Концертна зала и музей правят района нова дестинация

Проектът на бюрото на арх. Ангел Захариев обръща фокуса от колите към хората

Част от столичния булевард “М. Луиза” да слезе под земята, а пред Централната жп гара да има парк. Това са идеите в проекта на “А и А архитекти”, спечелил конкурса за вторичен градски център на Столичната община и фондация VIZAR.

В него участваха 11 проекта, които предложиха устройствена концепция за зоната около гарата - между ул. “Опълченска”, бул. “М. Луиза”, Централната автогара, предгаровия площад, жп ареала и северните територии.

“Районът около Централната гара е западнал и през годините мястото се е превърнало в проблемно. Причините са няколко. От една страна, е намаляването на трафика на гарата и железниците като цяло. Ако през 80-те години е имало 150 000 – 200 000 пътници дневно, сега са 20 000 – 30 000, тоест 5 пъти по-малко. През годините е имало много неуспешни частични проекти – фрагментарна приватизация, недобри инвестиции като ротондата, последният ремонт пък се занимава само със сградата, но не и с пространството пред гарата. Тези частични намеси са неуспешни или без цялостна идея за района”, обяснява арх. Ангел Захариев, съосновател на “А и А архитекти”.

Зоната на север от гарата е била индустриална и липсват връзки с града. Преди години чужд инвеститор купува част от терена, за да прави мол и офиси. Заради кризата обаче проектът не се реализира.

“Така територията остана празна, но и недостъпна - жп линиите откъсват зоните на север и на юг от гарата. Освен това атрактивните райони за инвестиции в града са на юг и югоизток. Тези фактори водят до упадъка на района. Затова е нужно първо да се създаде генерален план или визия, които да изследват всички проблеми и да предложат цялостно решение за района”, смята арх. Захариев.

Всъщност проектът на “А и А архитекти” променя логиката на градското пространство - отнема предимството на колите, което те имат сега, и го връща на хората.

“Автомобилите са изнесени на повърхността, а пешеходците са натикани в тъмни, неподдържани и празни подлези.

Вкарването на

хората под

земята се смята

за отживелица

в съвременното градоустройство, те трябва да са отгоре, защото градът е техен, не на колите. Затова разменяме местата на хората и на автомобилите”, уточнява съоснователят на “А и А архитекти”, който е проектирал и най-високата сграда у нас - 126-метровия “Капитал форт” на бул. “Цариградско шосе”.

Освен парк пред гарата се предвиждат и мултифункционални площадни пространства с директни връзки до спирките на градския транспорт. Идеята е да се осигури връзка с другите пешеходни пространства - Лъвов мост и оттам до “Витошка”, за да може

пеша да се мине

целият център

и да се стигне

до гарата

От запад пък да може пеша да се стигне до градините “Майчин дом” и “Алжир”.

Северните територии се свързват с района около гарата чрез богато озеленен пешеходен мост – нещо като надлез – парк, който минава от източната страна по подобие на “Хай Лайн” в Ню Йорк (парк, построен върху жп линия за товарни превози – б.а.). Транспортната връзка се осигурява с автомобилен тунел като продължение на бул. “Хр. Ботев”.

“За да се оживи зоната, е нужно да се определят подходящи функции, които да превърнат това градско пространство от мъртва в жива зона. Това значи там да има постоянно хора, които да живеят, работят и да се забавляват, а не просто да минават транзитно. Затова предлагаме микс от функции – офиси, жилища и развлечения. Важно е да има и обекти с общоградско значение, които да станат символи – нова концертна зала до гарата, на юг – музей, галерия и факултет на университет. Тоест обекти, които привличат посетители и мястото да стане гореща точка – нова северна дестинация. Когато това се случи, инвестициите ще тръгнат”, казва арх. Захариев.

Според проекта бившият жп завод се трансформира в център за съвременно изкуство и култура. Така привличайки млади хора и творци, мястото ще стане популярно и атрактивно. Предлага се в

в зоната до

коловозите

да има нощни

клубове

Заведенията няма да пречат, защото районът не е жилищен. Така са оживени стари индустриални зони в Берлин, а това впоследствие ще доведе и инвестиции в офиси, жилища и др.

От “А и А архитекти” предлагат новите сгради там да са с иновативна архитектура - с озеленени фасади и покриви. Покривите ще са публично достъпни и на тях ще има заведения, уелнес центрове и др.

“Предлагаме концепция как архитектурата на бъдещите обекти да се впише в средата и традициите на София. Запазваме традиционното строителство за центъра с височина 18-20 м. А върху него, на втори план, може да има и по-високи, но е важно на преден да са традиционните за София сгради с различни по цвят, материали и колорит фасади. Оживяваме покривите, за да разширим публичната достъпност на сградите, отваряне на партерите, където да има само търговия, услуги и заведения за хранене”, разказва арх. Захариев.

Според него, за да се реализира тази промяна, трябва да се изготви стратегия с генерален план, който да включи добрите идеи от отличените в конкурса проекти.

“В тях трябва да има конкретни срокове и бюджет за изпълнение, за да не се работи на парче. Общината и държавата имат голям ресурс в тази територия като собственици на много имоти. Те могат да се ползват за публично-частно партньорство. Срещу право на строеж инвеститорите да изградят и публична инфраструктура. Така районът ще стане атрактивен. Това е съвременният подход и губим, че не прилагаме тези доказано успешни модели в света”, смята арх. Захариев.