US футболист в шок от Перник
Едва на 25 години американецът Найт Бърки, вече е наясно, че понякога съдбата проявява доста странно чувство за хумор. Доскоро Найт живее в уредения и спокоен Вашингтон. Играе в отбора "Ейджиън Хоукс". В американските отбори традицията е след успешен мач отбора се черпи с пица и кока-кола. После всички се прибират по къщите, а по улиците няма жива душа след 22 часа. В Перник това съвсем не е така, а именно този град е следващата спирка от кариерата на младия играч. На ЖП гарата е написано кратко и ясно: "Пред винкело всички са равни".
Найт се оказва авантюрист. "Получих покана от моят агент Евгени Маринов и реших да опитам да пробия в българската "А" група", казва нападателят. От "Миньор" му предлагат да отиде на проби и ако бъде одобрен да стане част от отбора за втория полусезон. Така Найт попада на едно неочаквано място. "Американчето не знае на кой свят се намира. Гледа все едно току що са го спуснали с някоя совалка от Марс", казват негови съотборници от "Миньор".
Първият шок за младия янки, е че почти никой в отбора не знае английски. Комуникацията върви предимно с изразителни жестове и комбинация от "международни" реплики.
В града върви една любопитна история, според която, на Найт вече е приложено Пернишко посрещане. Местната традиция повелява, всеки новодошъл да бъде приобщен към колектива с шега. Тя почти никога не е много смешна, за този, който я изпитва на гърба си. Или на друга част от тялото.
Но в Перник правилото се спазва желязно без значение дали става дума за политик, спортист или случано преминаващ. Отдавна е в градския фолклор едно посрещане на Симеон Сакскобурготски в пернишката мина.
Бившият премиер решил да види как живеят работниците и дори да надникне в тъмните забои, когато получил Пернишко посрещане - силно шляпване по дупето, като за добре дошъл.
Найт се е разминал доста по-леко, разкриват негови съотборници. Загрижени за успеха му сред българските мадами, съиграчи му обяснили вълшебните думи, с които може да ги омае. "Когато си харесаш някоя мацка, отиваш при нея и казваш: Аз съм от Америка и имам много голям к.р!"
Историята мълчи дали амераканецът е имал успех с тази тактика, но определено го очакват още изненади. "Не съм слушал досега чалга и никога не съм посещавал попфолк клуб", признава Бърки, който вече е слушал как се празнуват победите в България. Особено в Перник, където агитката пее "И да паднем и да бием, пак ще се напием".
Новият Янки е доста наплашен и отговаря лаконично на въпроси.
Настанен е в софийски хотел, а не в пернишки. Рядко излиза и общува предимно с мениджъра си. В интерес на истината Бърки е доста добър играч и се старае на тернировки. Треньорът Стоилов е довелен от него и вероятно ще го вземе на подготовката през зимата. Нападателят не се оплаква от отношението към него в тима. Предпочита да не коментира теми от съблекалнята на отбора.
Ако адаптацията му мине добре, ще се стигне до подписване на договор. "В САЩ свързват България със Сточиков. Това е визитната картичка на страната ви. Не се притеснявам да се пробвам в българското първенство. Смейството и всичките ми близки също ме подкрепят. Искам да играя в "Миньор", знам че феновете са много горещи и подкрепят докрай отбора си", споделя нападателят.
Твърди, че досега не е пробвал българското национално питие - ракията. "Не пия!", казва футболистът. С което направо втрещил съиграчите си. "Елате да го видите през пролетта. Тук идваха едни бразилчета, които също бяха страшни режимлии. После не можеха да ги извадят с полиция от "Дрийм" (местната чалготека, известна с яки побоища и множество счупени глави б.а.). Почнаха да пият повече от нас, а ние не сме от лесните", съмняват се пернишки фенове.
Ковачки се чуди за "Миньор"
Христо Ковачки все още не е решил какво ще прави с "Миньор" и дали ще продължи да го издържа, твърдят източници от клуба. Бизнесът на Ковачки сероизно закъса заради поредица от проверки, бизнесменът дори бе разследван за неплатени данъци. Проблемът е, че няма много желаещи да дават пари за отбора. Като евентуален спонсор беше сочен и бизнесмена Пешо Железара. Той отрече, с аргумента, че няма толкова средства.
На всичко отгоре общината не дава стадиона на концесия и милионите, които се дават за подръжка на терена и трибуните нямат никаква възвръщаемост. Надеждите на феновете са, че зогодина има местни избори и Ковачки ще продължи да плаща на клуба, за да качи рейтинга на партия "Лидер".
Съмнения за черно тото
Миньор е един от отборите, за които се говори, че ще бъдат проверявани по сигнал на УЕФА за черно тото.
Президентът на европейската футболна централа Мишел Платани, обяви, че има данни за осем съмнителни срещи. Изтече информация, че перншкия отбор и "Локо" Мездра са сред заподозрените. "Никога не сме участвали в такива договорки. Винаги сме играли честно, заради играта и феновете", обяви президентът на клуба Никифор Вангелов.
След това в профила си във "фейсбук" той написа: "Всеки може да ме пре(о) даде, но никой не може да ме купи!
Най-четени
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Класически случай на некомпетентност, малоумен въпрос и неверен отговор...
Класически случай на некомпетентност, малоумен въпрос и неверен отговор... Ако приемем, че въпросът следва своята си логика, тогава верният отговор не е "си"
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха