Звездите от САЩ '94 се разделят на групички и отиват скарани на световното във Франция, което им коства ранното отпадане.

Часът е 23,48, денят е сряда 24 юни, а годината е 1998. Това е датата, която бележи началото на края на българския футбол. Точно в 23,48 главният съдия Марио ван дер Енде слага край на българските мъки, свирейки края на мача ни от световното с Испания 1:6.

Националите отпадат още в груповата фаза на мондиала във Франция и се прибират обезверени у дома. Скандалите, интригите, загубите твърде дълго са съсипвали нервите на звездите ни от САЩ'94 и много от тях окачват бутонките на пирона. Наследниците не успяват да се справят с големите очаквания, а българският футбол произвежда все по-малко и по-малко таланти. Така някак бързо и неусетно минаха тези 20 години, през които не записахме участие на световно. Крайните песимисти твърдят, че ще минат още десет пъти по толкова, преди да се хванем за косата и да се измъкнем от лепкавата кал.

Дори и крайните оптимисти не могат да очакват чудеса от сегашния ни национален отбор, който по традиция започна да се бори за 3-4-то място в квалификационните групи. Затова живеем с миналото и толкова често се връщаме назад към славните успехи.

Най-добре е нашата машина на времето да кацне на ст. "Васил Левски" на 10 септември 1997 г., тъй като това е последният изключителен мач на отбора, който стигна до четвъртото място в света. Тогава победихме Русия с 1:0, отваряйки си широко вратата към мондиала във Франция. Препълненият стадион щеше да се срути от радостните възгласи на публиката, милионите пред телевизорите също бяха на седмото небе от щастие, предвкусвайки повторение на онова лудо американско лято.

И защо да не мечтаят феновете, при положение че отборът е запазил ядрото от играчи, извършили подвига в САЩ 4 години по-рано.

Звездите на отбора са с огромен опит и продължават да играят в големи клубове, така че залозите би трябвало да са на тяхна страна през лятото на 1998 г. Но има камъче, което може да преобърне каруцата на националните надежди за нов велик успех. Всъщност това не е камъче, а огромна и непоклатима канара. Големите футболисти от националния вече не са онези усмихнати момчета, които се пръскаха в басейна в САЩ и някак на шега стигнаха на полуфинал на световното. Във Франция отиват звезди с огромни претенции и непреодолим егоцентризъм. Някогашните приятели през годините са се разделили на групички и са изгубили магията, която ги превърна в толкова велик отбор.

Първите пробойни в корпуса на държавния тим се появяват още след края на европейското през 1996 г. Всички си спомнят онзи паметен призив на Любо Пенев за духането на супата, който толкова ненужно настрои народа срещу доскорошните им любимци.

Пенев изхвърча от тима, а заедно с него си замина и треньорът Димитър Пенев, който притежаваше вълшебната способност да смирява звездните играчи около себе си и да ги кара да бъдат колектив на терена. Уволнението на Пената стана причина Христо Стоичков да бойкотира националния. Камата бързо преосмисли поведението си и се върна в отбора, извинявайки се на новия селекционер Христо Бонев-Зума за нелицеприятните думи, които беше казал по негов адрес. На световното във Франция присъстваше и Любо Пенев, но това не помогна особено.

Избраните да играят по френските терени вече не бяха колектив. Треньорът Христо Бонев въобще не успя да ги сплоти и да ги накара поне за момент да забравят дрязгите. Скандалите със сигурност помогнаха за лошото представяне на тима ни, който направи равен с Парагвай и загуби с 0:1 от Нигерия. Ситуацията в групата беше такава, че българите имаха шанс да се класират за следващата фаза, ако бяха победили Испания в последния си мач.

Този двубой обаче се оказа последният пирон в ковчега на националния ни отбор. "Лъвовете" играха безобразно, позволявайки на "Ла фурия" да вкара цели 6 гола. Разгромната победа не стигна на испанците, тъй като в другия двубой Нигерия и Парагвай играха така, че да си поделят първите две места в групата.

Големите фаворити са изхвърлени от мондиала, но след това тръгват по коренно различни пътища. Испанците си взимат поука от грешките и много скоро се връщат на световния връх. Българите затъват в десета глуха. Разочарованието от разбитите мечти е твърде голямо. Сякаш всички са забравили какво направиха героите от САЩ' 94 и са готови да ги разпънат на кръст.

А Стоичков, Пенев, Балъков, Лечков, Костадинов и останалите не са мъже, които в името на общото благо лесно да преглътнат обидите.

Политиката на хората, които управляват футбола ни е такава, че да бъде изгубена цялата инерция от четвъртото ни място в света и да стигнем до ролята на брашнен чувал, който всеки може да отупа за самочувствие.

Неприятен е и начинът, по който старите кучета се разделят с националния. В края на пътуването те не могат да се траят едни други. Най-силна по онова време е враждата между Христо Стоичков и Трифон Иванов. Двамата се засичат за кратко в ЦСКА и спорят за капитанската лента. Стига се до онзи мач, в който Стоичков при смяната си подава лентата на Туньо, а той я хвърля на земята. Стоичков плака неутешимо на юбилейния си мач за своя вече покоен другар, с когото някога не можеха да разделят славата и любовта на публиката.

След световното във Франция от националния се отказа и Краси Балъков, който с половин уста признава пред медиите, че повече няма желание да участва в интриги и предпочита да се съсредоточи върху изявите си в "Щутгарт". Краси след това се върна и опита да бъде така необходимият мост между опита и младостта, но сам нямаше как да тегли каляската. Любо Пенев си тръгна без никакво желание да се връща, Боби Михайлов се ожени за Мария Петрова и също прецени, че му стига във футбола, Данчо Лечков се зае да прави кметска кариера. Стоичков, Янков и Йорданов останаха за по-дълго, но и при тях ги нямаше вече свежестта и желанието.

Следващото ни силно поколение с Бербатов, Стилиян, Марто Петров и батко им Краси Балъков успя да се класира на европейското в Португалия през 2004 г., но за повече не му стигнаха силите. А след тях почти останахме без национален отбор и се заредиха тъжни времена.

Бъдещето също е нерадостно, остават ни само хубавите спомени, които не избледняват. И накрая няколко думи за мондиала във Франция. Домакините спечелиха първата си световна титла, а доста години след това се оказа, че техният успех е стъпил на една добре режисирана измама. Бившият президент на УЕФА Мишел Платини разкрива пред френско радио, че организаторите на жребия за групите на мондиала са разбъркали топките така, че Франция и Бразилия да се срещнат чак на финала. Е, това наистина се случи и "петлите" прегазиха своя именит съперник. 20 години по-късно Франция отново е световен шампион и отново след убедителна победа на финала. А покрай мондиала у нас се завъртя една много актуална шега, според която "българите са приключили без нито една загуба на световното в Русия".