Напълно излишен стрес и масовост на смяната на имена на местности в Стара Загора. Но трябва да се знае, че смяната на имената на населени места, на реки и т.н. е процес, който не е спирал след Освобождението, при това на няколко вълни.

Примерно моята Дъбрава до Стара Загора се е казвала Кутлуджъ. Тоест позицията ми е, че е нормална смяната, не е нормална тази показност и масовост, като за назидание и за унижение - силово, нали имаме мнозинство в Общинския съвет. Какво пречеше да го направят след разяснителна кампания, дори сред референдум и не толкова "на едро".

Сега кой е победителят? И каква е цената?

След Освобождението също така има вълни на миграция на турско население от нашите земи към Турция. Но това, което сега правят повече прилича на възродителния процес - силово изпълнение. В тези неща трябва много такт, за да се случат нещата постепенно и без сътресения, по европейски. Ако приложат тази политическа мяра спрямо местности, които са сменяли принадлежност към държави в Германия, Франция и т.н. щеше да настъпи смях - защото хората щяха да гледат на напъните като на зомбирани хора.

Ако мислят, че няма да употребявам Аибунар или Бешбунар много се лъжат.

Все си мисля, че имаме грях, че тогава не протестирахме срещу смяната на имената и не защитихме своите приятели, както преди това бяха спасили евреите.

Всяко поколение има своята Голгота.

*От фейсбук