Тези дни държавата се разтресе от два скандала - фалшивата диплома на Калина Илиева и пътуването на Вежди Рашидов на фестивала във Венеция. Бихме могли да се похвалим, като кажем, че и двата скандала тръгнаха от страниците на "168 часа". За жалост не се получи точно така.
Информацията разтресе държавата едва след като беше потвърдена от чужбина. Какво от това, че някакъв си вестник си пише нещо си? "Голям праз!", си казват нашите депутати и министри и смело продължават да я карат през просото. Много важно, че някой някъде си бил написал, че има проблеми с пътуването на Рашидов. Това са българските медии, на тях кой ли им обръща внимание. Виж, като го напишат в Италия, тогава изведнъж това се превръща в проблем и в България. Защо така? Да не би в Министерския съвет да четата и да гледат само италиански вестници и телевизии? То всъщност, като се имат предвид топлите отношения между Бойко Борисов и Силвио Берускони и общото им приятелство с Мишел Бонев, най-вероятно си е точно така. В правителството, ако не друго, поне чужди езици знаят. Само те останаха от иначе "блестящата" автобиография на Калина Илиева. За нея също пишем от има няма 2-3 месеца. Трябваше информацията да бъде потвърдена от Германия, за да се сети някой да провери за какво всъщност става дума. Мирослав Найденов, този смел борец срещу соята, изведнъж можа чак от Катар за три часа да провери дипломата на доскорошната си подчинена. Къде бля два месеца преди това? Къде си губи времето, че не разпореди една бърза проверчица още след първите съмнения?
Примерите в това отношение са много и няма нужда да се обръщаме към американския посланик или към руския премиер. Нашето правителство слуша какво става в чужбина, а у нас - кучета ни яли. Затова излизаме с предложение - след като така или иначе ни командват от чужбина, да разпуснем кабинета и да се подчиняваме директно на Берлускони и Меркел. Най-малкото и ние ще научим чужди езици като Калина Илиева.