Днес се замислих. Пиша от 22 години. Имам предвид - от толкова си изкарвам прехраната с това. Написал съм 22 книги. 5 романа, 13 сборника с разкази, 1 сборник с приказки и притчи, 3 стихосбирки. И още - една пиеса - комедия; сценариите на десетина от водещите хумористични предавания през годините (в които все още имаше хумор), и още - над петстотин статии и есета за повечето значими вестници и списания от последните двайсет години. И друго: мои книги - романите Лудост, Алкохол и Любовта на 45 годишния мъж, сборникът Има ли кой да ви обича - са преведени и издадени на - Руски, Немски, Английски, Полски, Чешки, Сръбски, Македонски, скоро моя книга ще излезе на Хърватски, а преди дни приключих успешно преговорите за издаване на Италиански. Отделни мои разкази и стихотворения са излизали в антологии, сборници и списания и на Турски, Френски, Испански, Румънски.

Освен това...освен това през годините водех курсове по творческо писане, обикалях непрекъснато страната - от Видин до Попово и от Ключ до Добрич - да се срещам с хората, с четящите хора (пък и с нечетящите, но чистосърдечните). Освен това в тия години ходех до Брюксел, Берлин, Прага, Лайпциг, Вроцлав, Виена, Варшава, Белград, Мюнхен, Цюрих, Гьотинген и къде ли не - за да представям по фестивали българската литература. Никога с пари на държавата или на някоя българска организация.

Също - рецензирах и редактирах - ей така, на добра воля - книгите на десетки млади български писатели. А когато не правех всичкото това, като български писател аз просто знаех, че съм длъжен да бъда част от инициативи, подети от благородни хора за доброто на други хора, изпаднали в беда. И бях.

Мога, въздишайки, да си припомня, че всъщност никога не съм полагал специални и амбициозни усилия за това да бъда издаден на всичките тия езици. И никога не съм търсил - чрез връзки или чрез организации - издателите от тези страни. Още по-малко пък държавни институции или неправителствени организации са "лансирали" творчеството ми. Просто издателите от клетата, далечна Европа ме намираха и продължават да ме намират.

Тук, естествено, е редно да благодаря на бившите мои издатели, които - въпреки, че не работим заедно вече - са упътвали чуждестранните издатели към мен. Спокойно, по български, можеха и да не го направят. Но те го правеха и аз им свалям шапка. В България може би трябва да спреш да работиш с някого, за да станат отношенията ви добронамерени.

Институциите и тяхната държава България, държавата и нейните институции...

...държавата и нейните авторитети, нейните хора с власт, нейните хора с постове, нейните хора с връзки и хора с пари, тия - оплетените в лепкавите паяжини на вездесъщата конюнктура - те никога не са изпитвали и повей от желание...и намек за повей от желание да съдействат, за да бъде представен - чрез моите книги - Българският език в Европа и света.

Въздишам и си казвам: бил съм винаги писател сам по себе си, сам за себе си, сам направил себе си и сам държащ се изправен - въпреки всичко, въпреки всичко...срещу конюнктурата, срещу конформизма, срещу лицемерието и нагаждачеството, срещу авторитетите и властите, може би заедно само с една власт...но за нея по-късно...

И сега мисля: Дойде 24 май. Никой представител на каквато и да било институция - ни свързана с култура, ни с образование, ни някоя медия, ни някой авторитетен човек с положение в обществото - не ми се обади. Ни за да ме поздрави, ни да ме покани да пийнем чай или да направим заедно революция в изкуството или в обществото.

После дойде и панаирът на книгата. Аз нямаше да разбера за него, ако не бях прочел във фейсбук. Казах си: добре, щом българската културна машина за фабрикуване на ползи и изгоди не ме цени, то пък може би ще ме оценят тези - швейцарци, германци, англичани, поляци или чехи - тия, пред които аз представям (въпреки държавата и нейните институции) българското слово.

Може би, може би...

Поздравиха ме за празника само обикновени хора. Тоест - хора без никаква връзка с държавата, с нейните авторитети и нейните институции. Нито един човек, който пази позицията си и завидното си, крехко подмазваческо реноме - от контактуването с един явно неудобен писател.

Но ми се обадиха обикновените хора. Ето за тая власт говорех по-горе. Привидно слабата, но чудесна и чудодейна власт на обичайната, човешка любов. На обикновените хора.

И затова накрая въздъхнах и си казах: Всъщност - обикновени хора няма! А на авторитетите, на робите на конюнктурата, на кариеристите, на конформистите и на институциите - майната им! Продължаваме ли? Май да.