Интервю на Румяна Денчева от "24 часа"

Иначе щяха да ни мотаят още дълго време. А след 20 години валутен борд

ние нямаме път назад, казва бившият вицепремиер и финансов министър

Искането на ЕК първо в банковия съюз, после в еврозоната е все едно  футболен съдия да каже, че второто полувреме ще е 2 часа, вместо 45 минути

Догодина са изборите за Европарламент, затова не бива да се бавим

Европа е длъжна да направи много за преодоляване на неравенствата

И България, и Европа имат на разположение още няколко икономически добри години, преди следващата криза

Вярата, че държавата трябва да осигурява всичко ни обрича на по-нисък ръст и ни прави по-податливи на кризи

Ако спешно не се промени пенсионният модел, ще се наложи да се вдигат данъци, заради дефицита на НОИ

 

- Неустоимата оферта на Брюксел към България се оказа покана да влезем първо в банковия съюз, а после в еврозоната. Съдържа ли се изненада в нея, г-н Дянков?

- За мен е изненада, да, защото маастрихските критерии много ясно казват какво трябва да изпълним, за да сме вътре. И там изобщо не се споменява банковият съюз, по който има дебат и в самата Европа. Да, вярно е, че в последните години стана ясно, че той е важна част от нея, но все още не е в правилата, защото има и спорове дали трябва да е там. Така че вижда ми се странно да кажат - подайте молба за банковия съюз, а след това ще ви разгледаме и за еврозоната.

- Премиерът Бойко Борисов обаче постави категорично условие - влизането ни в чакалнята и в съюза да стане в един и същи момент? Това ли бе правилното решение?

- Единствено правилното. Премиерът постъпи много добре. Иначе щяха да ни мотаят още много дълго. Ако направя аналогия със световното по футбол - искането на Европейската комисия за влизане първо в банковия съюз е все едно футболен съдия да каже второто полувреме ще трае 2 часа, а не 45 минути.

- В договора ни за членство няма банков съюз като условие, няма и правила за влизане в него. Може би това обвързване изпраща някакъв знак - отпращане във времето, банките ви ни тревожат, нивото на доходите ви ни тревожи или какво...

- За мен дава сигнал - не сте готови, изчакайте още 1 година. Но през следващата година е нереалистично да се тръгне, защото тогава са изборите за Европарламента. След тях голяма част от комисарите няма да са такива. Например Юрки Катилайнен сам заяви, че няма да е комисар. Затова догодина ще е особено неудобна за разговори. Което пък означава, че забавянето ни няма да е само една година.

- За да преглътнем това предупреждение, трябват сериозни основания да искаме да сме в еврозоната точно сега. Има ли ги?

- За мен ги има, защото България вече над 20 години е във валутен борд. Ние реално нямаме път назад. Единственият ни път е напред, към еврозоната. За да имаме достъп до ползи, които реално сега нямаме. И понеже изпълняваме всички критерии, мисля, че беше редно да вървим напред. Въпреки че Европа е разединена спрямо еврозоната и това все по-ясно личи.

- В последната ви книга “Накъде върви Европа” вие сам казвате, че тя трябва да направи много повече за преодоляване на неравенството. И добавяте две условия - не с популизъм и не със свръхрегулации. А с какво? И ще го направи ли Европа?

- С единни пазари. Единственият начин да върви напред и икономически, и социално, е да направи нещо, което не прави вече 10 години. Помните, че комисията “Юнкер” дойде на власт с идеята да направи три неща. Общ енергиен пазар, по който нищо не е направено. Общ капиталов пазар, по който имаше някакви стъпки, но с Брекзит - спря. И общ дигитален пазар, където пак нищо не е направено. А от това страдат по-малки държави като нас, на които им трябва гръб, като водим преговори с Русия например. И ни трябва капиталов пазар, за да може нашите компании, които са конкурентни, да имат достъп до големия общ европейски пазар. Това е и разликата между Европа днес, Китай и САЩ. За Китай се знае, че расте много бързо. За САЩ се знае малко, но те също растат по-бързо от Европа.

