Овчаро-козарските драми са първо потребителско пазарни, после ветеринарни и политически

Тъжната гледка на баба, която целува козичката си, малко преди да бъде отведена за евтаназия, е незабравим, вирулентен образ, който отключва архетипни импулси и естествено съчувствие. Но въпросът с овцете е доста по-сложен.

Първо, най-старият проблем е масовото въвеждане на ерзац продукти вместо традиционното българско сирене, което по древна традиция се прави само от смес на овче и козе мляко. Нещо като шоколад от соя.

Народната власт измисля т. нар. краве сирене, което е заместител. Създават се кравеферми, в които по интензивен метод, хранене със смески и антибиотици се произвежда много краве мляко - в края на 60-те България се мери по млеконадой със Съединените щати. Но това е ерзац - истинското сирене е само овче. Ако погледнете класическата българска литература, Белчо и Сивушка са другари - не източник на храна. Но социализмът изражда традиционния вкус. И днес, 30 г. след края му, овчето сирене трудно се продава. Населението, възпитано в котлова храна, не харесва вкуса и аромата му, не харесва агнешко месо, да не говоря за ярешко. Днешните български постсоц хипстъри са склонни да дадат 50 лв. за килограм мазно аржентинско говеждо, но не и 12 лв. за кило българско агнешко, а ярешко въобще не ядат, презират го като просташка селска храна. Колко пъти сте чували изречението: “Аз агнешко не ям.”

Резултатът е, че чобанлъкът е крайно нерентабилна дейност. Ако не са парите по общата селскостопанска политика на ЕС, едва ли някой би гледал овце и кози. И нямаше да има какво да евтаназират, защото изобщо нямаше да има стада. Млекопреработвателите са пълни с овче сирене, но много трудно го реализират. На опозицията това ѝ е работата - да търси повод да атакува правителството, и си намери чудесен и емоционален, защото критиките на тема европредседателство не вълнуват никого. Съчетаха се няколко аспекта. От едната страна са големите овчари, които искат още по-голяма субсидия (тези, които затвориха пътя Варна - София), и бабата с козичката. Към това вкараха и няколко антиевропейски тези - за бездушните брюкселски бюрократи. Истината е, че който и да властваше - бай Тошо, Путин, Тръмп или Ердоган, епидемиологичните мерки по цял свят са едни и същи и те много малко зависят от политическа воля и фейсбук емоции.

Правителството направи една грешка - трябваше незабавно да обещае щедра компенсация за евтаназираните животни - примерно по 500 лв. на яре. Това щеше да обърне общественото мнение - вместо съчуствие към засегнатите щеше да има завист. Сега трябва да гаси пожар, в който има и организиран елемент.

Но иначе от гледна точка на здравия разум трябва да се яде само овче и козе сирене и кашкавал и агнешко и ярешко месо. Това със сигурност са пасищни животни, които не са хранени с аржентинска ГМО соя или бразилска царевица. И като избират овче сирене, и левите, и десните активисти, които сега съчувстват на бабата с козичката, ще покажат много по-голяма съпричастност, отколкото да громят властта във фейсбук.

Преди три години попаднах в най-голямата общност от столетници в света - в едно село в Южен Азербайджан, близо до иранската граница. Оттам е най-дълго преживелият човек в историята - 167 г., бил е съвременник на Наполеон Бонапарт и Никита Сергеевич Хрушчов едновременно. Та там хората ядат почти само и единствено овче сирене и много рядко агнешко месо. Няма да влизам в детайли и да ви говоря за хидроксилни връзки, но е и практически, и научно доказана ползата за здравето и дълголетието.