Дълбока медитация дава сили на момчетата, изолирани в наводнената пещера в Тайланд, да останат спокойни, без да им е студено, и да контролират чувството си за умора и глад. Това е само една от будистките практики, които помагат на хората да преминат границите на възможностите си. Практикуващите тумо например са в състояние да изсушат парче мокър плат единствено с температурата на тялото си, а тези, които умеят да изпадат в хибернация, забавят всички процеси в организма си и така нямат нужда нито от храна, нито от вода дни наред. А йогите вярват, че достигането до бездиханност е докосване до безсмъртието.

С медитация са поддържали спокойствие и адекватно състояние дванайсетте тайландски футболисти, докато са били в капана на пещерата Тхам Луанг в Тайланд, съобщава Washington Post. Според изданието техният треньор, който е живял почти десет години в будистки манастир, ги е учил на специални техники, с които да успокоят сърдечния си ритъм, да нормализират кръвното си налягане и да се тренират да не изпитват студ и глад.

25-годишният Екапол Чантауонг има изключителна съдба и се оказва ключовата фигура в оцеляването на момчетата. Той съумява да поддържа духа им и да им дава надежда 18 дни в тъмна, изолирана, наводнена пещера, в която на всичкото отгоре кислородът се изчерпва. Когато отборът и треньорът са открити първо от британските водолази, на спецгмуркачите им прави впечатление, че от тези деца на възраст между 11 и 16 години никой не плаче, никой не се оплаква, не вика, а просто седят спокойно в полутранс. Причината не са просто преумора и шок, а фактът, че треньорът им се опитва да ги поддържа почти в непрекъсната медитация. Екапол усвоява тънкостите й почти десет години в будистки манастир. Той отива да живее в него, когато само на дванайсет губи родителите си. Всъщност планира да е монах цял живот, но няма кой да се грижи за баба му, която се разболява тежко, и Чантауонг поема семейната отговорност. Той напуска манастира и си намира работа като помощник-треньор на футболния отбор “Дивите глигани”. Въпреки това поддържа контакт с монасите и всекидневно медитира.

Будистката медитация съвсем не е езотерична практика. Тя е устояла повече от 2600 години и днес вече е научно доказано, че е възможно чрез медитация да се овладеят депресия, болка и страх. Според американски учени, чието изследване е публикувано в Journal Of The American Medical Association Internal Medicine, само трийсет минути медитация на ден са в състояние да окажат същия ефект върху човешкия организъм като силен антидепресант. Екипът от университет "Джонс Хопкинс" прави проучване, обхващащо 3500 човека, проявяващи признаци на тревожност и депресия. След преминаване на обучение по медитативни техники и всекидневното им практикуване по половин час при по-голяма част от страдащите учените са установили значително занижаване на проявите на стрес. Специалистите обаче подчертават, че медитацията не е езотерична практика, а тренировка за съзнанието и е необходимо да бъде усвоена и всекидневно практикувана.

Много впечатляваща е и техниката тумо, при която будистки монаси са в състояние да стоят с часове на сняг, без да изпитват студ. Кожата им не само не изстива, а напротив, става толкова топла, че снегът около тях започва да се топи или ако се положи върху нея парче мокър плат, то изсъхва. Тумо е наричана “йога на вътрешния огън” и е документирана от множество изследователи, но все още няма научно обяснение. Будистите я обясняват със сливането на две от жизнените енергии – апана и прана, които предизвикват такъв вътрешен огън, който е в състояние да стопли цялото тяло независимо от външните условия. Тази сложна техника обаче, достъпна само за истински просветлените, не се проявява единствено на телесно ниво. Напротив, вярва се, че чрез нея се "изгарят" страхове, лоши мисли, тежки емоции. За да се усвои обаче, се изискват специално разрешение от лама, години практика и преминаване на тежки тестове като това да прекараш дни наред сред снежни преспи без никакъв външен източник на топлина като дебели дрехи или огън.

Най-посветените монаси достигат и други невъзможни според науката състояния. Такова е хибернацията. Тя е широко разпространена в животинския свят и е популярна като “зимен сън”. Всъщност представлява забавяне на метаболитните процеси, на ритъма на дишането, понижаване на кръвното и забавяне на пулса до състояние на изключително дълбок сън. Така практикуващият няма нужда нито от храна, нито от вода. Потънали в този изключително дълбок транс, почти кома, монасите могат да прекарат от няколко дни дори до месец, като по този начин оцеляват в тежки условия без какъвто и да е разход на енергия и при запазване на абсолютно вътрешно спокойствие. Науката не отрича хибернацията. Дори се смята, че в бъдеще тя може да бъде използвана за лечение на рак. Екип от центъра за изследване на рака “Фред Хънчинсън” в Сиатъл се готви да превърне някои фантастични филми в реалност, като прави стъпки за поставяне на пациенти в изкуствена хибернация. Засега опитите са осъществени само с плъхове, но доказват, че при хибернация дишането се понижава с до 92%, телесните функции се забавят и по този начин се стопира разпространението на тумори. Според учените така не просто ще се спечели още време на пациентите до развитие на нови методи на лечение, но поставянето в хибернация увеличава поносимостта към радиотерапия и на практика прави лечението много по-ефективно.

Най-достъпната, но в същото време и една от най-безкрайните за усвояване практики в йога е пранаяма. На най-елементарно ниво това са дихателните упражнения, които всеки практикуващ усвоява в една или друга степен. Дишането в йога е от ключово значение. То обаче има толкова много варианти и техники, че дори тези, които практикуват десетки години, не могат да усвоят всички. Според будистките монаси дишането е най-мощният инструмент за контрол на съзнанието, на тялото, на жизнената енергия. Чрез пранаяма се постига пречистване на физическо ниво, но също така и на съзнанието, отключване на по-висше ниво на сетивност, управляване на всички емоции, достигане до пълна яснота на мисълта. Най-посветените изпълняват различни техники на дишане, с които се твърди, че дори са в състояние да удължават живота си. Една от тях е задържането на дъха. Йогите вярват, че достигането до бездиханност е докосване до безсмъртието.