- Европа обаче май прави повече стъпки в обратната посока - пакетът “Макрон” не е ли пореден опит за лобиране и налагане на регулации, които убиват свободния пазар?

- Да, пакетът “Макрон” защитава интересите на част от френските производители. Той не е в интерес на страните от ЕС, затова трябва да се противопоставяме. И да продължаваме да работим заедно с всички за отваряне на пазарите, а не за затварянето им.

- Световната банка предрича нова дългова криза, която може да се разрасне и във финансова буря. Задава ли се? Може ли да се стопира, или идва поредният икономически цикъл, веднъж на 11 години, а след него ново лекуване на рани?

- Така е, при обикновения финансов цикъл кризите идват средно на 11-12 години веднъж, така че следващата наистина предстои. Не смятам, че ще дойде от България или от Европа въпреки проблемите. Големите държави, в които се трупа напрежение, се намират в Африка, които разчитат на полезни изкопаеми, някои държави в Латинска Америка, както и бързо развиващите се като Китай.

- Светът вече е толкова интегриран, че няма как кризата да не засегне Европа, дори да идва от Китай...

- Мисля,че Европа продължава да има на разположение още няколко добри икономически години, макар да не е в отлична кондиция. Същото важи и за България.

- Как да ограничим щетите, особено след като ще бъдем подложени на мониторинг в чакалнята пред еврозоната?

- В книгата ми има конкретни неща. За малки икономики като нас първият отговор е - повече износ. И повече износ с добавена стойност, защото например при износа на пшеница, или селскостопански култури тя е много минимална. Или при добивната промишленост, където изнасяме много, но с много ниска добавена стойност. А и като се питат производители и инвеститори, те казват: с данъците сте окей, имате политическа стабилност, инфраструктурата се гради. Това, което нямате, е работна ръка, и особено добре обучена работна ръка, която да работи.

 

- Възприели ли сме и ние, като Русия, погрешния тип християнство? Визирам едно интересно проучване на Световната банка, според което православието прави някои държави по-плодотворна почва за комунизъм?

- Има такива изследвания, които най-общо казват, че Източна Европа и православната ѝ част за разлика от Чехия, Унгария и Полша заради типа религия са по-податливи на идеи, свързани с държавна собственост.

Тези народи имат прекалени надежди държавата да осигурява всичко и в икономическия, и в социалния живот. Тази нагласа прави България, Румъния, Русия по-податливи на популизъм. Така хем се обричаме на по-нисък икономически растеж, хем той е по-податлив на кризи.

- Източното православие било по-податливо на мистики, феномени, слагало по-малък акцент върху законите и логиката, се твърди в изследването. Означава ли, че е обречено на по-малко и на по-некачествен капитализъм?

- Поне за последните 100 години изследванията показват точно това. Големите причини за доста проблеми в източноправославната част на Европа е именно тази податливост към мистицизъм, упование към властта, че тя е тази, която трябва да осигури всичко. Докато в останалата част на Европа хората смятат, че работата и образованието определят прогреса.

- Изследването казва още, че източноправославните християни трудно подкрепят нови идеи, не поемат рискове, не могат да работят в големи частни компании. Българи зад граница, които успешно се вписват в големи компании, не са ли опровержение за такова твърдение?

- Да, има и българи, и руснаци, и румънци, които много добре се справят навън. Тук идваме до пропорцията до каква степен средата определя успеха, и до каква наследството, гена. Излиза, че типът среда има много силно влияние. Хората, които си сменят средата, могат по друг начин да организират и мисловната, и икономическата си дейност. Най-често те успяват да променят първоначалния си заряд и средата да ги обърне към повече работа и повече образование.

- Излиза, че емигрантите могат да се окажат спасението ни и трябва да се радваме, че са толкова много особено ако върнем някои обратно тук, така ли?

- Тези, които са работили навън, при връщането си могат да са полезни, ако донесат обратно това мислене, този друг порядък на организация. Могат да допринесат повече за останалите. Това реално се случва - все повече българи, които са учили или работили в чужбина, се връщат.

- Ако бяхте в момента финансов министър, каква щеше да е гледната ви точка към рестарта на АЕЦ “Белене”?

