Извличай ползи от провалите, не губи от поглед голямата си цел и търси сътрудничество дори с конкурентите

Ако се учиш от провалите си, ако намираш начин да си сътрудничиш дори с конкурентите си, ако винаги си смел, ще вървиш много по-уверено към успеха, категоричен е Владимир Кличко.

В книгата си “Управление на предизвикателствата”, написана заедно с журналистката Щефани Билен, той споделя как дори и всеки проблем да е уникален, то моделите на предизвикателствата в живота ни се повтарят – независимо дали в работата или в ежедневието. Кличко създава

система как човек може да се изправи срещу трудностите

Неговите решения тръгват от спорта, но са много успешни и в бизнеса.

Владимир Кличко не е просто световен шампион по бокс тежка категория, носител на титлите на IBF, IBO, WBO и WBA. А е и успешен бизнес предприемач, както и доктор на науките. Следвал е философия, има специалност “Спортни науки” и днес е преподавател в университета в Санкт Гален. Той е не само великолепен спортист, а пример колко далеч може да те отведе смелостта и умението винаги да се изправяш.

Всъщност именно това негово качество изтъква самият Арнолд Шварценегер: “Чувството за провал е част от живота на всеки атлет. Без поражения никога не можеш да се причислиш към най-великите, на това се научават спортистите. Дефиницията за “победител” е отново и отново да се изправяш, независимо какво се случва.

Само победените остават да лежат на пода. Владимир е такъв победител. Той също има провали, губил е. Но винаги е успявал да се изправи, да продължи да играе бокс, да се бори и никога да не изгуби позитивизма си.

Възхищавам му се, че е

научил много повече от грешките си,

отколкото от успехите. Това му качество е една от най-силните му страни.”

Да извлечеш ползи от провала е един от първите уроци, които Кличко дава: “Поражението не е опция!” Това убеждение ме съпътства от първата ми загуба в спорта.

Оттогава за мен като професионален спортист имаше само един вариант: да изляза на ринга, за да победя. Иначе изобщо не си заслужаваше да се появявам, камо ли да влизам в битка с противника.

На 29 април 2017 година целта ми беше да спечеля битката срещу 27-годишния Антъни Джошуа. Бях обсебен от тази представа и стопроцентово убеден, че трябва да постигна целта си. Макар че бях сигурен в победата, резултатът от срещата показа, че съм изгубил.

Но на ринга съумях на няколко пъти

да се изправя

след ударите

и дори успях да сваля противника си на подиума. Може би звучи много странно: не спечелих мача и въпреки това напуснах ринга като победител. Победих най-големия си противник - самия себе си.

Тогава преразгледах мотото си, защото за мен стана категорично ясно: “Неуспехът е опция” – и в този случай дори добра. Не постигнах целта си да спечеля мача, но пък постигнах друга, много по-голяма цел: световно признание и уважение, както и респект към бокса като спорт. В “провала” си постигнах много по-голям успех, отколкото щях да имам при евентуална победа.”

Кличко е категоричен, че всяко поражение е огромно разочарование. Но в същото време то дава нов тласък да продължаваме да работим върху себе си и да ставаме по-добри. Той си спомня, че след първата си голяма загуба през есента на 2004 година срещу Леймън Брюстър променя всичко - наема нов треньор, назначава нов диетолог, взема нов физиотерапевт.

И се оказва прав – години наред след това печели всяка битка.

Владимир признава, че се води от тази максима и в бизнеса. Той е категоричен, че грешките са най-добрите учители, стига да си извадим поуките от тях: “Човешко е да се греши. Но да повтаряш или потретяш грешката, е глупост.”

Друга негова тайна е т.нар. “коопетишън”

– от сътрудничество (сooperation) и състезание (competition). В думата е вложена идеята, че не само партньорите, които си сътрудничат, могат да работят заедно, но и тези, които се конкурират, и така печелят и двете страни.

Кличко го обяснява така: “Светът на бокса е нещо като убежище за сътрудничеството. Като любопитен и гъвкав човек на мен ми харесва идеята за състезание в сътрудничеството.

Убеден съм, че само ще стана по-добър, ако се отворя към другите, например към конкурентите. Като учител уча също толкова много, колкото и учениците ми. По време на подготовка за мач винаги тренирам със спаринг-партньори, които по-късно могат да се изправят като мои противници.

Така стана например през април 2017 година, когато в Лондон се изправих срещу Антъни Джошуа. През 2014 година той беше тренирал с мен,

когато се готвех

за срещата си с

Кубрат Пулев.”

Като свои основни позитивни страни Кличко определя смелостта и прогресивното мислене. Той споделя, че никога не обръща внимание на хората, които му казват, че нещо е невъзможно да се случи. За него това са просто личности, които си търсят оправдания, вместо възможности.

Освен това твърди, че винаги обича да прави нещата различно. Затова и отказва категорично, когато препоръчват на него и на брат му да изберат псевдонимите Валтер и Вили Кличман. И двамата са твърдо против да не бъдат себе си.

Когато говори за смелостта си, Кличко признава, че я е наследил от баба си и разказва една от историите, с които го впечатлявала в детството. Като младо момиче баба му работела в ресторант.

Един ден високопоставен функционер от комунистическата партия намерил в сервираното му ядене хлебарка.

Щяло да стане огромен скандал и дори да затворят ресторанта, но бабата на Владимир реагирала светкавично - приближила се до масата, грабнала хлебарката и я изяла.

А на офицера казала с шармантна усмивка: “Извинете, че в чинията ви се е озовало парченце изгорял лук”. Така вместо скандал получила усмивка, а по-късно и повишение от шефа си.

“Смелостта си заслужава – категоричен е Кличко. - Да мислиш прогресивно и да действаш смело, означава да напуснеш отъпканите пътеки и да изнамериш съвсем различни решения. Възможно е при тези действия и да изпитваме страх, но това не е лошо. Да изпитваш страх, за мен означава, че човек се движи и не тъпче боязливо на едно място. Който за първи път се осмелява да прояви храброст, със сигурност ще се запита защо не се е осмелил по-рано. Защото ние израстваме и узряваме с всеки следващ опит.”

Сред важните неща, които е необходимо да се усвоят в живота, шампионът цитира и способността да допускаш другите да участват в успехите ти.

Кличко е убеден, че

успелият човек трябва да върне нещо на обществото,

за да може то да се развива. Самият той още преди години създава фондацията Klitschko, която подпомага деца от социално слаби семейства в Украйна чрез спорт и образователни проекти.

Владимир вярва в благодарността, но не просто в изразяването й с думи, а в това да дариш за някой друг и подчертава, че не винаги дори само финансовата помощ е достатъчна, а е необходимо човек да отдели време и усилия за другите.

Какви са останалите съвети на Владимир Кличко, четете в хартиеното издание на "168 часа".

Четете още:

Загрижени лекари пенсионираха Кличко

Спирам със спорта, отварям нова глава (Видео)