ДЕНЯТ е 22 октомври 1921 г., часът - 13,30. Събота е. Сградата на военното министерство е пуста. Само секретарят Добревски дреме в кабинета си. Изведнъж сладкият му унес е нарушен от телефонно обаждане.

Чиновникът неохотно вдига слушалката. На линията закрещява един припрян мъжки глас: "Ало... Тук кюстендилският окръжен управител. Кметът на Коняво телеграфира, че в 12,30 часа по шосето за Коняво

е бил намерен убит министър Димитров,

шофьорът му, бившият главен секретар при Министерството на железниците Георгиев и чешкият индустриалец с българско поданство Марек. Ранен е и бившият председател на Народния магазин Ото Нехелес..."

Страшната вест на секундата отърсва Добревски от обзелата го летаргия. Той веднага завърта една шайба до Министерския съвет и съобщава новината. Телефонните оператори прегарят. За няколко минути целият държавен апарат е научил за смъртта на министъра. Първоначално сведенията са оскъдни, но в рамките на едно денонощие подробностите около убийството излизат на бял свят.

В събота към 6,00 часа сутринта министърът на войната в правителството на БЗНС Александър Димитров се качва на служебния си автомобил и потегля за родното си село Горна Козница, Дупнишко, за да се информира как върви строежът на кооперативната мелница. Заедно с него в лимузината сядат племенникът му Методи Георгиев и Ото Нехелес. Минавайки като фурия по улица "Мария Луиза", колата заковава спирачки пред хотел "Булевард" и в нея се качва индустриалецът Марек. На Лъвов мост МПС-то спира. Министърът

слиза да си купи цигари

след което с бясна скорост компанията поема в югозападно нап-равление.

Всичко вървяло добре до момента, в който колата започнала бавно да се изкачва по един стръмен път в Конявската планина на около 17 километра от Кюстендил. Внезапно проехтява гръм. Предното стъкло се счупва. Улучен в главата, шофьорът изпищява от болка и загубва контрол върху луксозното возило, което полита назад по нанадолнището. За щастие или по точно за нещастие автомобилът се удря със страшна сила в един крайпътен дирек. Но най-страшното тепърва предстои.

Тутакси зад камънаците покрай стълба изскачат няколко харамии с ками и револвери и се нахвърлят настървено върху пътуващите, които нямат време да се съвземат от удара. Агресията на нападателите се съсредоточава върху министъра. Той се бърка да извади револвера си, но преди да го е сторил, няколко куршума пронизват тялото му. Същата участ сполетява и Методи Георгиев. Въпреки че и при двамата смъртта настъпва от огнестрелните рани, убийците не получават нужното им удовлетворение. Те продължават да колят жертвите с ножове.

Другите трима спътници също нямат възможност да реагират по различен начин. Шофьорът и Нехелес изскачат от колата и се опитват да побягнат, но

не им се отваря

парашутът

Първият, който е леко ранен в главата, е ударен с приклад на същото място още на вратата, а вторият пада в безсъзнание на няколко крачки от лимузината, пронизан от два куршума - в ръката и в лявото бедро. По-късно и техните тела са кълцани с хладно оръжие.

Най-сериозна съпротива оказва чешкият индустриалец Марек. Той отчаяно се бори с хищните нападатели, но в крайна сметка численото превъзходство си казва думата. Чехът умира с множество прорезни и огнестрелни рани. Такова е поведението на жертвите според криминологичната експертиза. Съществуват и други интерпретации, които са дело на идеологически обременени автори.

Убийците са действали

особено садистично

Намерените трупове са обезобразени до такава степен, че нито един от тях не е изложен за поклонението. Главорезите не се задоволяват само с отнемането на живота на жертвите. Те не пропускат да присвоят и тлъстите им портфейли, общата сума в които възлизала на 120 000 лева. Задигнати са и други скъпоценности. Няколко дни след грозното деяние следователи намират на върха на Конявската планина окървавена сребърна табакера. Скоро става ясно, че грабежът е имал една-единствена цел - да насочи следствието към криминалните разбойнически банди и по този начин да се отхвърли версията за политическо убийство.

Новината се разпространява бързо благодарение на Нехелес. Малко след като убийците изфирясват в посока на Дупница, той се съвзема и започва да се тътри към село Коняво.

За щастие скоро среща някакво овчарче, което го отвежда при работещите наблизо трудоваци. Последните били чули гърмежите, но не им обърнали сериозно внимание, защото в района това било обичайно явление. Нехелес е доведен в селото, където кметът телеграфира незабавно на кюстендилския окръжен управител.

Управляващите в София

изпадат

в паника

от новината. Всеки от тях има основания да очаква, че ще бъде следващият. Съз-даден е кризисен щаб. На местопрестъплението пристига лично Стамболийски заедно с други отговорни лица. Из цялата страна се веят черни знамена. В столицата и в Кюстендилски окръг е въведено военно положение. Границите са затворени. Започва претърсване на Конявската планина.

За съвременниците и за запознатите с тогавашната българска действителност никак не е трудно да си обяснят кой стои зад убийството. Всички знаят какво е направил Александър Димитров като министър и кой има интерес от неговото премахване. Покойникът е най-ревностният радетел за българо-югославско сближение. В тази на пръв поглед благородна цел Димитров се престарава. Още преди да стане министър, той се среща с югославския премиер Никола Пашич, който поставя като условие за установяването на добросъседски отношения ликвидирането на македонските чети. Димитров не само обещава да стори това, но дори започва активни мероприятия в тази насока.

Метаните, които министърът прави на Белград, уронват националното достойнство. ВМРО му издава

смъртна присъда

Димитров неколкократно е получавал заплахи. Два дена преди убийството три съмнителни лица са поискали среща с него в министерството, но охраната ги отрязала. В района на убийството са намерени наблюдателници от сухи клони, което означава, че покушението е подготвяно доста време, преди да се осъществи. Дни наред терористите са го причаквали в гъсталака.

Същевременно е убито детето на земеделския народен представител Неделчо Георгиев. То е залято с азотна киселина от съседка. Оказва се, че момчето случайно е попаднало на някаква македонска сбирка в дома на жената, където някакви съмнителни мъже си разменяли пачки. Следователи смятат, че има връзка между двете престъпления.

Истинските убийци на Димитров са

недосегаеми

Това са автономисти от четата на войводите Панчо Михайлов и Бърльо. Министър-председателят е знаел това скоро след убийството, което личи от една телеграма до посланика в Белград Коста Тодоров. Управляващите земеделци са безсилни да се справят с организацията, която все повече се очертава като фактор в политическия живот на страната.

Македонстващите, от своя страна, упражняват известен контрол върху правителството чрез някои послушни министри. Войводите прибягват до крайности само по отношение на по-непримиримите елементи. Към последните принадлежи и Александър Димитров, който безспорно е една от силните фигури в земеделския кабинет. С неговата смърт в кадровия потенциал на управляващите се отваря огромна празнота.

ПОРЕДНИЯТ:Александър Димитров не е нито първият, нито последният министър, който става жертва на политическите си противници.