167 хиляди младежи не учат и не работят*

Не е важно човек какво наблюдава, а каква работа се върши. Няма как да не ми направи впечатление изключително правилният формат (конференция “Образование и труд - локални проблеми, глобални решения” - б.р.), в който сме се събрали - тук е половината Министерски съвет, кметът на София Йорданка Фандъкова, отговорни представители на Народното събрание, образователни институции, бизнес и др.

Подобна тема би следвало да се дискутира точно в такъв формат, остава да видим какво ще произведем като решение. Не би било добра идея това събитие да мине под формата

само на

рециклиране на

добре познати

тези,

които си повтаряме от 4 години. Би ни станало уютно, че ги повтаряме отново, но ново решение няма да произведем, всичко би приличало на една колективна терапия. А нямаме нужда от нещо подобно.

Нека всички предлагат екзотични решения и не се страхуват да говорят за проблемите. Тръгвайки още от заглавието, безспорно ми харесва да следваме глобалните тенденции. Ако пропускаме какво се случва в света, утрешният ден ще се стовари на главата ни и ние няма да сме в състояние да се справим с неговите предизвикателства. Особено когато говорим за образование, е абсолютно недопустимо да мерим всичко в матриците на добре познатото старо. Не е достатъчно, когато говорим за образование, да го форматираме съобразно предизвикателствата на днешния ден. Защото, ако това е производство, продукцията ще излезе на пазара след 5 или 10 години.

Ние трябва да сме в състояние да мислим за нуждите на пазара на труда и нуждите на обществото в такъв хоризонт напред. В този смисъл, ако мерим образователните цели, стандарти, практики спрямо изискванията на днешния ден, ще бъдем с 6 или 7 г. назад. Нито едно сепаративно решение няма да ни свърши работа и да говорим, че ако има проблеми в пазара на труда, а те са изцяло в тренда на бизнеса, който трябва да предлага атрактивни възнаграждения, това в най-добрия случай е половината от разговора.

Да говорим, че държавата е единствено отговорна, която трябва да си влезе във функциите и да предлага качествено образование и добре подготвени кадри, това е другата половина от разговора. Трябва да съберем двете половини и това не е цялата задача.

Защото факторите, които обуславят бъдещето на труда и образованието, са много. Технологичните промени, образователната еволюция и движението на таланти - това е леко извън формата. В последните години бъдещето идва много бързо.

Ако някой има опит в екстремното каране, знае, че

когато увеличиш

много скоростта,

теренът става

малък

Днес сме в подобна ситуация - отмина времето на спокойния ход на технологичната революция. Когато казваме, че днес влакът може да се движи с 200 км в час, ние очакваме, че в следващите 20 г. скоростта му ще се покачва до 250 км и сме готови за тези промени.

Сега сме в ситуация, в която можем да предполагаме, защото не сме в състояние да кажем какъв ще бъде светът в следващите 10 г., още по-малко след 20 г. Роботизация, мрежи, изкуствен интелект, нови източници на енергия. Никой не е в състояние да нарисува детайлна ситуация на света само след десетилетие.

Говорим с любопитство колко професии ще изчезнат. Според редица анализатори професията, която най-трудно ще изчезне, е археологът. Адаптираме ли това, което прави министерството на образованието спрямо тази прогноза? Готвим ли се, мислим ли за социалните проблеми, които ще се появят при изчезването на професиите и новите, които ще се появят, за които образованието не предлага адекватна подготовка? Истината е, че технологичната революция ще разтърси пазара на труда и това не е въпрос на далечно бъдеще. В най-лошия случай - в хоризонт от 10 години. По тази тема трябва да се говори непрекъснато, защото тук предначертан път няма. Не съм убеден, че рецептата е просто да следваме и да прилагаме опита на другите. Не коментирам изобщо новите образователни стандарти. Моята прогноза е, че класическото разделение – основен, среден курс, висше образование, магистратура, докторантура

само след десетилетие

тази система ще бъде

абсолютно неадекватна

Ще отидем към нови по-гъвкави форми на обучение, които няма да се случват в ранната възраст на човека. Необходимостта у човека непрекъснато да усвоява нови умения е безспорен факт, някои го правят, някои не го правят. Трансферът, миграцията от една професия в друга не само предвид изискванията на пазара на труда в момента, а от старата професия да вземеш уменията и да ги пренесеш в новата и да бъдеш много по-конкурентен от тези, които 20 г. са се занимавали с едно и също. Често не съзнавате, че ние се конкурираме в регионите, в държавите за капитал, инвестиции за публично, за частно финансиране.

