Франция и Хърватия решават дали ще имаме трима двукратни световни шампиони, или четвърти еднократен

21-ият финал на световно първенство (всъщност формално 20-и) ще противопостави стари познайници отпреди 20 години.

През 1998 г. в полуфинала на световното във Франция отново един срещу друг бяха тогавашните домакини и Хърватия, които в неделя от 18 часа ще трябва да определят дали “петлите” ще се присъединят към двукратните световни шампиони Уругвай и Аржентина, или пък балканците ще станат четвъртият с една титла. В момента с по толкова са въпросната Франция, Англия и Испания.

В онзи мач на “Стад дьо Франс” в Париж “петлите” биха 2:1, макар че губеха 0:1. Гола вкара днешният президент на федерацията Давор Шукер, а главен грешник във френския отбор бе защитникът Лилиан Тюрам, който закъсня да се изтегли и покри засадата, в която иначе нападателят би попаднал.

След това обаче Тюрам се превърна в герой, защото именно той вкара двата гола за победата с 2:1, изпратила домакините на финал срещу Бразилия, спечелен впоследствие с 3:0. Така Тюрам повтори подвига на друг френски защитник - Жан-Франсоа Домерг, който вкара два гола срещу Португалия за победата 3:2 в полуфинала на европейското през 1984 г. Тогава французите също триумфираха с титлата у дома.

Повечето от

днешните

хърватски

национали си

спомнят много

добре онзи мач,

а треньорът им Златко Далич сподели, че за първите три мача на отбора на световното тогава дори е бил във Франция. И той, и играчите са настроени за реванш, макар тогава загубата да не бе приета чак толкова болезнено - за Хърватия беше първо участие на световно, веднага бе постигнат невероятен успех, развил българското четвърто място от четири години по-рано.

В момента по-скоро “шахматистите”, както наричат отбора заради червено-белите карирани екипи, са пълни с желание за реализация. Поколението на Модрич, Субашич, Ловрен, Вида, Манджукич, Перишич и останалите е наясно, че

не отстъпва чак

с толкова много

на френските

си съперници

А и добре се познават с тях - мнозина играят ако не в един клубен отбор, то в едно и също първенство, при това от големите - Испания, Англия, Италия, Германия или Франция.

На световното в Русия двата финалиста вървят уж паралелно, но всъщност стигнаха до мача за титлата по доста различен начин. Хърватите направиха мощен старт, като първо не оставиха никакви шансове на Нигерия (2:0), а после хвърлиха една от големите бомби на първенството, като разгромиха 3:0 един от сочените за фаворити - Аржентина, в чийто състав все пак беше петкратният носител на “Златната топка” Лионел Меси. Дори в мача без значение срещу Исландия при повече от наполовина сменен титулярен състав те проявиха хъс и воля, за да стигнат до победата в 90-ата минута.

Нататък в мачовете с пряко елиминиране обаче ставаше все по-трудно и по-трудно, за да се стигне дотам, че на практика отборът е изиграл точно един пълен мач повече от съперника - просто толкова се събират от трите продължения по половин час срещу Дания (победа с дузпи), Русия (също) и Англия (без дузпи). Това накара мнозина журналисти и специалисти да предричат, че най-търсен за трансфер от хърватския отбор няма да е някой от играчите, нито дори треньорът Далич, а помощникът му, отговарящ за физическата подготовка.

При французите ситуацията се разви обратно. В групата те не бяха особено впечатляващи, макар да нямаха проблеми с класирането. Започнаха с трудна победа над Австралия - 2:1, с попадение от дузпа и автогол. После нов труден успех с 1:0 над симпатичния отбор на Перу, за да дойде мачът, с който със сигурност Франция няма да се гордее, дори да стане световен шампион. Става въпрос за двубоя с Дания, за който от първата минута беше ясно, че отива на 0:0 - резултат, който удовлетворяваше и двата отбора.

Е, “петлите” поне

не се изложиха

като Англия и не

загубиха с идеята

да се преместят

в по-лекия поток

Но пък стабилизираха и усилиха играта си, за да не оставят никакви шансове на съперниците си в мачовете с пряко елиминиране. Резултатите - 4:3 с Аржентина, 2:0 с Уругвай и 1:0 с Белгия, може и да подвеждат, но всъщност Франция във всеки един момент от тези срещи контролираше ситуацията и не оставяше съмнение кой ще е крайният победител.

Всъщност “сините” също излизат в неделя на “Лужники” за реванш, но не 20-годишен, а 2-годишен. През 2016 г.

те загубиха

вече един финал,

в който бяха

фаворити,

може би даже в по-голяма степен, отколкото сега - срещу Португалия на европейското, на което бяха домакин. Тогава паднаха 0:1 с гол съвсем в края, а нито футболистите, нито треньорът им Дешан приличат на хора, които могат да се спънат два пъти в един и същи камък. Стига, разбира се, да не ги принуди съперникът им.

Нищо чудно финалът на световното да даде предварителен отговор на още един важен, даже епохален въпрос - кой ще спечели “Златната топка” за 2018 г.

Точно десет

години върху нея

бяха гравирани

само две имена -

Кристиано

Роналдо и

Лионел Меси

Сега и двамата отпаднаха с отборите си на 1/8-финал, при това в един и същи ден. Това с оглед и на не особено блестящата им игра като че ли най-после дава шанс и на другите. Веднъж вече имаше такъв случай през 2010 г., когато Меси игра дори още по-слабо на световното, но “Златната топка” взе пак той за сметка на испанците Шави и Иниеста или холандеца Снайдер.

В зависимост от показаното във финала

Франция може

да лансира поне

двама кандидати

за “Златната топка” - тийнейджъра Килиан Мбапе и джобния голмайстор Антоан Гризман, макар най-полезен за отбора определено да е Нголо Канте. Но дребничките опорни халфове вършат прекалено незабележимо важната си работа, че да ги правят №1 в света за годината.

Хърватският избор е ясен - капитанът Лука Модрич е не само вещ диригент и точен реализатор, когато трябва, но и истински водач. Гледайки го в края на редовното време срещу Англия, човек можеше да си помисли, че ще падне както подтичва по терена. Той обаче намери сили и в продълженията отново бе сред най-добрите, за да изведе Хърватия до самото подножие на световния футболен връх.