Учените от БАН пращат националите да тренират в преспите на Белмекен, а по време на световното ги държат жадни въпреки зверските жеги.

През нощта снегът здраво е трупал и на сутринта преспи с човешки бой са обградили спортната база на Белмекен. Отборът не може да си позволи и минута почивка. Всеки грабва по една лопата и започва да разчиства наоколо. Лошото време не може да е оправдание за тима ни, който се готви за най-важното си спортно предизвикателство от 4 години насам.

Мястото на събитията и снежната стихия вероятно са навели читателя на мисълта, че това е разказ за геройските тренировки на националния ни отбор по биатлон преди задаващата се зимна олимпиада. В действителност става дума за националния ни отбор по футбол, който е пратен да се готви в снега преди световното първенство по футбол в Мексико през 1970 г. Онази година всичко е сбъркано от началото до самия край. Крайно амбициозни партийни функционери се намесват в работата на треньора д-р Стефан Божков и така провалят шанса за постигането на нещо велико от отбора ни, събрал в себе си едни от най-силните ни играчи за всички времена. Но да караме подред в тази крайно объркана история.

Държавният ни тим влиза в квалификациите със самочувствието на участник на два поредни мондиала и този път не се нуждаем от чудеса, за да се класираме за трети. Нашите регистрират само една загуба в коварната квалификационна група заедно с Холандия, Полша и Люксембург, заемайки безапелационно първото място. За разлика от предишните ни две участия на световните финали този път и жребият е сравнително благосклонен. Нашите се падат с Перу, Мароко и ФРГ, като германците са сочени за фаворит за първото място.

На родна територия настроенията са съвсем други. Феновете са убедени, че този път чудото може да се случи. Дори никой не говори за чудо, при положение че в състава са имена като Георги Аспарухов, Христо Бонев, Димитър Пенев, Петър Жеков, Димитър Якимов, Аспарух Никодимов и още толкова изключително качествени футболисти. На практика треньорът Божков има възможност да избира измежду двама класни футболисти за всеки пост. Представянето в квалификациите дава допълнителна увереност на българите, че техните любимци не само ще прескочат групата, но могат да се борят и за място на самия връх.

Тогавашната власт също се поддава на всеобщия ентусиазъм и смята, че това е идеалният момент да покажем на останалия свят колко добре работи развитият социализъм.

Властта решава, че само с талант, физика и късмет няма да стане. Трябва да се намеси и науката, за да е сигурен успехът на начинанието. Към отбора са прикрепени професори от БАН, които трябва да помогнат за аклиматизацията на футболистите към по-трудните условия на игра в Мексико, която е със значително по-голяма надморска височина от България.

Още през февруари 1970 г. тимът ни е пратен в страната на ацтеките да опипа почвата и да подиша малко от по-разредения въздух.На нашите са организирани и контроли. Първо играем две контроли с домакините, но след това идва голямата изненада – водачите на групата са организирали и два мача с Перу, след като вече отдавна е станало ясно, че с тях ще играем и на световното. Доста от опитните играчи са изключително учудени защо трябва да излизат срещу пряк съперник, който така ще получи наготово ценна информация за състоянието на тима ни няколко месеца преди началото на мондиала. Нарежданията са си нареждания и "А" отборът играе с Перу, печелейки първия мач с 3:1 и губейки втория с 3:5.

Представянето на звездния ни тим в контролите не удовлетворява отговорните фактори и те още по-активно се намесват в делата на отбора. В действие влизат и вече споменатите професори от БАН, по чиято идея през май националите са качени на Белмекен, за да се подготвят за световното. Високопланинската ни база е използвана през годините от щангисти, борци, художествени гимнастички и всякакви други спортове за подготовка преди големи състезания. Основните й предимства са чистият въздух, тишината и отдалечеността от всякакви изкушения, които биха размътили мозъка на младите спортисти.

Учените глави, които са поели грижа за националния отбор по футбол, виждат и друго ценно качество на Белмекен - надморската му височина. Тя е 2050 метра, което е много близо до надморската височина, на която ще играят своите мачове Аспарухов, Бонев, Якимов и сие. Отборът се качва да тренира, а снегът започва да вали.

"Беше същинска лудост да тренираме в метър сняг. В началото не можехме да си покажем носовете навън заради дебелите преспи. Бяхме принудени да слизаме до Велинград, за да тренираме с топка. Качваха ни на рейса и се започваше едно приключение по стръмните завои... С момчетата се шегувахме, че е по-добре да хващаме ските и да си сменим спорта. За един месец свалих около 5 килограма и се чувствах физически и психически изцеден", ще си спомни по-късно Аспарух Никодимов.