Удивително е как въз основа на това изпускаме основната битка – за кръв, качествен човешки ресурс. Ако има тема за взаимодействие между държавата и бизнеса, тази трябва да е основната. Защото траекторията на движение на един млад човек безспорно зависи от пазара на труда и каква заетост му се предлага и каква заплата би получил. Наред с това би зависел и от безкраен списък с неща - инфраструктура, сигурност, публични услуги. Ако искаме да сме конкурентоспособни, ние трябва да гледаме на всичко, което ни заобикаля - на предимствата, на недостатъците, включително през очите на един човек на малко по-крехка възраст.

Удивително е, че

понякога наличието на

достатъчно места за

забавление може да се

окаже дори по-важно

от размера на заплата

Ние нямаме друг избор, освен да се опитаме да бъдем достатъчно конкурентоспособни и да имаме достъп до човешки ресурс и да се опитаме да не бъдем обезателно на дъното на хранителната верига.

Колкото по-квалифицирана работна сила, толкова по-добавена стойност в икономиката, толкова по-високи заплати и толкова повече данъци и толкова повече шанс да се правят ефективни публични политики.

Ако искаме да сме конкуренция и гравитационен център, който привлича хора, ние не трябва да свършваме темата за тези, които са тук, а включително и в борбата да привлечем нови.

Темата за

неизползваните хора

България е с един от най-високите, ако не с най-високия процент в държавите - членки на ЕС, на млади хора между 15 и 24 г., които нито учат, нито работят. При нас този процент е 22 при средно 12,9% за Европа. В абсолютни числа са 167 хиляди човека, които нито учат, нито работят.

Някой би казал въпрос на лошо възпитание и ценностна система. Действително в годините на прехода имаме поне едно загубено поколение. Поколение, за което

успехът не е свързан с

полагане на усилия, а е

въпрос на късмет

Повдигам една тема, която би предизвикала политически страсти. Къде в държавните политики имаме дефекти, включително в социалната сфера, където тя позволява да имаме хора в активна възраст, които могат да се реализират на пазара на труда и да не го правят? Ако в средата на 70-те години един млад човек не работи, той по всяка вероятност след година-две би умрял от глад. Сега е напълно възможно човек на 20 години освен да не работи, да има нов телефон, да има пари и да се показва в някое кафе един път на ден.

Тук има дефекти, недобре скроена държавна политика и това трябва да се прекрати. Трябва да направим невъзможни алтернативите на работата. Успоредно с всички важни и добри неща, които бяха направени през последната година. Дигитализацията е един от големите приоритети за образователната система. Дигиталните умения скоро ще са толкова важни, колкото да четеш и пишеш в днешно време. Защото човек, който няма дигитални умения, само след няколко години ще е маргинал, както е маргинал този, които е неграмотен.

Наравно с предприемачеството и дигиталните умения обаче е нужно и гражданско образование. Децата трябва да учат базисните дисциплини и да се докоснат до науката, да знаят какво е термоядрен синтез и да решават квадратно уравнение.

Наред с това ние сме длъжни да вкараме в учебния процес достатъчно знания как функционира светът. Но и да научат как функционира държавата, кои са институциите, къде да си платят данъците, ако има дупка на пътя, към кого да се обърнат. Голяма част от хората не знаят. Спомням си преди, когато бях кмет, всяка сутрин ме чакаха 4-5 човека да им отменям съдебни решения.

Базисната административна и гражданска грамотност и най-важното предпримачески умения - трябва да се знае как работи пазарът, как се регистрира фирма, счетоводство, данъци, наемане на човек. Ние не можем да си позволим тези умения да се самоусвояват, като се гледа и копира опитът на другите. Тази задача е сред най-важните и трябва да запалим искрата да си предприемач и да рискуваш. Да си предприемач, трябва да е ценност, а за съжаление, понякога не е. Поколението от средата на 90-те години свързва успеха с тарикатлък и късмет. Този, които работи и полага усилия, понякога не е достатъчно умен, със сигурност не е достатъчно хитър. Обществото трябва да следва алгоритъма усилията да водят до успех. Подобни хора трябва да се отглеждат и да се пазят.

*Изказване на Томислав Дончев пред конференцията “Образование и труд - локални проблеми, глобални решения”