Момиченцето пребори тежка болест, а дядо се върна, за да класира “червения динамит” на мондиала.

Познават го като твърд човек, който не се влияе от чуждото мнение. Преди началото на световното освободи играчи, които уж бяха незаменими според феновете.

Създаде се напрежение, специалистите започнаха да питат защо точно тези, а не онези. Селекционерът на Дания Оге Харейде не трепна. И преди беше водил тежки битки, така че воят на освободените в последния момент въобще не можеше да го трогне.

Тези дни Харейде отново напомни за себе си, призовавайки ФИФА да не разчита повече на системата за видеоповторения VAR. И то в момент, когато световната футболна централа търси съмишленици в опитите си да убеди останалия свят, че новите технологии правят мачовете по-справедливи.

"Да, наистина VAR помага в някои ситуации, но аз съзирам една основна вреда. Футболът губи от чара си, ако оставим всичко да се решава от изкуствен интелект", категоричен беше 64-годишният норвежец. С критиките си той едва ли ще се хареса на босовете на световния футбол. Но и това никога не му е било цел - да се подмазва на силните, за да върви напред в кариерата си. Принципът на Харейде е: "Нищо на този свят не е на всяка цена, а най-ценно е семейството".

Точно заради семейството си норвежкият специалист за една бройка да се откаже от футбола през 2012 г. По това време той ръководи шведския "Хелзинборг", а футболисти и фенове са изключително доволни от работата му. Затова и новината, че се оттегля от треньорския пост, е шок за всички, които симпатизират на популярния клуб. Първоначалните подозрения са, че Харейде си е намерил далеч по-добре платена работа и е дезертирал от задълженията си. Истината е много по-различна.

Популярният треньор подава молба за напускане, след като научава за тежкото заболяване на внучка му, която току-що се е родила. Тримесечното момиченце получава пристъп и родителите му го водят в болница, където получават страшна диагноза.

Според лекарите детето няма шансове да оцелее, тъй като страда от епилепсия. Синът на норвежкия треньор и съпругата му са съкрушени, а самият той решава да се откаже от професията, за да е по-близо до най-близките си хора.

"Сигурно ще изненадам хората, които ме познават, като кажа, че за мен футболът никога не е бил от първостепенна важност. Ще са изненадани, защото знаят как съм се борил със зъби и нокти, за да пробия на терена. Баща ми беше моряк и с по-големия ми брат преследваха херингата в морето. Бяха абсолютно убедени, че и аз ще се кача с тях на риболовния кораб. Само че мен ме влечеше преследването на топката. Напук на цялата фамилия станах футболист и след това постигнах нелоши резултати като играч и треньор. Но всичко това изгуби смисъл, когато разбрах за заболяването на внучката ми. Тя беше толкова крехка и безпомощна. Синът ми и съпругата му не бяха на себе си от мъка.

Трябваше да съм до тях в тези най-тежки моменти", обяснява Харейде защо е бил готов да сложи кръст на треньорската си кариера през 2012 г.

Истината е, че той прави абсолютно същото упражнение няколко години по-рано, когато е треньор на "Брьондби". Датският клуб уверено се е запътил към титлата, когато треньорът дезертира от поста си. Феновете са в шок и го заливат с гневни закани. Шефовете му също не желаят да го защитят от гнева на тълпата. Наставникът мълчи защо е решил да напусне в най-неподходящия момент. Доста по-късно в своята автобиографична книга Оге Харейде признава, че го е направил заради съпругата си, която е диагностицирана с рак.

"Щом получихме резултатите от медицинските изследвания, отидох в офиса на клуба, за да си подам оставката. Не казах на колегите си какво се случва. Имах право да запазя само за себе си ужаса, който се настани в живота ми. Заедно с Анбьорн минахме през това изпитание и нищо друго нямаше значение за мен", ще разкаже по-късно норвежкият специалист. И признава, че и досега не може да намери обяснение за тежките изпитания, които му изпраща съдбата.

"Детето беше болно, аз бях тотално разбит. Когато не бях покрай леглото й, ходех на стадиона, за да гледам мачовете на "Мьолде". Стоях и се чувствах безпомощен. Не можех нито да помогна на внучката си, нито да сляза на терена и да дам съвети на играчите. Често ходех да гледам морето. Дори когато цари пълно безветрие, то е неспокойно. Така е и в живота ни", споделя в едно от последните си интервюта преди световното Харейде.

А защо самият той е на мондиала ли? За негово и на цялото му семейство щастие лекарите са се объркали. Внучката му се бори за живота си и успява да надвие болестта. Състоянието й се стабилизира и дядо й отново може да мечтае.

"Един ден отидох при сина ми и го попитах дали ще ми се разсърди, ако отново се захвана с треньорската професия. Той се просълзи и ме прегърна. Този отговор ми беше достатъчен и отново заобичах футбола. Но промених философията си за играта и за моето място в нея. Сега знам, че никоя загуба на терена не е фатална и винаги има следващ мач. Не се ядосвам, а се забавлявам и така много повече ми се получава", категоричен е Оге Харейде.

Oще четете:

Голям проблем във футбола! Само ние си нямаме национално животно. Остават свободни магаре и борсук

Символът на руската красота на мондиала се оказа порнозвезда