- Щях да съм твърдо против, както, когато бях финансов министър. Това е проект, който икономически няма никакъв смисъл. Обществото може да се занимава с много по-продуктивни теми. Например как да си направим здравната система. Очаквам да приключи след няколко месеца, само че междувременно ще сме изхарчили доста пари и ще сме изхабили доста ценно време.

- А към хроничния дефицит на НОИ и предупрежденията, че парите за пенсии са на свършване? Това не са ли сериозни заплахи към финансовата стабилност, които могат да ни спънат по пътя към еврото?

- Дългосрочно това е най-сериозният проблем, тъй като нашето население застарява много по-бързо от останалите в Европа. Всяка година 60% от парите на НОИ се дофинансират от бюджета, което е един сериозен ресурс. Налага се изцяло да бъде преосомислена пенсионната система. Ако някой може да направи нов модел за обществено обсъждане, това е сегашният социален министър.

- Преди да ви попитам за него, ще се стигне ли до повишаване на данъчни ставки, за да се покриват растящите дефицити на парите за пенсии?

- Да, определено ще се стигне до този момент. Както вече се стигна в други държави. От януари например Испания въвежда данък върху интернет услугите - нещо като ДДС. Целият приход от него отива за пенсионната им система. Латвия, която е много сходна демографски на България, също - за да заздрави системата си, вдига с един процент ДДС за всички стоки, като тези пари отиват директно в пенсионната ѝ система. Ако не се направи спешна промяна в модела ни, България ще стигне до този момент.

- Познавате премиера, как ще приключи протестът на майките пред парламента? Има ли опция за поне едно решение в тяхна полза? Ще струва ли главата на социалния министър?

- Бисер Петков като експерт е най-добрият в това правителство, така че не бива да се жертва тази експертиза. Трябва да се направят отстъпки. Наистина има реален проблем - социалните добавки за тези деца са малки и трябва да се увеличат, което лесно може да се докаже с анализ. И не трябва нищо да се прави на парче, а в контекста на промяна в здравния и социалния модел. Защото за социалната политика, мисля, че дори не е имало дебат. Затова в момента е добре да се води. Ще се види, че си струва.

- На няколко пъти подмятате, че здравната реформа не се е случила. Защо?

- Няма смели хора. Сегашният здравен министър прекрасно знае как стоят нещата. Беше в много добра позиция да каже - бил съм във финансите, виждал съм го оттам, знам какво трябва да се финансира. Но трябват смели политици, за да се направи крачка напред. Пожелавам им повече амбиция.

- Вие много пътувате, защо Китай и Индия са любимите ви дестинации. Какво се случва там?

- Това са страни, в които текат много интересни процеси. Те напълно прескачат банковата система и вече работят с дигитални пари.

- Всички институции и в Европа, и у нас предупреждават, че криптовалутите са опасни, не са регулирани, нищо не е гарантирано...

- Те са опасни до момента, до който малко хора ги използват и не са на широк пазар. В Китай 4% са хората, които имат банкови карти, 82% имат дигитални, като чрез телефона си правят плащания за какво ли не. Това е пазар от 800 млн. дигитални плащания, те имат четири платформи, най-известната от които е “Али Баба.” Тези пари свързват икономиката по начин, по който тя не е била свързвана. Така и в малки градчета и села има възможност за правене на бизнес. Същата революция върви във Виетнам и започва в Индия. Тези близо 3 млрд. души, т.е. огромна част от света, прескачат на друго ниво във финансовото си развитие.

- Как ще се свържат тези части на света - Европа и тези 3 милиарда души?

- Ще започна отговора си с история, която звучи като виц. Двама пияни младежи опитвали да обират магазинчета в Шанхай. Цяла вечер минавали от магазин в магазин и събрали 4 долара. Защото няма кеш. Докато един магазинерите им казал - мога да ви платя през телефона. И така по телефона ги заловили. А сега сериозно - Европа трябва бързо да преосмисли икономическия и финансовия си модел, защото ние сме 450 милиона, а те са 3 милиарда. И да започнем да работим по тези дигитални валути.