Според науката хората са способни на толкова много неща и неспособни на още повече. Съществуват обаче свръхчовеци, които разбиват границите на възможното и могат да оцеляват в немислими условия или да изпълняват върхови постижения. Някои са в състояние да изкачат Килиманджаро само по шорти, други – да тичат в продължение на дни, без да спрат, а трети – да са по-бързи дори от куршум.

Уим Хоф е истинско необяснимо от медицината чудо. Той умее да се излага за дълго време на изключително ниски температури не просто без да измръзне, а дори без да изпита студ. Вписан е в Книгата на рекордите на "Гинес" с двайсет различни постижения. Сред тях е успехът му да покори Килиманджаро, облечен само с шорти и обувки. Държи рекорд и за стоене потопен в лед за 1 час, 52 минути и 42 секунди. А когато се опитва да изкачи Еверест отново само по шорти, трудност се оказва не студът, а проблем с ходилото. Все пак Хоф достига до 6700 метра без каквато и да е връхна дреха. Но той издържа не само на студ – пробягва полумаратон в пустинята, без да пие дори глътка вода.

Наричат го Ледения човек или свръхчовек. Той самият обаче твърди, че постиженията му са достъпни за всеки, готов да усвои медитативни техники, с които да контролира тялото си. Методът на Хоф включва дълбока медитация и специални техники на дишане, с които холандецът успява да контролира до такава степен организма си, че той сам да повишава телесната температура, без да има външен източник на топлина. 59-годишният Хоф споделя опита си в книги, лекции и води курсове за смелчаци, които са готови да прекарат с него седмица-две сред снеговете и да тренират всеки ден само по къси панталони (за дамите е разрешено горнище на бански или къс потник). Холандецът си сътрудничи и с много медицински екипи с цел научно да се докаже, че е възможно чрез контрол над ума човек да контролира и организма си до степен не просто да не изпитва студ, но и да се предпазва от болести и да се самолекува при вече възникнал проблем.

Изумителни са постиженията и на Дийн Карнасис, който през 2005 г. пробяга без почивка 563 километра за почти 81 часа. Година по-късно завърши 50 маратона за 50 последователни дни във всеки американски щат. Участвал е в маратони през пустините Сахара, Гоби, Атакама. Дийн не дължи успехите си на медитация, въпреки че самият той признава, че изпада в особено състояние, докато бяга, сякаш се слива с природата около себе си и не чувства нито болка, нито умора. Мнозина определят това именно като висша медитация. В книгата си "Ултрамаратонецът", която е издадена и на български, той разказва, че животът му съвсем не е бил лек. Като ученик е част от отбора по бягане, но се отказва, след като изпада в сериозна депресия. Причината е смъртта на сестра му, която загива в автомобилна катастрофа точно на рождения си ден. Почти десет години Дийн не може да се отърси от трагедията. Посвещава се на маркетинга и живее повече за кариерата си, отколкото за каквото и да било. Всичко се променя като че ли изведнъж, когато на 30-ия си рожден ден решава да пробяга 30 мили.

Дийн обува маратонките и започва да тича. Без подготовка, без план, без посока. Първите болезнени стъпки прерастват в хиляди изминати километри по планински пътеки, магистрали и заледени участъци, в стотици състезания по целия свят. В свое интервю, цитирано от "Вакон", 55-годишният американец с гръцки корени споделя: "Никога не съм се чувствал така жив и в синхрон със себе си и Вселената, както докато бягам навън и се боря с болката и неувереността, опитвайки се да преодолея непреодолими препятствия. Комфортът и доволството не ни носят удовлетворение – то идва с превъзмогването на трудностите."

В списъка на хората с необикновени способности попада и японецът Исао Мачии. Той става известен с това, че е в състояние с меч да разцепи на две дори куршум, който е изстрелян срещу него. Страховитата демонстрация е гледана в YouТube повече от 10 милиона пъти. Според специалисти Мачии владее не просто бързина, а някакво недостъпно за обикновените хора ниво на сетивност, за да е в състояние да види летящ към него куршум. Исао е учител, но не на обикновени ученици, а на самураи. Владее до съвършенство древното японско бойно изкуство иайдо. Официално то се води изкуство за овладяване на меча, но всъщност е много повече. Посветените го определят като "път на спокойствието, по който изпитваш сам себе си". Тайната на иайдо се крие не само във физическите тренировки, но най-вече в тренировката на съзнанието.

Много странен е случаят и на друг японец - Мицутака Учикоши, който успява да оцелее 24 дни без храна и вода в планината. Най-изненадващото е, че той не го постига с цената на свръхволя и усилия, а разкрива, че дори не е осъзнавал какво се случва. Мицутака се изгубва в планината, подхлъзва се и вследствие на счупване остава неподвижен. Открит е едва 24 дни по-късно. Помислили го за мъртъв, но спасителите с изненада установяват, че пострадалият има пулс, макар и много забавен, и че тялото му е студено, но все пак не мъртвешки. Когато е откаран в болница, лекарите констатират 22 градуса телесна температура и забавени жизнени функции. Определят състоянието като хибернация, въпреки че за пръв път виждат подобен случай при човек. Дори самите те не вярват, че ще успеят да го спасят, но след два месеца японецът е напълно възстановен. Случаят е обявен за чудо. Самият Мицутака признава, че не знае как е изпаднал в състоянието, разкрива, че единственото, което си спомня след инцидента, е как гледал слънцето и имал чувството, че потъва в него.

Монголски учени пък твърдят, че са намерили почти мумифициран монах, който е все още жив, въпреки че възрастта му е определена на 200 години. Тялото е открито в поза лотос, увито в животински кожи. Това, което изненадва учените, е, че то не се е разложило, а е като мумифицирано. Според някои будисти монахът все още не е прекрачил границата на смъртта, защото е в най-дълбокия възможен медитативен транс - "тукдам". Според будизма това е последното стъпало към достигане на духовно просветление, достъпно единствено за най-посветените лами.