората, които няма да получат пожизнена пенсия според изчисленията в представената още през април концепция на Бисер Петков за регламентиране на фазата на изплащане на пенсиите от универсалните фондове.

Първите пенсионери от универсалните фондове нямат осигуряване за пълен 40-годишен период, но нещата ще са коренно различни след 2041 г., опита да успокои и Даниела Петкова от частния фонд “Доверие” при представянето на постигнатото между фондовете, правителството и синдикатите споразумение как ще се изплащат вторите пенсии.

Само че изчисленията на фондовете показват, че дори през 2041 г. двете пенсии биха могли да дадат по-висок доход с 15-34 лв. отколкото само една от НОИ. И то отново при осигуряване през целия период от 40 години на среден или над него осигурителен доход. И без отчитане на инвестиционния риск, който съществува при пенсионните фондове. А историята показва, че е невъзможно пазарът да е в постоянен възход 40 години. Дори краткият 20-годишен живот на българските фондове в момента показва

доходност от около

2%, а в дълги

периоди тя дори

бе отрицателна

Допълнително според финансиста Любомир Христов изчисленията на частните фондове не отчитат реалната картина и индексацията от средно 3,1% върху пенсиите, която е очаквана за периода до 2041 г.

Индексацията обаче е задължителна само за пенсиите от НОИ. Тези от частните фондове ще се повишават единствено ако им вървят инвестициите. Защото договорената схема предвижда след пенсионирането на човек неговите натрупани пари да се прехвърлят във фонд за изплащане. Който също ще инвестира, но дивидент ще носи само сумата по партидата, която надхвърля минималната гарантирана пенсия. И отново е възможно този фонд да има и години с отрицателна доходност, които да водят до намаляване на пенсията. И при тези уточнения изведнъж се оказва, че отново 2 е по-малко от 1. Висша математика.

Причините да се стигне до тази ситуация са много.

Първата вероятно е пренасянето на готов модел на МВФ, който бе наложен на България през 1999 г., за да се измъкне страната от наследството на Жан Виденов. Тогавашното правителство на Иван Костов наистина бе изправено до стената, но със сигурност можеше да се направи по-добра адаптация на пенсионния модел, а

не стриктно да се

изпълняват

нареждания на фонда

Всяко следващо правителство обаче носи своята отговорност за провала на пенсионната система. Защото отдавна осигурителната тежест трябваше да е увеличена както за НОИ, така и за универсалните фондове.

За втората пенсия примерно

осигуровката вече

трябваше да е 7%

от заплатата, а е все още 5 на сто. Така няма никакъв начин при малко отчисление върху малка заплата да се натрупат големи партиди за пенсия.

Втората основна грешка на всички правителства и в много голяма степен на тези на ГЕРБ е поддаването на натиска от страна на бизнеса и задържането на максималния осигурителен доход, което обрича на мизерни пенсии дори хората със заплати от 5 или 10 хил. лв. Защото тяхното осигуряване е максимално върху 2600 лв. и върху този доход ще се изчисляват пенсиите им.

Българският бизнес, за който ниското заплащане на работниците е особен вид ценност, също носи своята отговорност.

Именно бизнесът държи

дори висококвалифицирани

специалисти официално

на минимална заплата

и им плаща от сиви и черни каси. А държавата си затваря очите и се обрича да е вечно с най-бедните и недоволни от съществуването си граждани.

В тази ситуация изходите са няколко и винаги са от лична компетенция, на смяна на системата не може да се разчита.

Защото смяна на системата означава преди всичко огромно увеличение на осигурителната и данъчната тежест, а в България досега не се е родил политик, който е склонен дори да го предложи.

Още повече че прогнозите са около 2040 г. намалението на населението в България да доведе до това, че един работещ да издържа един пенсионер. А при тази ситуация дори с осигуровки от 60% е трудно да се дават големи пенсии.

Първият и най-лесен изход е прехвърляне на осигуряването в НОИ. Поне за родените в периода 1960-1976 г. е почти сигурно, че за всеки, който се осигурява на по-малко от 2/3 от максималния осигурителен доход, е по-изгодно да предпочете малкия, но сигурен до живот доход от държавната пенсия и

стане ли на 60 години,

да прехвърли партидите

си от частните

фондове към НОИ

При сегашните нива на максималния осигурителен доход това важи за всички, които се осигуряват на по-малко от 1900 лв. Все пак тези решения се основават и на много индивидуални особености на всеки човек. Но пък, ако се изпълни предложението на финансовия министър Владислав Горанов фондовете всяка година да дават прогнозен размер на втората пенсия, лесно ще стане ясно дали в конкретния случай тя ще компенсира намаление от 20-25% на тази от НОИ, или отново 1 е по-голямо от 2.

Вторият изход, който е задължителен, са личните спестявания. При осигуряването върху ниски официални доходи те са задължителни. Максимално много от неофициалните доходи трябва да бъдат инвестирани, пък било то и в имоти, които след пенсионирането да бъдат продадени и да послужат за “възглавница” на мизерната пенсия. Която при разумно управление може да се окаже и по-голяма от 2 плюс 1.