Решенията на крайнодесни и популисти не работят. С тяхна помощ кризата от 2015 г. може да се върне с пълна сила

Три години след пика на кризата с бежанците броят на прииждащите към Европа е намалял с 95%. Де факто проблем в момента няма, но въпреки това темата за миграцията към страните от ЕС е на път да взриви устоите на съюза.

Колкото по-малко бежанци има, толкова по-голям става проблемът с тях. Те се превърнаха в идеология, около която се печелят избори, раждат се партии, прокарват се политики. През 2015 г. и в България не секваха предупрежденията на професори и анализатори, че към страната ни и Европа прииждат завоеватели, стотици хиляди бежанци от мюсюлмански държави ще променят генетичния код на страната (каквото и да означава това) и ще унищожат Европа. Обаче броят на бежанците в България и тогава, и днес така и не надхвърли няколко хиляди души. Повечето

са заседнали

у нас против

желанието си

Факт е, че бежанците се стремят към държави, в които има по-добри условия за тях – Германия и Швеция. Немалко страни заложиха на тактиката да сплашват прииждащите, карайки ги да остават дълго време в затворени центрове или пък обявявайки, че ще събират всички пари и ценности от тях, за да си покрият разхода по приемането им. Имаше дори призиви за пращане на въоръжена армия по границите.

В крайна сметка страхът спечели и на власт в много европейски държави дойдоха популисти, а в други пък те са такава заплаха за властта, че само съществуването им в политическия пейзаж принуждава партиите да отиват максимално вдясно. Към днешна дата политиката към бежанците е силно рестриктивна и нехуманна. Затварят се граници, спират се хуманитарни мисии и спасителни кораби в Средиземно море.

Ефектът от това

е сразяващ –

в последната седмица на юни 220 души се удавиха в Средиземно море. Данните са на Лекари без граници, които предупредиха, че се задава хуманитарна катастрофа, ако пристанищата продължат да бъдат затворени, а спасителните акции – възпрепятствани. Всъщност ние нямаме бежанска криза, а

криза с

крайнодясното

Доколко решенията, които крайнодесни и популисти предлагаха през последните три години, работят, когато има наплив от хора, търсещи убежище? От събитията през последните две седмици може да се види – не работят никак. Нека да припомня, че Германия се изправи пред политическа криза, след като коалиционният партньор на християндемократите – баварският Християн-социален съюз, се отметна от коалиционния договор, който е подписал, и поиска ново споразумение за справяне с нелегалните бежанци. Поискаха всеки, който няма право да влезе в Германия, да бъде връщан в първата страна в ЕС, в която е стъпил. Меркел обаче до последно настоя за общоевропейско решение. Едностранни национални действия от страна на Германия ще предизвикат

ефекта на

доминото,

предупреди тя. Само седмица по-късно предупреждението ѝ се сбъдна. Лидерът на баварските консерватори Хорст Зеехофер успя да прокара част от идеите си и да обяви, че в Бавария ще се изграждат транзитни лагери за бежанци, от които хората без право на статут в Германия ще бъдат връщани или в граничните страни на ЕС, или в Австрия. До този момент Зеехофер бе идеен съюзник с австрийския канцлер Себастиян Курц, като канцлерът дори пледираше за антибежанска ос Рим-Виена-Мюнхен. Успехът на Зеехофер внезапно охлади реториката му и той призова все пак за общоевропейско решение. Австрия няма да вземе бежанци от Германия, но и Италия отказва да вземе бежанци от Германия, така както същото отказват да сторят Унгария, Полша, Чехия, Словакия... Всички решения на правителствата в тези държави се свеждат до пращане на бежанците някъде другаде. Ако те се наложат обаче, бежанската криза от 2015 г. ще се върне с пълна сила. Нека припомним как започна тя. Още през 2011 и 2012 г. Италия и Гърция неколкократно призоваваха ЕС за помощ, тъй като изнемогваха под товара на прииждащите бежанци. Войната в Сирия удвои потока от хора и през 2015 г. Рим и Атина просто спряха да ги регистрират и ги пропуснаха към вътрешността. Така техният проблем се оказа проблем на всички. През юни и юли 2015 г. десетки хиляди бежанци се оказаха заседнали в Унгария. Правителството на Орбан ги товареше на влакове и автобуси, без да знае къде да ги откара. Австрия се съгласи те да преминат през нейна територия, но ги пропусна на свой ред към Германия. Вероятно всички още си спомняме кадрите от август, когато хиляди вървяха пеша по магистралите към германската граница.

Крайнодесните в Европа видяха своя шанс и започнаха кампания срещу решението на Меркел. Упорито битува легендата за това, че тя е отворила границите за бежанци, но границите в Шенген до онзи момент бяха отворени – в това се състои споразумението. Меркел наистина допусна една голяма грешка в бежанската криза, но тя не бе през 2015 г., а много по-рано, когато не се отзова на призивите за помощ на Италия и Гърция и отхвърли категорично искането им да се въведе квотен принцип за разпределение на бежанците. Сега тя не желае да се повтори отново тази грешка, защото, ако крайните победят и започнат да връщат бежанци към граничните страни, те отново ще спрат да ги регистрират и всичко ще започне отначало. Това при условие, че има бежанци. Засега по-голям от потока хора е само страхът от тях.

Анализът е от "24 часа"