Статистиката крие степента на колонизация

Цената на петрола започва да опипва 80 долара за барел, което означава, че краткият растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) с около 3 на сто скоро ще приключи. И никой няма да е виновен, просто такива са обективните обстоятелства.

През 2007-2008 г. достигнахме ръст с 6 на сто, след което изпаднахме в рецесия, после в депресия и чак преди 2-3 години БВП пак тръгна нагоре с що-годе забележими темпове.

Това са нормални икономически цикли, в които

България следва инерцията на Европа,

като добавя или отнема нещо от себе си. И не винаги високите проценти ръст на БВП са повод за хвалби.

Например онези 6 процента през 2007-2008 година бяха резултат от масовите разпродажби на държавна собственост и нахлуването на чужди компании във всички дейности, където има гарантирани парични потоци – водата, електроразпределението, мините, предприятията, търговията на дребно, безалкохолните напитки, бирата и т.н.

Това бе

мизерната награда, че приехме колониален статут

и влязохме в африканския коловоз на развитието. Българската статистика не ни предлага данни какъв процент от българския БВП се формира от чуждестранни компании и колко от доходите се изнасят в чужбина, но очевидно е, че нивата са африкански. Ето какво пише Тома Пикети в знаменитата си книга “Капиталът за ХХI век”:

“Нито една от азиатските страни, успели в догонването на по-развитите, като Япония, Корея или Тайван по-рано, а днес – Китай, не се е възползвала от големи международни инвестиции. В най-общия случай всички тези страни са финансирали сами инвестициите във физическия капитал, от който са имали нужда, и най-вече – в човешки капитал: общо повишаване на нивото на образование и обучение, за които всички съвременни изследвания са показали, че обясняват икономическия растеж в дългосрочен план.

И обратно – страните, притежавани от други, било по времето на колониализма или сега в съвременна Африка, се радват на по-малко успехи, главно поради по-малко доходоносни специализации и хронична политическа нестабилност.”

Редица големи икономисти смятат, че понятието

“брутен вътрешен продукт” изобщо

не трябва

да се използва

като показател на националното благосъстояние, тъй като в него влизат доходи, които се изнасят в чужбина. Колко са те у нас – 20, 30 на сто от всички доходи? По-правилният показател е “национален доход”.

У нас той отсъства от прессъобщенията на статистиката, няма го и в “експертните” грантоедни анализи, за да не лъсне до каква степен България е колонизирана. Не трябва да излезе наяве и пълната несъстоятелност на българския икономически механизъм, който у нас се счита за единствено възможен.

Но който има и грам понятие за икономическата история, трябва да е наясно, че когато една изостанала държава се включи в обща система с много по-развити страни, би трябвало да започне

да ги догонва с темпове от по 8, 10 и нагоре ръст на БВП

Нещо подобно се случи в братска Румъния. А у нас – не. Такива са и темповете на догонването през 50-те и 60 години на миналия век във Франция, Германия, Италия, Белгия и останалите западноевропейски държави. Щом се изравниха със САЩ, темповете се укротиха. Същото се случи и с Япония, Тайван, Южна Корея и другите азиатски тигри. В десетилетията на догонването те достигаха двуцифрени ръстове, и чак през 90-те, когато се превърнаха в свръхмодерни индустриални гиганти, спряха да си почнат. Или по-скоро бяха принудени да се спрат.

В момента точно същото се случва и с Китай – Тръмп е решил не само да сложи край на търговския дефицит от 200 милиарда, но и да спре кражбата на американски технологии.

Така че със скромните 3 процента на върха на цикъла ние сме направо двойкаджии. В същото време

европейските икономики дръпнаха с 2,5 на сто

Разликата е мизерна и изцяло в рамките на статистическата грешка, каквито у нас се случват постоянно. При това тя не се дължи на кой знае каква вътрешна модернизация и технически напредък. Ако ги нямаше преводите на гурбетчиите и европейските субсидии, сигурно щяхме да сме в тежка депресия.

И това

не е диагноза

за управлението

на ГЕРБ,

защото тази нефелна икономическа система ни бе наложена много преди ГЕРБ. Тя постепенно се създаваше в годините на прехода, но най-важната й част бе монтирана през 2007 – 2008 година, когато бе въведен плоският данък, а необлагаемият минимум бе отменен. Така заживяхме с най-дясната регресивна данъчна система на планетата. Такава не съществува никъде в развитите “капиталистически” държави, където има доста повече социализъм, отколкото в България. Нашата тук система гарантирано забавя икономическия ръст и това е доказано от икономическата история.

Но още по-уникалното е, че тази ултрадясна данъчна система бе въведена именно при правителството, водено от БСП. Никъде по цялото земно кълбо една социалистическа партия не си е позволявала подобна перверзия. Това е много по-смела смяна на пола в сравнение с визията на Кончита Вурст. От тук нататък, каквото и да направи ГЕРБ, социалистите нямат с какво да му възразят.

Ако БСП иска да е социалистическа партия,

което е съмнително, първо трябва да извърши ритуала на покаянието с елементи на харакири. Трябва да изгони позорно от редовете си всички свои политици от близкото минало, защото те вкупом си смениха пола.

Социализъм означава повече равенство, а тъкмо БСП пусна механизма на неравенството. Днес вече сме абсолютни рекордьори за Европа по коефициента Джини за неравенството с над 40 по скала от 0 до 100 при средно за Европа 31 и за по-егалитарните държави около 25. Например Чехия. У нас доходите на най-богатите 20 процента са 8.2 пъти по-високи от най-бедните 20 процента, а нормалното за Европа е 5-6 пъти. И това се дължи на реформите на БСП.

Срамота. Ако Радевски беше жив, щеше да си пренапише знаменитото стихотворение “На партията” така: “Не би заслужила чест такава, честта на храчката дори!”

Миналата седмица в София се състоя конференция на неравенството в Западните Балкани. Там македонският финансов министър Драган Тевдовски обяви, че Македония отново ще въвежда прогресивен данък. Разликата е, че там плоският данък бе въведен от десницата, а у нас – от левицата. И затова избирателят няма да пусне левицата на власт, за да си поправи грешката.

Според мен БСП просто няма как да си върне девствеността. То е все едно знаменит хирург са да си направи сърдечна операция. Откъде тогава може да дойде спасителната икономическа политика за България?

Не знам, но гледам с надежда какви нови играчи се появяват на сцената. Една от възможностите е

лявата партия да се породи от редиците на профсъюзите

– така са възникнали лейбъристите в Англия. У нас забелязвам системно ляво мислене в дискусионната мрежа “Солидарна България”, която изглежда е нещо като филиал на КТ “Подкрепа”. Струва си да се следи и поведението на омбудсмана Мая Манолова, която се превръща в универсален защитник на онеправданите. Неслучайно рейтингът й се изравни с този на президента Румен Радев. Този успех бе извоюван с дела, дела и пак дела (плюс елегантни костюми).

И може би наистина е най-добре БСП да изчезне, да се разтвори в небитието подобно на СДС, за да може на нейно място да възникне автентична лява демократична партия. Ако тя бе такава, сега народът ни щеше да е два пъти по-богат…

Още коментари от същия автор четете тук