Наставникът на Хърватия отказва парите на арабски клубове  заради семейството

Малко е странно, дори не е за вярване, но с победата 3:0 над Аржентина хърватският национален отбор си осигури едва втория световен 1/8-финал в (наистина) кратката си футболна история.

Първият беше преди точно 20 години, когато глобалният футболен запалянко научи, че има такава независима държава, чиито най-добри футболисти играят в червено-бяло каре като шахматна дъска. Тогава Шукер, Бобан, Щимац, Ярни, Просинечки, Солдо, Тудор, Билич и другите под ръководството на “генерал” Блажевич не се ограничиха с 1/8-финал, ами стигнаха до третото място - с едно по-високо от това на Пеневата чета четири години по-рано.

След това хърватите три пъти - през 2002, 2006 и 2014 г., не успяха да излязат от предварителната група, а в Южна Африка изобщо не се класираха.

Кой е архитектът на това своеобразно футболно възраждане? Естествено - старши треньорът Златко Далич, специалист не само неизвестен за широката публика, но и назначен при странни обстоятелства в изключително драматичен момент.

На 6 октомври 2017 г. в предпоследния си мач от квалификациите Хърватия прави 1:1 у дома с Финландия и позволява на Украйна да я настигне на второто място в група I. Напред е Исландия, която на практика се е класирала - 3 точки преднина и мач у дома с Косово, докато на хърватите им предстои гостуване в Киев.

Федерацията решава да реже живо месо веднага -

уволнява

треньора

Анте Чачич

и вика на помощ Далич. 51-годишният специалист пристига само два дни преди решителния мач. Какво прави с играчите, не е ясно, но хърватите бият Украйна 2:0, а след това размазват и Гърция в баража - 4:1 и 0:0, за да се класират на световното. Където приказката продължава, а краят обещава да е в стил “и заживели дълго и щастливо”.

Като футболист Златко Далич не е от звездите на хърватския футбол. По-голямата част от кариерата му на полузащитник преминава във “Вартекс”, като има и един сезон в гранда “Хайдук” (Сплит).

“Не бях много техничен, но винаги се отличавах с всеотдайност, упоритост и готовност да се жертвам в името на отбора”, спомня си той по-късно. Годините във “Вартекс”, където стига до бронз в първенството, са полезни за по-нататък, защото малкият клуб работи много с юношите, а Далич не обича да стои, без да прави нищо.

Той много учи, в

това число и за

електротехник,

а диплома за треньор взема още преди да е приключил кариерата си на футболист. На 34 години става помощник във “Вартекс”, след това три години е спортен директор, като няколко пъти временно и за кратко е старши треньор след уволненията на титулярите.

Ключовото за него назначение е през 2006 г., когато става помощник-треньор в младежкия национален отбор. “С много от момчетата, които играят сега при мъжете, аз се познавам оттогава”, разказва Далич и цитира имената на Манджукич, Калинич, Вида, Върсалко, Ловрен, Ракитич, Перешич.

През 2010 г. днешният екзекутор на Меси и компания

подписва договор

с “Ал Фейсали”

- малък отбор, който току-що е влязъл във футболния елит на Саудитска Арабия. Към този момент Далич е понатрупал опит - спечелил е суперкупата на Албания с “Динамо” (Тирана), завършил е 4-и у дома с “Риека”, водил е и “Славен” (Белупо).

“По онова време точно се чудех какво да правя нататък. Чувствах, че имам нужда от ново предизвикателство, говореше се за интерес от страна на грандовете “Хайдук” и “Динамо”, но никой не ми се обади. Тогава рискувах и се хвърлих с главата надолу в съвършено нова култура. Това беше нов и неизвестен за мен свят, където никой не ме познаваше, а аз нищо не разбирах. Но разбирах, че нищо няма да постигна в живота, ако не съм готов да се докажа сам в такива условия. Това беше битка за бъдещето - моето и на семейството ми”, откровен е хърватинът.

В Саудитска Арабия Далич прекарва четири години и печели с втория си отбор - “Ал Хилал”, сребърните медали и купата на принца наследник. “Първите ми два сезона бяха много тежки. Учех езика, мъчех се да разбера местните хора. Те са леко небрежни, съвсем не чувстват времето,

за тях всичко се

движи като в

забавен кадър

Най-често казват, че такава е волята божия, и вярват, че утре ще се получи по-добре. Покрай тях и аз станах по-спокоен, защото разбрах, че излишната нервност ще навреди както на мен, така и на отбора”, обяснява треньорът.