Интересното е, че СССР също идва да тренирана на Белмекен по любезната покана на българите, но техният треньор Гаврил Качалин бързо се ориентира в обстановката и вдига минибунт пред своите началници, че ще абдикира от задълженията си, ако отборът му не бъде освободен от заточението. Съветските играчи си тръгват, а българите остават да се борят с тежките условия. Треньорът Стефан Божков също опитва да протестира, но учените имат повече тежест пред политическото ръководство и опитните играчи продължават да се готвят на студ и сняг, въпреки че скоро ще са принудени да играят официалните си мачове в адска жега. Сред играчите постоянно се мота един от професорите, който нарежда на всяка от звездите да диша от балон, пълен с разреден въздух, за да се подготви организмът за мексиканското изпитание. Младите момчета дишат, а помежду си се оплакват, че балонът мирише ужасно и въобще не са убедени, че странният метод ще им помогне с нещо.

Нашите някак си изтърпяват леденото изпитание на Белмекен, но въобще не подозират, че истинският ужас тепърва предстои. На мексиканска земя нашите са посрещнати от 30-градусова жега и се оплакват един на друг, че трудно ще се играе на такъв пек. Часове по-късно идва ужасяваща заповед – нашите нямат право да пият неограничено количество вода. Позволено им е една малка бутилка на обяд и една вечер.

Минералната вода се държи под ключ, а тази, която тече от крановете, е опасна за пиене заради дебнещите стомашно-чревни зарази. Играчите са готови да вдигнат бунт, но учените от БАН са категорични, че водният режим ще помогне на играчите да се поддържат в оптимална физическа форма.

Не стига това, ами играчите ни са принудени да тренират двуразово под палещото мексиканско слънце. Българите са единствените, които се подложени на подобно мъчение. Повечето от останалите отбори тренират за тонус след залез слънце, за да си съхранят силите за същинската битка.

Така с пресъхнали гърла и мрачни помисли нашите излизат за първия си сблъсък с Перу. Мачът тръгва добре за българския тим и в десетата минута Дерменджиев вкарва за 1:0. Към края на полувремето обаче си проличава, че националите едва ходят по терена и се молят почивката да дойде по-бързо. 15-те минути отдих в съблекалнята си казват думата и в 50-ата минута Христо Бонев удвоява. След това обаче започват и големите проблеми. Преминалите през снежното изпитание и подложените на воден режим играчи изведнъж свършват силите. Перуанците вкарват два бързи гола, а Кубиляс забива последния пирон в ковчега ни за пълния обрат 3:2.

Загубата е приета изключително тежко на българска земя. Намесва се куцо и сакато да дава акъл кой трябва да играе във втория и решителен мач срещу ФРГ. Висши партийни функционери дори пращат телеграма до Мексико с указания как да се играе срещу Западна Германия. Писмените заповеди не помагат особено на отбора ни във втория мач от мондиала. Сценарият в него е много близък до този от злополучната ни загуба от "инките" в първата среща. Нашите повеждат, но горивото им свършва бързо.

Равенството 1:1 срещу Мароко не носи никаква утеха на отбора, който е разкъсан от критики при завръщането си на родна земя. Никой не се сеща да обвини лудите професори, които са подложили на поредица от мъчения националите. Първи го отнася треньорът Стефан Божков, който е уволнен. Пада главата и на шефа на българския футбол Недялко Донски. Половината от националите, участвали на световното, никога повече не припарват до "А" отбора.

Сред жертвите на масовата чистка са играчи от ранга на Димитър Якимов, Александър Шаламанов и Георги Попов-Тумби. Георги Аспарухов-Гунди също е държан извън националния, докато не загива в автомобилна катастрофа година по-късно.

Иначе световното в Мексико се превръща в истински рецитал на Бразилия. "Селесао" печели титлата, без да загуби нито една загуба или равенство не само на световните финали, но и в квалификациите. В решителния сблъсък на мексиканска земя бразилците разбиват с 4:1 Италия, ставайки първият отбор, триумфирал на три поредни мондиала.

Oще четете:

Живков в Белград: Дори 50 пъти да ме обесят, няма да се откажа от историята на България

Провалът на титаните или бунтът на мравките