Духлата е най-дълга - 18 хил. м, но и най-опасна. Често жертви стават иманяри

Цели 18 дни прекараха 12 момчета и техният треньор по футбол, блокирани в наводнена пещера в Северен Тайланд. Спасителната операция ангажира над 100 души, сред които много лекари и водолази. След многото дни глад, жажда, тъмнина и студ момчетата бяха извадени невредими от пещерата, а сложната спасителна операция беше следена от милиони хора по цялата земя. Тук идва моментът да си зададем въпроса доколко са опасни пещерите в България и възможно ли е да станем свидетели на подобен сюжет като с тайландските деца.

Отговорът е “да”. България е богата на пещери. Има над 6000, които са картотекирани и продължават да се откриват още. Над половината от тях са много малки, с дължина между 10 и 50 метра, а едва 10 са пригодени за туристи. Всяка от пещерите обаче крие своите рискове, дори и тези, които са оборудвани за туристически посещения. Страната ни се намира в земетръсна зона и при силни земетресения е напълно възможно да се срутят скални части.

“Африканската плоча се движи към европейския континент и съответно ние сме на мястото точно където се срещат двете континентални плочи. Така че

има доста реална

опасност от

земетресения

при нас”, казва Александър Янев, който е председател на столичния спелеоложки клуб “Академик”. “В оборудваните пещери опасностите са сведени до минимум”, казва Янев и добавя: “Наистина опасно е, ако се влезе в необорудвана пещера. Най-реалното е хората да се загубят, а щом им свърши светлината вече нищо не могат да направят и няма възможност да излязат сами.”

Едни от най-посещаваните от туристи пещери са Ягодинската, Дяволското гърло и Бачо Киро. Те са едни от най-красивите и най-големите в България. Това ги прави и рискови за твърде любопитните и невнимателни туристи. Напълно възможно е да се загубиш в лабиринтите на Ягодинската пещера и в Бачо Киро. “Ако човек се отдели от групата и тръгне по неосветените галерии, е напълно възможно да се изгуби в тях”, казва Александър Янев, който със своя над 30-годишен опит в спелеологията посочва Духлата като пещерата, криеща най-много опасности.

С дължина от 17 600 метра и дълбочина 53 метра тя се превръща в място за 2 от големите спасителни операции, в които е участвал Александър. Едната е през 2010 г., когато група от

7 души, сред които

3 деца, са блокирани

за две денонощия

във воден капан.Ситуацията е аналогична с тази в Тайланд. Вследствие на проливни дъждове водата запушва прохода и групата не може да излезе без специализирана помощ. В акцията се включват багери и 60 спасители от три служби.

“При силен порой на тесните участъци се вдига бързо нивото на водата и се затваря проходът, а ако ги свари на тесен участък, направо се давят”, казва Александър Янев и добавя, че за щастие, в България загиналите в пещери са рядкост. Най-честата причина е търсенето на съкровища.

Последните трагични инциденти, за които се сеща спелеологът, е варненски водолаз, който загива в пещера край Котел. Задушава се, след като му свършва въздухът, а причината да влезе в опасната пещера е иманярство. Друга подобна ситуация е в пещера в Родопите. Двама иманяри се задушават от газовете на бензинов генератор, който използват, за да къртят скалите. “Доста случаи имаме на паднали и загубили се в пещери иманяри”, казва Александър Янев.

Преди да влезете в пещера, е много важно да кажете на някого колко души отивате в пещерата и кога се очаква да се върнете, съветва Янев. Другото нужно е да се запасите с достатъчно много светлина - да се вземат поне

3 пъти повече батерии,

предвидени от планираното. Важно е също да се носи вода, нещо за хапване и термофолио. “Най-важното обаче е някой на повърхността да знае къде сте. Под земята не може да се ползва нито телефон, нито радиостанция”, казва спелеологът. Всеки желаещ може да изкара курс към някой от пещерните клубове в страната. Основната дейност на клубовете е проучване на нови пещери, проучване на вече изследвани и обучение на нови пещерняци. За да се мине спелеоложкият курс, има няколко изисквания. Нужно е лицето да е навършило 18 години и да премине

6-месечено обучение,

включващо теория

и практика

За това време всеки член трябва да се научи какви опасности крият пещерите, каква е екипировката и как да я използва. “Все още има интерес към спелеологията. Последните години е малко позамряло, понеже вече има доста възможности за прекарване на свободното време и хората предпочитат да опитат по малко от всичко, отколкото да се посветят на една дейност”, разказва Александър Янев.