Националният ни отбор дебютира на световно в Чили '62, което остава в историята с жестоките влизания и побоища на терена. Първия и единствен гол отбелязва 19-годишният Георги Аспарухов-Гунди.

Cветовното първенство в Русия чука на вратата. Българските фенове го очакват с нетърпение, въпреки че държавният ни тим няма да участва за пореден път. В месеца на футбола от планетарно ниво ще ви върнем назад в миналото, за да си припомним незабравими участия на българския национален отбор на световни първенства.

Че сме яли бой от Франция - яли сме. Но и те са страдали при срещите си с българския национален отбор. Никога няма да бъде забравен онзи велик мач на "Парк де Пренс", който ни класира на световното в САЩ. Много по-малко са тези, които могат да върнат спомените си до 1961 г., когато "петлите" отново са излъгани жестоко от "лъвовете", а това ни носи първо класиране на световно първенство.

Нашите отиват в Чили, където се провежда може би най-грубиянското световно първенство в цялата история на футбола. Паметен ще остане мачът между домакините и Италия,

известен още като Битката от Сантяго Играчите на двата отбора се ритат, бият и правят несполучливи опити за убийство. Много са изнесени на носилка, един се "отървава" със счупен нос, а двама италианци са изгонени, но съвсем спокойно е можело и да ги арестуват заради изстъпленията им на терена. Любопитното е, че на това световно червените картони все още не са измислени и съдиите гонят с жестове провинилите се футболисти.

Но да се върнем на квалификационните мачове между България и Франция. В последния кръг на "петлите" им трябва и равен на ст. "Васил Левски". И мачът си върви в тази посока чак до последната минута. Тогава съдията отсъжда пряк свободен удар. Кирил Ракаров шутира, но топката се удря в стената. Реферът нарежда фалът да се изпълни отново заради хитруването на играчите от стената. Този път Ракаров тотално слисва врага с прехвърлящо подаване. Топката попада в непокрития

Христо Илиев-Патрата, който бележи безценния гол. Двата отбора се оказват с равни точки и според тогавашните правила трябва да изиграят решителен мач на неутрален терен. Те се изправят отново един срещу друг в Милано. Преди първия съдийски сигнал някой от френската агитка “изстрелва” жив петел на терена. Звездният миг на птицата е твърде кратък. Железният защитник Никола Ковачев хваща птицата и хладнокръвно й откъсва главата. Французите по трибуните се умълчават, а играчите гледат стреснато балканците, с които явно шега не бива.

Мачът се играе пред претъпкани трибуни, като и този път късметът е на наша страна. Малко след началото на второто полувреме Димитър Якимов стреля, топката рикошира в крака на френски защитник и лъже фатално вратаря Бернал. Нашите устискват минималната си преднина и заслужено се поздравяват с първото си класиране на най-големия футболен форум.

В България новината за успеха идва с ден закъснение. Тогава няма преки телевизионни предавания и всички очакват от вестниците да разберат какво се е случило. Пресата е категорична: Нашите юнаци за пореден път демонстрираха пълното превъзходство на социалистическия строй над упадъчния Запад.

Късметът ни изневерява при тегленето на жребия. Българите попадат в убийствена група с Аржентина, Унгария и Англия.

Първият мач срещу "гаучосите" е жестока битка, в която преобладават грубите влизания. Впрочем този мач е съвсем в духа на грубиянското световно. Нашите губят с 0:1, но настроението остава приповдигнато. Шамарът от Унгария отрезвява еуфорично настроените ни играчи. България губи с катастрофалното 1:6. Унгарците се развихрят в първите 12 минути, отбелязвайки ни бързи 4 гола.

Превъзходството на маджарите е смазващо, въпреки че играят без голяма част от звездите си, избягали от страната покрай събитията през 1956-а. Любопитното е, че на стадион "Хуан Гардесабал Гарай" са се събрали едва 7000 зрители, въпреки че местните са луди по футбола и по всичко, случващо се на Мондиала. Малцината зрители се наслаждават на истинско голово шоу, а нашите се надяват първото полувреме да свърши по-бързо.

На почивката в съблекалнята треньорите и водачите на групата вдигат скандал и нареждат на отбора ни да обърне резултата. Конското явно има ефект, тъй като през вторите 45-минути душманите ни вкарват само още два гола, а при 5:0 пада и красивото попадение на Георги Аспарухов-Гунди. То ще остане в историята заради късмета си да бъде първо за България на световно първенство. Голмайсторът Аспарухов е само на 19 и е най-младият играч в националния отбор и въобще на цялото световно. Намира място в състава, след като в първия мач аржентинците контузват двама титуляри.

След края на срещата тръгват слухове, че националите на България са били посъветвани да не се напрягат много-много срещу братска Унгария. Това са само приказки, които никога не са потвърдени от някои от главните действащи лица на терена.

Третият мач на чилийска земя е само за престиж и в него нашите играят наистина добре срещу световния хегемон Англия. Срещата завършва 0:0 като бомбен шут на Гунди нацелва гредата. Играчите изглеждат доволни от равенството, още повече че са отишли в Чили с мисълта, че са си свършили до голяма степен работата, класирайки се за Мондиала.

На родна земя националите също са посрещнати радушно. От ръководството все пак не забравят да препоръчат на футболистите следващия път да бият световните хегемони във футбола, за да удовлетворят високите социалистически изисквания в спорта.

Но да се върнем на световното в Чили, което наистина впечатлява света със своята бруталност. Защитникът на СССР Дубински е изнесен на носилка със счупен крак след жестоко влизане на югославски килър. Същата тежка контузия получава и капитанът на Швейцария Ешман по време на мача с ФРГ. Жестоки мелета си спретват играчите на Чили и ФРГ, които се гонят по терена чак до последния съдийски сигнал. За Битката от Сантяго вече стана дума, а жестокостите по чилийските терени продължават до самия финал.

Жертва на грубостите пада самият Пеле. Звездата на Бразилия е изваден от строя още в груповата фаза, след като защитниците на Чехословакия се скъсват да го ритат. "Селесао" обаче има достатъчно футболни перли в запас и на това световно блести звездата на Гаринча. Той е неудържим в 1/4-финала с Англия, като нанизва два гола и прави разногледи английските защитници. Почти същото се случва на полуфинала. Кралят на финтовете отново вкарва два и отново се подиграва с хората, които го пазят. Вбесените чилийци се скъсват да го ритат и 7-8 минути преди края Гаринча нокаутира прекия си пазач Рохас.

Великият играч трябва да пропусне финала, но това замалко да предизвика международен скандал. Бразилското правителство праща официална молба до организаторите на турнира да пожалят Гаринча, който е бил провокиран и без когото финалът просто няма да е същият. Изненадващо молбата им е удовлетворена и звездата на южноамериканския тим е пуснат да играе срещу Чехословакия.

Европейците изнедващо откриват резултата, но вратарят им Шройф прави фатална грешка за 1:1. Бразилците се успокояват и заиграват както си могат, вкарвайки още два гола за 3:1. Бразилия печели втората си поредна световна титла.