Френският национален отбор е първият финалист на световното първенство в Русия.

На стадиона в “Санкт Петербург” “петлите” надвиха 1:0 Белгия и чакат съперника си за мача на 15 юли на  “Лужники”, който ще определи носителят на купата.

Него в сряда на същия московски стадион ще излъчат Хърватия и Англия.

Единственото, но достатъчно попадение за Франция вкара централният защитник Самюел Юмтити в 51-ата минута.

Треньорът на французите Дидие Дешан направи само една промяна в сравнение с победата 2:0 над Уругвай. В игра се върна изтърпелият наказание Блез Матюиди вместо Корантен Толисо, а схемата не претърпя промяна - 4-2-3-1 с Жиру на върха на атаката, но с Гризман и Мбапе като основна голова заплаха.

Испанският колега на Дешан - Роберто Мартинес, все пак бе подготвил една мини изненада. Като титуляр започна Муса Дембеле, отсъствал в последните два мача. Това подсказа леко оглеждане към тила, защото обикновено на неговото място се появявах по-офанзивните Дрис Мертенс или Яник Ферейра Караско.

Прескачайки напред, трябва да се отбележи, че треньорският дуел бе спечелен от французина. Дембеле беше незабележим и след 60-ата минута Мартинес не само го замени с Мертенс, но после бе принуден да пусне още двама офанзивни играчи - крилото Караско и нападателя Мичи Бачуаи.

Още в 15-ата секунда пробив на Килиан Мбапе завърши с центриране към Гризман, но белгийците избиха топката.

В 3-ата минута “червените даволи” отгтовориха с опасна атака, тръгнала по лявото крило след грешка на Павар, продължила към центъра по веригата Вертонген - Азар - Де Бройне до дясното крило, където Шадли не успя да центрира. Скоро след това Азар сам проби отдясно за първи корнер в мача. Топката е като залепена за крака му.

13-а минута - Погба отне топката и с дълъг пас по земя пробва да изправи Гризман на очна ставка с Куртоа, но вратарят бе по-бърз.

Поредица от грешки в белгийската защита и Азар би от малък ъгъл, вместо да подаде на свободния Лукаку. Секунди по-късно Вертонген върна жеста на Жиру, но Матюиди не успя да овладее топката близо до аутлинията.

Защитниците и на двата отбора нервничеха забележимо, но чак в 18-ата минута дойде първият удар в очертанията. Отправи го Манюиди, но право в ръкамиците на Куртоа.

Белгия отвърна в 19-ата с много опасен удар на Азар - от главата на Варан топката излезе в корнер.

Белгийците натиснаха около 20-ата минута, когато биха трети корнер поред. След него и силен удар от границите на наказателното поле Алдервейрелд виждаше името си на таблото, но Лорис изби с върха на ръкавиците.

Отговорът на французите беше 50-метров пас към Жиру в наказателното поле, но нападателят не успя да овладее или шутира.

След това бърза размяна на пасове доведе до удар на Ернандес и нов корнер, но за “петлите”. Това беше знак за смяна на собствеността върху инициативата - французите заатакуваха повече и опасен удар на Жиру с глава мина близо до лявата греда на Куртоа, после Гризман би над вратата.

В 33-ата минута перфектна контра трябваше да доведе до гол за Франция. Гризман изведе с дълъг пас Мбапе по дясното крило, младокът от въздуха прехвърли топката към Жиру, но нападателят очевидно не обича да бие с десния крак, защото го направи отчайващо неточно.

Топката не се задържаше във владение на някой от двата отбора повече от минута-две, а повечето подавания бяха по дължината, а не по ширината на терена, което придаваше на играта скоростна динамичност.

В последната секунда на 40-ата минута отново герой след гола си срещу Аржентина за 2:2 можеше да стане десният бек Павар. Той бе изведен в наказателното поле с хитър пас от Мбапе, би прилично като за защитник, но Куртоа реагира перфектно и изби с крак в корнер.

Направи впечатление, че френските опорни халфове Погба и Канте се бяха дръпнали доста назад и посрещаха съперниците между центъра и дъгата на наказателното си поле. Вероятно така искаха да продотвратят появата на свободни зони между тях и централните защитници, пазейки лош спомен какво се случи с Бразилия през първото полувреме на 1/4-финала при сходна ситуация.

Последната дума през първото полувреме обаче беше на белгийците, макар и да не промени двете нули на таблата на стадиона в Санкт Петербург. Де Бройне проби за пореден път отдясно (той сменяше фланговете непрекъснато) и топката през Юмтити неочаквано стигна до Лукаку. Нападателят бе толкова изненадан, че само успя да подложи тяло, но не и да я насочи.

Той имаше възможност да направи това с глава веднага след почивката, когато бе намерен в наказателното поле от Вицел. Топката обаче мина над гледата.

Французите отговориха с добра атака през центъра, докарана до удар на Жиру, но вездесъщият Венсан Компани подложи крак.

Корнерът се оказа само отлагане на окончателната присъда. Гризман завъртя добре топката в малкото наказателно поле, централният защитник Самюел Юмтити надскочи Фелайни и с глава откри резултата в 51-ата минута.

По-подобен начин преди четири дни го направи срещу Уругвай и партньорът му по отбрана Рафаел Варан.

Това не е някаква сензация, защото и в два от предишните световни полуфинали за “петлите” са се разписвали бранители. През 1982 г. това стори срещу Германия Мариус Трезор (3:3 и отпадане с дузпи), а през 1998 г. - Лилиан Тюрам, при това два пъти за 2:1 над Хърватия.

Голът смути белгийците и в следващите няколко минути действията им бяха доста близо до хаотичната паника, а французите, без да имат чисто положение, като нищо можеха да удвоят преднината си.

Треньорът на “червените дяволи” Роберто Мартинес реагира моментално и извади неубедителния Дембеле. На негово място влезе острието на италианския “Наполи” Дрис Мертенс, който веднага раздвижи атаката и скоро след това “грешникът” при гола Фелайни можеше да изравни с глава, но би край гредата.

В желанието си бързо да стигнат до изравняване дори големите звезди на белгийците започнаха да правят грешки. Азар получи жълт картон, а Де Бройне често губеше топката, след което се получаваха бързи контраатаки за съперника.

В 80-ата минута минута Мартинес тръгна ва банк и пусна втори офанзивен футболист на мястото на опорен халф - Караско вместо Фелайни.

Почти веднага белгийците можеха да изравнят, но вратарят Лорис реагира блестящо на далечен удар на Вицел.

Дидие Дешан логично започна със смени, обратни по смисъл на белгийските. Той извади тарана Оливие Жиру и го смени с бързия и повратлив Стивен Нзонзи. Веднага след това пък се наложи и принудителна смяна на Матюиди с Корантен Толисо.

В последните пет минути отчаяните белгийци опитваха само две неща - далечни подавания към Ромелу Лукаку, който като че ли за цял мач нито веднъж не получи удобна топка, и опити за дрибъл на Азар, вярващ, че може сам да излъже цялата френска защита и да вкара.

Накрая се получи така, че французите имахе повече и по-добри шансове да удвоят преднината си, отколкото съперникът им да изравни. Даже и последният съдийски сигнал завари топката близо до аутлинията на неможещите да я изнесат белгийци.