През 2014 г. Златко се мести в ОАЕ и поема “Ал Аин”. Там прекарва по собствените му думи “три красиви години” - печели първенството, стига до финал в Шампионската лига на Азия. “След седем години почувствах, че съм уморен. Струваше ми се, че животът преминава покрай мен - децата растат, аз остарявам. Трябваше да се прибера у дома. Парите останаха на втори план”, обяснява Далич.

Цялото лято на 2017 г. той прекарва на адриатическия остров Паг със семейството си. Три месеца и половина се излежава по плажа, приказва си с местните, с приятели, които му идват на гости - истински отпуск. Звънят му с оферти клубове от Иран, Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ и в един момент почти го прелъстява офертата на “Ал Джазира”, който по-късно стига до полуфинал на световното клубно първенство и пада там от “Реал” (Мадрид). Но семейството и главно съпругата му успяват да преборят близкоизточните съблазни.

С жена си Даворка се познават от университета. “Заради мен тя напусна работа и се отдаде на възпитаването на двамата ни синове. Именно тя с цената на много усилия ни превърна в щастливо семейство”, признава Златко. Големият му син Тони пише музика и свири по клубове, а малкият Бруно учи мениджмънт.

Оказва се, че отказаната оферта от “Ал Джазира” е за добро. След месец и половина на Далич се обаждат от хърватската федерация, след два цялата страна празнува класирането за световното в Русия.

“Заслугата е на играчите - признава треньорът. - Имахме малко време за тренировки, така че се съсредоточих преди всичко върху комуникацията и мотивацията. Направихме няколко тактически промени, но основното беше, че играчите разбраха - това е може би последният им шанс да играят на световни финали. Някои треньори не са съгласни с такъв подход, но моят стил е играчите да имат пълната ми подкрепа. Главният фактор за успеха в квалификациите беше, че аз и те си паснахме. Те са страхотни футболисти, просто трябваше някой да ги побутне в нужната посока”, разказва наставникът. Той не крие, че за него най-важното е доверието, затова не се поколеба вече в Русия след първия мач

да отстрани от

отбора Никола

Калинич,

който отказа да влезе като резерва в края срещу Нигерия.

Лидерът и капитан на хърватите Лука Модрич няколко пъти от ноември насам повтори в интервюта, че Далич е свършил невероятна работа. “Е, щом такъв играч като него ме хвали, значи наистина съм свършил нещо полезно. Той е най-добрият ни футболист, двигателят на отбора. Истински капитан, който показва на другите как се прави. Той гори в играта, като едновременно е агресивен и енергичен”, описва треньорът качествата на Модрич.

Още преди световното наставникът обяви, че мачът с Аржентина ще е най-лесният за хърватите. “Това не значи, че те са слаб отбор. Но срещу тях ще ни е по-лесно, отколкото например срещу Нигерия, защото нямаме какво да губим. Срещаме един от най-добрите отбори в света”, обяснява Далич.

Нещо повече - още преди месец той обясни как може да бъде неутрализиран Лионел Меси: “Той е най-добрият футболист в света. Не може да бъде спрян,

затова трябва

да бъде лишен

от топката

В момента, когато я получи в краката си, става невероятно сложно да го неутрализираш.”

Лука Модрич вече след разгрома потвърждава, че треньорските указания към целия отбор са били да не допускат пасове към Меси. От това именно се оплака и аржентинският треньор Хорхе Сампаоли: “Ние не можехме да намерим Лео. Опитвахме се активно да доставим топката до него, но съперникът не ни позволи.”

Златан Далич смята, че световното първенство е важно за Хърватия не само като футболен турнир. “Франция 1998-а запозна света със страната ни. Благодарение на победите над Германия и Холандия всички разбраха, че Хърватия съществува, и запомниха екипите ни на червени и бели квадратчета. Световното ни даде разпознаваемост и увереност в себе си”, резюмира треньорът, който вероятно тайно се надява на нещо подобно и в Русия.