Докато Хърватска побеждаваше Англия, аз подписах договор за издаване на сборника ми с разкази "Има ли кой да ви обича" с хубавото италианско издателство "Воланд".

Подписвайки си припомних, че пет месеца преди това бях подписал подобен договор с чудесното издателство от Хърватия "Сандорф". И изпитах добро чувство. Към Хърватия и хърватите, които явно искаха да четат мои книги.

После пийнах зелен чай.

Да не пиеш бира и ракия по време на световно първенство е някак твърде ексцентрично - помислих си.

Пиейки чай си припомних, че преди около година бях подписал договор за издаване на същия сборник разкази и с английското издателство Dalkey Archive Press. Но те се бавеха нещо с издаването, явно - флегматични англичани.

Все пак изпитах добро чувство и към тях.

Мачът си течеше. Не знаех за кого да викам - за хърватите или за англичаните. Все мои читатели, като погледнеш. А читателят трябва да бъде ухажван, разправят. Затова не виках за никого. Седях си и си мълчах. Литературата може и така.

От фейсбук