Кой изнесе стихотворението

от килията на затвора

Чалга версията на “Прощално” не е първата гавра с предсмъртния вопъл на Никола Вапцаров. Класическата творба има драматична съдба. Посветена е на съпругата на поета и тя е първата, която издевателства с нея.

Родом от Кочани, Бойка Трапезникова е дъщеря на екзархийски учител. През 1920 г. семейството се преселва в Горна Джумая, днес Благоевград. Тук Бойка завършва гимназия, после записва математика в Софийския университет.

През 1932 г. се запознава с Никола Вапцаров. Той е възпитаник на Морското машинно училище във Варна, плавал е до екзотичната Фамагуста. Сега е огняр в книжно-мукавената фабрика край Кочериново.

Срещата е на събор

в село Бараково

Между двамата пламва любов, но родителите на девойката отказват благословия. За венчавката Никола иде да вземе Бойка с файтон, а майката избухва в ридание. Бракът е сключен на 11 февруари 1934 г. в Кочериново.

Вапцаров е повишен в длъжност механик, но след авария през 1936 г. му подписват уволнителния билет. Семейството се мести в София, където оцелява безпарично и безквартирно. Поетът не може да намери постоянна работа, жена му има повече късмет. Заради математиката, която е учила, става банков чиновник.

Бойка ходи винаги в бяло по последна европейска мода. В протъркан демоде костюм, за Вапцаров тя е Бялата врана. Двамата наемат квартира на сегашната улица “Ангел Кънчев”. Бюфет, маса и няколко разкривени стола. Над леглото е предсмъртната маска на Яворов. Знак, че един ден Вапцаров ще го последва в отвъдното.

Викали му

Кольо Писалката

Дядо ми Иван Тахов разказваше как веднъж влязъл в неговата книжарница на улица “Веслец”. Взел томче на Маяковски, но нямал с какво да плати. “Ето ти една писалка от мене”, рекъл Вапцаров и я оставил на тезгяха.

Кольо Писалката му викали приятелите. Обитавал кафене “Средец” до Народния театър. Известно като Якобинския клуб, то било средище на леви литературни сили. Тук поетът слага финалната точка на “Моторни песни”, неговата единствена стихосбирка.

Няма обаче пари за печат. Бойка тегли заем от Взаимоспомагателната каса и през 1940 г. книгата отива по книжарниците. Никой не обръща внимание на Вапцаровите песни, както някога на Ботевите в “Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”. Като стъпва на Козлодуйския бряг, четата пее “Не щеме ний богатство…” от Стамболов.

Оня, който

е изпреварил

своето време,

няма почитатели

“Хубава е, но трябва да напишеш по-хубава, такава, че да я разберат простите хора”, съветва поета майка му. Животът на Вапцаров не стига за “по-хубава”.

Той не членува в БКП, но партията го въвлича в противодържавна дейност. Два пъти е арестуван, интерниран е за три месеца в Годеч. После червени емисари го вкарват в минно-подривната дейност. Поет, който никога не е хващал пистолет или бомба. Въоръжен е само с писалка!

На 4 март 1942 г. Никола Вапцаров отново е арестуван, измъчван и подведен под съдебна отговорност. На 23 юли е осъден на смърт заедно с още петима конспиратори.

Подава молба

за помилване

Борис III избягвал да подписва смъртни присъди. В този случай обаче става дума за минно-подривна дейност срещу държавата и царят не се колебае. Никола Вапцаров и другите са разстреляни в Гарнизонното стрелбище.

През 1984 г. взех интервю от Младен Исаев. Той е съкилийник на Вапцаров по време на процеса. Исаев разказа следното:

“През дългите затворнически нощи шепнешком разговаряхме с Никола и веднъж той ми каза, че в Дирекция на полицията се е опитал да сложи край на живота си. Този факт особено ме озадачи… След безкрайните мъчения в ръцете на поета случайно попаднало малко ръждиво кабърче. Забил го във вената на лявата си ръка. Кръвта потекла, а той мълвял: “Враг будет разбит - победа будет за нами…”

Кой спасява

“Прощално”?

Бойка твърди, че заедно с “Предсмъртно” го е получила на хвърчащ лист при последното свиждане с Вапцаров. Младен Исаев обаче настоява, че той е спасителят. Изнася от затвора тетрадка със стихове и тефтерче на разстреляния.

Според легендата творчеството на Вапцаров вдовицата сложила в гърне, а него в тенекия със сирене под въглищата в мазето. “Предсмъртно” и “Прощално” винаги носела със себе си. Преписвала ги и раздавала на приятели и роднини.

Бойка премълчава, че при преписването е редактирала поета. Думата “неискан” в “Прощално” неудобно боде очите на читателя. От времето на Ромео и Жулиета няма “неискан” в истинската любов!

С една от писалките на Вапцаров преписвачката заменя “неискан” с “далечен”. Така недоразумението е изгладено.

След народната

победа

Никола Вапцаров влиза в партийната пропаганда. Ония, които го пращат на ешафода, използват името му за евтина агитация. Майката на поета е развеждана като мечка по пионерски събрания. Да разказва спомени с премълчани истини.

Бойка развява “Прощално” като знаме. Благодарение на фалшификата влиза в номенклатурата. Редактор е в БТА и кореспондент в Москва. После получава заплата в Института за литература при БАН. Там я виждах като млад филолог.

А разстреляният Никола Вапцаров остана “неискан” и “далечен”. Защото Бялата врана отдавна живееше с друг мъж.