Футболните първенства вече са новата дипломация. А както знаем, дипломацията – това са правила не толкова какво да правиш в дадена ситуация, колкото какво да не правиш. Или какво да пееш и какво – в никакъв случай, ако става дума за световно първенство. Затова ще си позволя да дам няколко съвета на президентите на Хърватия, Франция и Русия, които ще седят в ложата на стадиона, за да подкрепят отборите си и да отпразнуват успешното домакинство:

Съвети към Колинда

Хърватия е на финал, така че е напълно оправдано да седнете до Путин в ложата на стадиона. Никой не може и копче да ви каже. Още повече, че ден-два преди това сте седяла и до Тръмп – колко по-зле може да стане? Освен това няма да сте сама – чаровникът Макрон също ще е там, за да подкрепя своите.

Много е важно да не го питате: „Еманюел, кои сме ние, червените или белите?“ Или поне не така, че да ви чуят околните. Ако искате да се ръкувате с Макрон, за да го поздравите за някой гол, не го правете над главата на домакина си, нищо, че сте висока. Уважавайте домакина си, нищо, че неговият отбор е вече в Сибир. Не скачайте на пейката с ръцете горе само при гол на хърватите. В паузите за смяна на играч го разтушете с някой хит на Северина. Например: Ajde, ajde, zlato moje, Sto je moje to je tvoje, nije kasno za nas dvoje. Вярно е, че за такова нещо може да изхвърлят Хърватия от НАТО, ма то и какво НАТО е това, в което всички останали членове са били бити от Хърватия на футбол, а основният плащач даже не знае, че топката не се пипа с ръце. Песенното турбо богатство на Балканите може да се използва и за други ситуации. Например за възпяване на съдията. Препоръчвам отново Северина с песента „Да ни си можда гей“. В нея лиричната героиня пита протагониста защо отсъжда все за другите. „У нас или у вас, какво не ти е окей, да не си гей“: Kod tebe, kod mene idemo, svejedno je sta ti nije tu okej da nisi mozda gej

Съвети към Макрон:

Бих посъветвала господин Макрон да остане кавалер докрай и да не отговаря твърде емоционално на колежката си. Може би малцина знаят, че истинското начало на войната в Югославия е мачът между „Динамо Загреб“ и „Цървена звезда“ през май 1990 г., когато яростната сръбска агитка на „Яките“ („Делие“) се сблъсква с „Лошите сини момчета“ на домакините. Битката с ножове и запалени пластмасови седалки, която трае повече от час, прераства в спонтанно съвместно палене на босненски села и нататък знаете. Ако все пак Емануел реши да отговори подобаващо с песен на хърватката, то е добре да се въздържа от класики като „Интернационала“, че на някои руски работници толкова им трябва.

Пак един бърз поглед към историята показва до къде може да стигне една разпалена – например, оперна публика. През 1842 г. в окупираното от австрийците Милано Верди поставя операта „Набуко“, която пресъздава страданията на евреите. Когато хорът на робите запял „О, моя родино, толкова красива и изгубена“ („Oh mia patria si bella e perduta“), изпълнителите се изправили застрашително срещу седящите на първия ред австрийски военни, а от задните редове се изправила още по-застрашително публиката. Наложило се австрийците да напуснат без време залата, а от този момент нататък италианците повеждат борба за обединение. Не съм сигурна, че изнизващия се от стадиона Путин е добра идея точно в този момент. Знаете – търговски войни, Близък Изток, ебола. Само революции по руските площади ни трябват. По-добре е Европа да продължи политиката си с Русия на „искам, ма не ми стиска“ и Макрон да изпъшка прочутата песен на Серж Гейнсбург: „Обичам те и аз теб не“: Je t’aime je t’aime Oh oui je t’aime Moi non plus Oh mon amour

Съвети към Путин

Съгласете се товарищ Президент, че „Три танкиста три веселых друга“ не е песен за стадион. Също и „Ставай страна огромная“ – ще притесните гостите. Затова зарежете военните песни и дайте нещо по-лежерно. Например песента на тримата мускетари. Какво по-дипломатично от това да предложите да се порадваме на красавиците като Колинда, да пийнем по едно-две като Юнкер, да извадим острието и да поговорим за пари: Hужны Паpижу деньги - Се ля ви... Поpа-поpа-поpадуемся На своём веку Кpасавице и кубку, Счастливому клинку. Пока-пока-покачивая Пеpьями на шляпах, Судьбе не pаз шепнём Меpси боку.