Москва губи влияние, няма пари за

военните си операции и модел,

с който да привлича съюзници

Наистина ли Русия е империята на злото и възроди ли се някогашната съветска мощ, каквато е целта на Путин? Или опитите да се върне на световната политическа сцена ще се изчерпят с въоръжената намеса в Украйна и Сирия, откъдето тя не може да излезе, но и не може да остане до пълна победа?

Западът се е фиксирал в Русия и отново вижда в Кремъл основен опонент на САЩ като във времената на Студената война. Истината обаче е, че Русия отдавна няма потенциала да е глобален играч с решаващо значение – тя все още има голямо влияние върху ставащото в света, но то намалява от година на година.

Всъщност истинският опонент на САЩ и на Запада, макар и по съвсем различен от руския начин, е Китай. Това смята д-р Щефан Майстер, член на Германското общество за външна политика, който съветва канцлерството и външното министерство в Берлин по въпросите за Русия.

Думите си той подкрепя и с данни от икономиката на руската държава. Русия е страна, която има БВП, равен на този на Италия, посочва той. Тя няма нито икономическата, нито военната сила

да бъде страна,

налагаща

световен ред

Все още разполага с ресурсите да се намесва в някои конфликти, но не и да ги реши. Потвърждeние на оценката му даде и последният доклад на изследователския институт Sipri, според който за въоръжаване през изминалата година най-много средства са дали САЩ, Китай и Саудитска Арабия, а Русия е слязла от трето на четвърто място. Американците харчат много не толкова заради набавянето на нови оръжия и военен персонал, колкото за модернизирането на конвенционалните и ядрените си оръжия, смята анализаторката от института Од Фльоран. Бюджетът на Вашингтон за въоръжаване за 2018 г. ще бъде 700 млрд. долара. За 2017-а е бил 610 милиарда. През последните две десетилетия постоянно се покачват и разходите за въоръжаване на Китай, като последно Пекин е изхарчил 228 млрд. долара. С това страната е на второ място след САЩ по разходи за въоръжаване. Доскоро на трето място, Русия вече е паднала на четвърто, след като е намалила харча си за оръжия за първи път от 1998 г., при това сериозно – с една пета и е дала 66 милиарда долара за оръжия през 2017 г. “Модернизирането на армията си остава приоритет за Русия, но икономическите проблеми, които страната изпитва от 2014 г., ограничават възможностите ”, смята изследователят от Spiri Симон Вийзмън. Саудитска Арабия е изпреварила Русия в тази класация и е изхарчила 69,4 млрд.

Русия всъщност изобщо не успява да изпълни целите си и да се превърне във водеща военна сила. Това личи и от военните учения, в които се вижда, че тя използва твърде голям потенциал от ядрените си оръжия в тренировките. Нито една държава от НАТО не разчита основно на тях в ученията си, уточнява и Майстер, но признава, че идеята на

САЩ да прави

малки ядрени

бомби

не е по-добра от тази да включваш във всичките си евентуални бойни операции големи такива, каквато е стратегията на Русия. До каква степен силата на Русия не отговаря на страховете, се вижда и от военните операции в Украйна и Сирия – те се провеждат едновременно и това напълно изчерпва капацитета на руските военни сили, смята той.

Русия съумява засега само да се възползва от загубата на влияние на Запада и влезе в Сирия само защото при Обама САЩ не се намесиха и оставиха вакуум там.

Ако се анализира обективно, Путин се опитва да излезе от конфликта в Близкия изток, като обяви вече три пъти от 2016 г. досега изтеглянето на войските от там. Военните операции толкова далеч от родината не са популярни сред руснаците, а високият брой жертви е риск за популярността на Путин. От друга страна, Путин се уплаши от смяна на режима на Асад по начин, по който бе сменен в Либия или Ирак, защото се припознава в авторитарните режими, които поддържа. Тази параноя на тема революции срещу властта я виждаме да я проявява и по отоншение на страните в постсъветското пространство. Разбира се, че в Сирия става дума също така за петрол, газ и други ресурси, но руснаците влязоха в Сирия най-вече заради американците, които частично се изтеглиха от региона и оставиха вакуум, който регионалните сили и Русия се опитаха да запълнят. Регионалните сили са в конкуренция едни с други за влияние в тази част на света. От една страна, имаме Саудитска Арабия, от друга – Иран, а от трета – Турция, които се борят за водещата роля в региона. От руска страна пък се вижда опит да се използва шансът, че американците са излезли от региона, за да се намесят там и да се изравнят отново с тях. Да принудят американците да се съобразяват с Русия като с глобален актьор.

Истината обаче е, че Русия няма план за действие. Тя няма стратегия. Руските военни експерти също смятат, че страната им трябва да излезе от Сирия. Затова и в Русия много се внимава да не показват загубите си по телевизията, убитите военни, които уж не са там. Американците също нямат концепция. Обама направи обещания, които така и не изпълни.

В крайна сметка руснаците преследват две основни цели в Сирия - те искат на всяка цена да задържат Асад на власт и да засилят позициите си за следвоенните преговори. Въпросът е до каква степен Русия иска да присъства в региона. Тя има две военни бази в него, които ще иска да запази. Но няма да иска да остане с големи военни сили в страната. Заради неодобрението на участието в тази война от руското население Кремъл предпочита да работи по-силно с наемници, но още няма стратегически план за изтеглянето си.

Според Щефан Майстер не бива да се подценяват и интересите на руските военни. Те имат интерес да останат, защото така могат да тестват оръжия, но и да разчитат на по-голям бюджет. В този смисъл има конфликт вътре в самата Русия. Армията не иска да се работи с наемници, обществото не иска там да има наборници. Това са все въпроси, които ще имат влияние върху изхода от ситуацията в Сирия и засега не се вижда те да имат отговор.

Освен, че далеч не се справя военно, Русия няма и модел, с който да привлича останалите държави да застават редом с нея, какъвто модел има например ЕС. Липсва й така наречената „мека сила“. Тя не е атрактивна и икономически дори в постсъветското пространство. Политиката й в Украйна прогонва останалите от зоната й на влияние.

Това, с което се справя най-успешно тя засега, е използването на дезинформация, за да влияе на обществеността на Запад.

Все пак като ядрена сила и като член на Съвета за сигурност Русия все още е един от актьорите на политическата сцена. И Западът допусна грешка – стратегическа и комуникационна в отношенията си с Русия в миналото, смята Майстер. „Да го кажем съвсем честно – не се говори по този начин с една бивша велика сила. Китайците действат много по-гъвкаво. Те демонстрират на Русия искания от нея респект, а икономически ги надвиват. Докато ние правим Русия по-голяма и по-силна на приказки, отколкото тя в действителност е. Не можем да я игнорираме като участник в конфликтите и затова трябва да намерим баланс. А най-важни в момента са регионалните конфликти, в които Русия е един от много участници.“

Но не само Сирия и Украйна са причина за рязкото влошаване на отношенията на Русия със Запада.

Генерална промяна се наблюдава още от 2012 година. Русия и Западът имат съвсем различни разбирания как трябва да функционират държавите, как да се третират конфликтите, какво означава суверенитетът на държавите. От 2012 година до сега рестрикциите в Русия се усилиха сериозно – във вътрешната политика, в медиите, в работата на неправителствените организации. Това затруднява контактите на външния свят с руското общество. Промени има и на Запад. Противоречията нарастват, инструментите за комуникация се неглижират и от двете страни. А това е опасно. Според Майстер такива няма дори при тестовете, които Русия прави срещу НАТО в Балтийско и Черно море. “Има все по-малко комуникация, за да се говори в случай на конфликтни ситуации. Голямата опасност е и липсата на център, който да говори за разоръжаване. В Европа няма такъв, във Вашингтон пък съвсем вече. Това е опасно развитие.”

Макар и да е загубила до голяма степен влиянието си извън своята територия, Русия успява да е силен фактор в слабите точки на Запада. Например на Балканите. “Причина за това е, че на Балканите има слаби държави с корумпирани елити, които са възприемчиви към руско влияние. Американците анализират в момента какво точно се случва, но да признаем, че западната политика на Балканите малко или много се провали. В политиката след юговойните имаше много провали, за които са отговорни повече европейците, отколкото американците”, казва политологът. И дава за пример България. Корупция в икономиката, манипулация на обществеността и на обществените дебати, изтласкване на ЕС в периферията на обществения разговор... Европейците правят твърде малко, за да противостоят на това и този проблем ще се увеличава през следващото десетилетие, смята той.